Малък хартиен фенер лети неуверено над навъсения кордон от полицейски автомобили и грамадни намръщени мъже, екипирани като за бой. Клати се наляво и надясно, нагоре и надолу. Май вече е угаснал. С последни сили се насочва към една не твърде висока бяла сграда, кацнала на жълтите павета. Приземява се на покрива и поне 4000 гърла изригват възторжени възгласи. 3 точки за Иракли, а кошът е заедно със сирената.
Същата сирена, в която се превърнаха екоактивистите, когато стана ясно, че в близост до Иракли някой ще строи. В понеделник хиляди хора изпълниха улиците на София отново - "Да спасим Иракли".
Шарено
Днешният протест не е просто продължение на станалото на 14 януари. "Иракли" е паролата, но каузите са много - Странджа (за която съдът даде зелена светлина за нови строежи), Карадере, Крапец, Банско... Затова и в края на навъсения работен ден върволицата от коли и хора минава трудно през Попа. Още доста преди началния час, обновеният площад гъмжи от граждани, които не бързат да се прибират вкъщи. И патриарх Евтимий, този неизменен и най-висок участник в протести, сега носи политически некоректен плакат: "Закон без морал е вашият ГЕРБ".
Под краката на каменния демонстрант е шарено - преобладават младите хора, но има представители на всички възрасти, даже майки с деца. Някои отново са си взели плажните принадлежности, други са сложили хартиени корони с надпис "Ние сме държавата". Доста често се вижда и "Вън бетона от закона!"
Сред множеството - типичен възрастен господин (да се чете: дядо) с каскет. С любопитство следи стълпотворението на площада: "За пръв път съм тук, искам да видя каква е атмосферата". От телевизията и вестниците не разбрал кой излиза да си иска природата обратно.
Видимо се радва, че информациите за главорези, терористи и наркотично зависими лица не отговарят на истината. "Определено каузата на тези млади хора е справедлива, но въпросът е по-комплексен. Става въпрос за правила в живота", категоричен е господинът. Според него тези с властта разчитат на това да си стоим кротко и нищо да не правим, а "народът е народ, когато е на улицата". Съгласявам се.
Друг мой събеседник може спокойно да е внук на Каскета. На протеста са го довели "накърненото чувство за справедливост и желанието да живеем в една по-човешка среда, буквално и преносно". Разказва ми как в родната му Стара Загора по схема тип "Иракли" ще си заминат 300 декара от един парк и всичко е законно.
Иначе няма проблем с идеята да има партии на протеста. "Те са призвани да бъдат връзката между държавната власт и гражданското общество. Страшното е когато партиите са безумно лицемерни, защото невинни няма във всичко това, което се случваше през последните години". Наистина, Иракли и Странджа са тема и от едни други правителства и мандати, нищо че замесените тогава сега го играят възмутени.
Докато се чудя дали е добре партиите да яхат еко протести, забелязвам Прошко Прошков (от... откъдето там беше) с периферното зрение... Няма време сега, шествието тръгва!
Дано не бързате
Водени от голям транспарант (и вечния опозиционер Йоло Денев), демонстрантите тръгват по "Граф Игнатиев" и завиват по "Раковска" в посока към жълтите павета. Въпреки усилията на умножилите се междувременно полицаи, коли, трамваи и тролеи ще почакат. Хората в транспорта се усмихват, гледат отегчено или просто не им пука. 10-15 минути закъснение в четвъртък след работно време. Сигурно е гадно. Някои шофьори се присъединяват символично към протеста. В България и изправянето върху клаксона е гражданска активност, нали знаете?
А шествието вече е грамадно. От "Сълза и смях" до "Славейков" има неспирна върволица от хора. "Иракли! Иракли! Иракли!" клати мощно центъра, редувано с "Искаме природа, не искаме бетон!". Претопля се също позабравеното "Странджа не е манджа". Има много български знамена, при това във всякакви размери и разновидности. Тук-там се вижда и по някой трибагреник, скрил лицето на младия си силно любещ и мразещ собственик. За щастие, омразата си остава измрънкана под шала през цялата вечер.
Повечето лица са открити. И усмихнати.
Урок по протестиране
Шествието се излива от едната страна на Коня. Има нововъведение - полицейският кордон пред парламента е съставен както от добре гледани униформени лица с палки, така и от техните МПС-та. Очукани "Ниви" (някои даже с метални листове на мястото на задния прозорец) се редуват с новата гордост на българската индустрия - джипове made in Ловеч. МВР явно е решило да даде едно рамо на производителя в тежката криза - силовото ведомство му направи приличен оборот, като си напазарува доста през последните месеци.
Неблагоразумно забравен камион със строителни материали се превръща в трибуна. Организаторите на протеста са гневни на "подобието на обществено обсъждане" по Закона за устройство на територията. Природозащитниците искат по-голяма прозрачност. "Не е работа на гражданите и на НПО да ходят като пъдари след всички институции в държавата и да откриват нередности", смята Андрей Ралев от Сдружение за дивата природа "Балкани".
В един момент целият площад скача и крещи с всичка сила: "Който не скача и не пее, той за плажа не милее!".
Три хлапенца, екипирани като космонавти, скандират "Мафия, мафия!" пред парламента. Зад тях майките развяват трибагреника. Още миг и всички започват да подскача. Посланието е ясно - искаме природа, не искаме в бетон. В Банско, Странджа, Иракли, Карадере .... малкото останало ни. Въпреки студа, децата също подскачат около майките си.
Запомнили са най-лесния и най-силния рефрен от протеста: "Мафия, мафия!". Когато тълпата започва да освирква политиците и магистратите, малчуганите поглеждат плахо: "Мамо?". Следва усмивка. Всичко е наред. Първи урок по протестиране.
