Днес българите живеят по-добре?

Няма да ям храна, която и кучето ми не яде, заяви преди две години земеделският министър Мирослав Найденов. И каза „не" на кренвиршите от соя и хляба от фураж. Последваха проверки и промени в нормативите. И така вече втора година българинът се надява, че яде кюфтета и кебапчета по стандарт „Стара планина".

Но дали наистина българският стандарт върви нагоре? Да, категорични са икономистите - въпреки кризата. Следователно твърдението, че по времето на соца българинът се е хранел по-добре, се оказва чисто и просто мит. И наистина: данните сочат, че за 40 години кашкавалът и пъстървата са успели да изгонят шилешкото и попарата от българската трапеза.

По "онова време"

Ако попитате средния българин за качеството на сиренето, което яде, твърде вероятно е да чуете оплаквания от типа на „сега сиренето е от палмово масло, преди беше от истинско мляко". Но експертите са категорични: въпреки кризата менюто на българина е по-богато и по-здравословно, отколкото по времето на соца.

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията уточнява, че кризата е довела до рязко свиване на доходите, покрай което потреблението средно на човек е спаднало под 10 лева. Но ако сравним силните соцгодини с периода на сегашната криза, ще установим, че въпреки затягането на колана българинът живее по-добре, твърди икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Експертът цитира данни от изследване на ИПИ, което прави паралел между стандарта на живот през 1972 година, която се смята за „връхна точка” на социализма, и 2010-та - годината, в която икономическият бум от началото на новия век приключва и доходите на населението вече страдат от отраженията на кризата.

От компота към пъстървата

1925-та е най-ранната година, за която изследователите от Института за пазарна икономика откриват статистика за бюджетите на българските домакинства. Данните показват, че през 1925 година градското население е заделяло 43,4% от парите си за храна. През 2010 година разходите за храна на домакинствата в градовете съставляват 36,4% от общите им разходи. Преди 85 години менюто на българина се е състояло основно от хляб и мляко. Днес пъстървата, пилешкото и кашкавалът са в топ 3.

Факт е, че социализмът успява да осигури доста по-добър стандарт на живот спрямо този в Царство България, уточнява Николай Вълканов от ИПИ. Факт е обаче също така, че и през последните 20 години стандартът е продължил да върви нагоре. Покупателната способност на българина днес е между 20% и 45% по-висока спрямо 1972 година.

Днес българинът посяга към хляба много по-рядко, отколкото по времето на соца, а консумацията на месо се е увеличила с над 30%. Рязко е намаляла консумацията на консервирано месо, мас, сланина, овче, шилешко, козе месо, конфитюри, сладка и компоти. За сметка на това българинът яде много повече риба (тук увеличението е с 60%), пилешко (75%), зеленчуци (18%), сирене (25%) и кашкавал (56%).

Накратко: дори кризата изпреварва соца

С други думи: сравнението между силните соцгодини и днешния период на криза показва съвсем еднозначно, че дори кризата изпреварва соца, обобщава Десислава Николова от ИПИ. Българинът се храни по-богато и по-здравословно и харчи по-малко пари за храна, сочат данните. Тази тенденция се забелязва и при разходите за други стоки от първа необходимост - като облекло и обувки например. В същото време се увеличава делът на разходите за стоки и услуги, които са симптоматични за по-висок стандарт на живот - здравеопазване, телекомуникационни услуги, хотелски нощувки и пр.

Разбира се, уточнява Десислава Николова, делът на разходите за комунални услуги също расте, което не е следствие от повишените доходи, а по-скоро от липсата на конкуренция в тези сектори. Така че, стандартът на живот в България върви категорично нагоре, особено след 1999 година. Друг е въпросът на каква цена.

Дойче Веле