Били ли сте в някоя от Facebook групите тип "Спомени от Народната република"?
Там от няколко години насам прелива от снимки на ухилени доячки в дочени рокли, автобуси "Чавдар", бодри манифестации и ръбати бебешки колички.
Коментарите варират - от "Бяхме шестата икономика" до "Живеехме бедно, но честно". Понякога двете твърдения шизофренно се преплитат, но нищо. Не се разбира и дали сме били шести в света, или само в СИВ, както и какво пречи на носталгиците да живеят честно и в момента.
Посланието обаче е категорично: Живеехме по-добре ТОГАВА.
Отговорът от меме страниците най-накрая дойде - кадри от прогнилия Запад, изпълнен с модерна за времето си техника и красиви интериори.
За разкош обикновено има майтапчийски надпис тип "Хоремага в Мало Бучно приема нова партида телевизори" или "Ресторантът в Хвалипръцково през 60-те". "Работнички се качват на самолета за Силистра", пък на снимката - каросерия от камион. Брилянтно!
Посланието и тук е категорично: хубаво, че е майтапът, че да си кажем истината за социализма и колко крива е понякога носталгията по него.
Истина, която става все по-наложително да си припомняме.
Защото носталгията е опасно блато, в което лесно се затъва. Младостта пък с лекота маскира мизерията и недоимъка, които от дистанцията на времето като нищо могат дори да се обагрят в розово. "Бяхме бедни, ама беше хубаво", въздишат някои.
Не е лошо, дори и чрез гаври, да се повтаря и потретва - няма нищо хубаво в това, че сме били бедни.
Не е било хубаво, че докато рафтовете на западните магазини са преливали от стока, мнозина тук само са въздишали пред витрината на Корекома. Или пък че докато Иван и Георги са чакали за "Лада", Джон и Джордж вече са карали последните достижения на Ford и Volkswagen.
Но пък е хубаво, че сега имаме социални мрежи и достатъчно хора, които чрез тънък хумор развенчават митове и легенди за соца.
Прекрасно е, че се намериха хора да се бъзикат, че "шестата икономика" е ползвала "Работническо дело" по три направления - за четене, за готвене на яйца без тиган и за бърсане. И че държавата строителка на язовири и АЕЦ-и е имала режим на тока.
Полезно е такива неща да се припомнят, ако и през мемета.
В противен случай захаросаната носталгия не среща никакъв отпор и ще ни удави.
Сериозно противопоставяне тя няма да срещне скоро, камо ли периодът най-накрая да влезе в учебниците.
Така че добре че са меметата, че да си кажем истината.
