Няма да ям храна, която и кучето ми не яде, заяви преди две години земеделският министър Мирослав Найденов. И каза „не" на кренвиршите от соя и хляба от фураж. Последваха проверки и промени в нормативите. И така вече втора година българинът се надява, че яде кюфтета и кебапчета по стандарт „Стара планина".
Но дали наистина българският стандарт върви нагоре? Да, категорични са икономистите - въпреки кризата. Следователно твърдението, че по времето на соца българинът се е хранел по-добре, се оказва чисто и просто мит. И наистина: данните сочат, че за 40 години кашкавалът и пъстървата са успели да изгонят шилешкото и попарата от българската трапеза.
По "онова време"
Ако попитате средния българин за качеството на сиренето, което яде, твърде вероятно е да чуете оплаквания от типа на „сега сиренето е от палмово масло, преди беше от истинско мляко". Но експертите са категорични: въпреки кризата менюто на българина е по-богато и по-здравословно, отколкото по времето на соца.
Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията уточнява, че кризата е довела до рязко свиване на доходите, покрай което потреблението средно на човек е спаднало под 10 лева. Но ако сравним силните соцгодини с периода на сегашната криза, ще установим, че въпреки затягането на колана българинът живее по-добре, твърди икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Експертът цитира данни от изследване на ИПИ, което прави паралел между стандарта на живот през 1972 година, която се смята за „връхна точка” на социализма, и 2010-та - годината, в която икономическият бум от началото на новия век приключва и доходите на населението вече страдат от отраженията на кризата.
От компота към пъстървата
1925-та е най-ранната година, за която изследователите от Института за пазарна икономика откриват статистика за бюджетите на българските домакинства. Данните показват, че през 1925 година градското население е заделяло 43,4% от парите си за храна. През 2010 година разходите за храна на домакинствата в градовете съставляват 36,4% от общите им разходи. Преди 85 години менюто на българина се е състояло основно от хляб и мляко. Днес пъстървата, пилешкото и кашкавалът са в топ 3.
Факт е, че социализмът успява да осигури доста по-добър стандарт на живот спрямо този в Царство България, уточнява Николай Вълканов от ИПИ. Факт е обаче също така, че и през последните 20 години стандартът е продължил да върви нагоре. Покупателната способност на българина днес е между 20% и 45% по-висока спрямо 1972 година.
Днес българинът посяга към хляба много по-рядко, отколкото по времето на соца, а консумацията на месо се е увеличила с над 30%. Рязко е намаляла консумацията на консервирано месо, мас, сланина, овче, шилешко, козе месо, конфитюри, сладка и компоти. За сметка на това българинът яде много повече риба (тук увеличението е с 60%), пилешко (75%), зеленчуци (18%), сирене (25%) и кашкавал (56%).
Накратко: дори кризата изпреварва соца
С други думи: сравнението между силните соцгодини и днешния период на криза показва съвсем еднозначно, че дори кризата изпреварва соца, обобщава Десислава Николова от ИПИ. Българинът се храни по-богато и по-здравословно и харчи по-малко пари за храна, сочат данните. Тази тенденция се забелязва и при разходите за други стоки от първа необходимост - като облекло и обувки например. В същото време се увеличава делът на разходите за стоки и услуги, които са симптоматични за по-висок стандарт на живот - здравеопазване, телекомуникационни услуги, хотелски нощувки и пр.
Разбира се, уточнява Десислава Николова, делът на разходите за комунални услуги също расте, което не е следствие от повишените доходи, а по-скоро от липсата на конкуренция в тези сектори. Така че, стандартът на живот в България върви категорично нагоре, особено след 1999 година. Друг е въпросът на каква цена.
Ами Оня, ако не друго, то поне в теми за музика надали ще се комфронтираме. Вярно, чувал съм много истории от бригади от едно време, обаче съм чувал и такива от днешно време (при това не от "една жена", а от немалкото ми приятели в ХВ промишленост), които звучат още по-страховито, защото ако в първите става въпрос обикновено за немърливост и липса на качествен контрол, във вторите си иде реч направо за химически геноцид. А изводите в статията са, че сега хората ядяли по-здравословно, защото имало избор, обаче се пропуска факта, че мнозинството всъщност нямат особен избор поради финансови причини, и поради това ядат най-големите лайна, които от своя страна са много по-гадни химии от соц. лайната, които макар и при спорния качествен контрол и липсата на избор, поне са се произвеждали от по-истински продукти. А освен това тогава е имало БДС, който малко или повече се е спазвал, а сега услужливо го няма, та всеки да може да ръга всякакви химии в храната без никакви грижи, и дори в по-скъпите неща да не можеш да знаеш каква изненада се крие. Дори и да има качествени неща на пазара, никога не можем да сме сигурни, освен ако не си обзаведем по една химическа лаборатория вкъщи и да анализираме. Наскоро бяха правили анализ на киселото мляко в един супермаркет, и познай колко от от множеството марки млека съдържаха живи бактерии лактобациликус-булгарикус? Само три. Ти как ще ги разпознаеш? Не ме разбирайте погрешно, аз нямам никакво желание да се връща комунизма, ама въобще. Обаче да ми говорят колко здравословно се храним сега в сравнение с тогава, си е наглост.
Е па Бен,срането си е висш благодат, ама може да го разбере само човек дето е имал запек. В тоя ред на мисли , това щастие е непознато за хора като Боби и Оня, щото бая са им разлабени алките . Тия двамата винаги са на коренно противоположни мнения, ама не можеш да вземеш страна , щото и двамата са идиоти.
Събрал вожда племето и казал:" Имам да ви казвам една добра и една лоша новина. С коя да започна?"- " С лошата."- " Еми нищо няма вече за ядене, освен лайна" - " А коя е хубавата?"- " Лайна има в изобилие."
Увеличават се хората , които ровят по кофите. Расте процента на самоубили се поради финансова безизходица. Цените се покачват , в повечето случаи , спекулативно. Евтиният внос , корупцията ,отколешният мутренски модел на управление , съвременният пазарен модел и т.н. , съчетани с оскотяването и/или овчедушието , пълната апатия и изкривен светоглед на нацията....просто няма как да бъда убедена , че думата "добре" е уместна за положението , в което сме - в момента. Дори , за да бъда максимално кратка и ясна , ще обобщя ,че не е от огромно значение какво има на сергията , а в кесията!
@John Smith Пхахахаххаах - велик
http://vbox7.com/play:10883808&al=2&vid=7983590
На Една жена и слагам плуса и нема кво да добавим . За мен спор нема. За паре тея са готови да отроват майките си, а вие ми говорите за народа и храната по кофите дето и кучетата не я ядат. А нема и 25 години , кога киселото и пресното млеко в сички български градове се оставаше на открито пред млекарниците в 4 часа сутринта и никой го не бараше!
Паячке от де ги намираш тия брееее
LaForce, колкото разпалено пишеш, толкова и заблудено. В България се ползва соя внос основно от Китай. Друг голям производител е САЩ / Дюпон/, но тяхната соя е скъпа, въпреки че е доста добра. Има и бразилска соя. В България соя и свързани продукти се внасят от може би 4-5 фирми и всички се знаят от хората в бранша. Проверки от здравните органи за наличие на ГМО се правят масово на почти всички партиди, на всички производители и само идиот би внесъл ГМО соя. Наскоро заради следи на ГМО /замърсяване/ в една от партидите открити в Холандия на една от фирмите производителки бяха изтеглени всички количества от тази партида в ЦЯЛА Европа, което се сещаш какви загуби е донесло. Така че да се твърди, че в БГ се слага ГМО соя е абсолютна глупост. Соевият протеин е чист 91% протеин, напълно здравословна и препоръчвана храна от медицината. Влага се основно в малотрайните колбаси до 3-4%, но вече почти всички сериозни фирми ги махнаха заради такива заблудени хора като тебе.
Бенджи, бъкана съм с идиотщини! Ти понеже си , знам, фен на ШРЕК, и аз също, де, преди малко прочетох каква е поуката от ШРЕК. А тя е : Не е важно какъв си, а е важно да намериш същия изрод като теб.
Или да намериш читава кака и да я направиш същия изрод като теб
Ама аз сериозно се чудя как продължавате да сте живи след целия тоя хленч по храните днес. Както и не си спомням някой да е летял толкова напращял от витамини от храните едно време..... Дали верно хляба и млякото са били толкова качествени навремето щом се редяхме още от тъмни зори и с купони да не би да свършат.....то направо и тока беше по-качествен, затова на режим ни го пускаха
Толкова много некомпетентност има на този свят! Първо да обясна нещо на авторката на тази "статия". Цитирате източници, които може да са недостоверни и да не са безпристрастни. В този случай трябва да поискате и да анализирате данните от проучването, или просто може да дадете линк към него, но ВИНАГИ трябва да посочите източник. Ако проучването покрива "минималните изиквания" още в началото трябва да има всички критерии, по които е правено. Например, колко хора са интервюрани, в кои региони на страната, на каква възраст, по какъв начин, какви са целите на проучането, каква е базата за сравнение, и т.н. По тези критерии може да се види дали проучването е достоверно или не. Защо казвам това? Защото според мен тази статия не ми изглежда много достоверна. Първо, всеки, който поглежда обложките на хранителните стоки за състава може да види, че храните съдържат много захар, консерванти, оцветители и малко витамини и протеини. Например Кока-Колата, една чаша от 250 мл. съдържа 30% захар и 0% витамини и протеини. Кое му е здравословното? Друг пример, доматения сос... разликата между този, който се продава в хранителните вериги и този, който е направен от качествени и биологични домати е огромна. Дори на цвят са различни. Друг пример, "fast food". Тези хранителни изделия са всички освен здравословни. Мога още много примери да давам, но няма смисъл. След това има разлика между "по-разнообразна" и "по-здравословна", също така има разлика между "някои" и "всички" (или по-голямата част). Тези 36,4%, които българите заделят за храна нищо не означават. Все едно да кажа: само 20% от холанските домакинства използват завеси. Какво ви говори това? Ако смятаме общите приходи на домакинствата, то тогава е необходимо да включим и други фактори като образование, здравеопазване, наем за жилище, електричество, отопление, комуникации, такса смет и т.н. Нормално е навремето хората да са харчели по-голям процент от приходите си за храна, но за сметка на това са харчели по-малко за други, така важни, неща. И да завърша мнението си ще цитирам Андрю Лонг: " Някои хора си служат със статистиката както пияниците си служат с електрическите стълбове - повече за подкрепа отколкото за просветление".
Полковник Странна работа, и аз изказах някакви подобни спомени такива и веднага ми наскачаха разни тук.....т.е. не помня чак пък такива гозби и елексири да беше всичко с което ни хранеха (нито пък че сега всичко е непременно лошо) Интересно дали ще дойде русенския общинар сега да каже, че си дебил?