Избирателната система куца на толкова много места, че покрай тях трите въпроса на президента Росен Плевнелиев звучат като симпатично, но позакъсняло упражнение по пряка демокрация. Каквито и да са, правилата на играта се нуждаят най-вече от гаранции, че ще са честни и справедливи.
Мажоритарна, пропорционална или смесена, цялата верига удобно се минира - от купуване на гласове и мъртвите души в списъците до фалшифициране на протоколи и политическите назначения в ЦИК. Да не говорим за корпоративния вот, обръчите от фирми и изборния туризъм.
Референдумът е умен ход от страна на президента, за да даде думата на гражданите. Темата обаче наболя отдавна - от лятото на м.г., когато катапултирането на Делян Пеевски в ДАНС накара немалко хора да стигнат до извода, че е нужна не просто оставка, а пробив в статуквото. Което се възпроизвежда чрез избирателната система.
Освен обществения дебат, който неминуемо се възбуди, другото демократично предимство на референдума - в случай че се състои и парламентът не го обезсмисли - е повишаването на избирателната активност, традиционно ниска на евроизбори. Така това би увеличило гласовете за един мандат от сега прогнозираните 100-150 хиляди.
Плевнелиев се задейства в момент, когато партиите нервно подреждат листи, хвърлят се в атаки срещу противникови лагери и стягат партийни редици. В парламента финални корекции очаква прословутият Изборен кодекс ала Мая Манолова с любезното съдействие на контраграждански организации, но с неприкрити възражения от ДПС.
Въпреки различията за активна регистрация (избирателят да заяви предварително намерение да упражни правото си на глас), двете партии най-вероятно ще редактират въпросите на президента, тъй като няма да им отива да затворят устата на народа. Все пак, тяхното правителство, освен "експертно-политическо", е и на "диалога с гражданите".
Без насилие - Х
Вицепрезидентът Маргарита Попова се разграничи от президента (не за първи път) и охлади страстите - просто припомни, че задължителното гласуване е в разрез с Конституцията. Това е изкуствен, даже насилствен начин за вдигане на избирателната активност.
Отвращението на избирателя от политиката няма да се изпари, когато бъде длъжен да отиде до урната и да пусне празна бюлетина. Отвращението на данъкоплатеца обаче ще се засили, когато джобът му изтънее още повече заради партийните субсидии.
Държавната издръжка за партиите, прескочили изборния праг от 1%, е около 36 милиона лева на година - за ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", "Глас народен", "България на гражданите", РЗС, НФСБ и "Лидер".
Тези партии осребряват всяка спечелена действителна бюлетина срещу 12 лева на година, а след като парламентът намали сумата с левче, държавата изведнъж спести 4 милиона лева. При задължително гласуване сумите за партийни субсидии със сигурност биха набъбнали двойно над сегашните близо 36 милиона, поради вероятността повече партии да прескочат прага и за субсидия (1%), и за парламента (4%)
Лидерът на ДПС Лютви Местан побърза да каже на конспираторите, че задължителното гласуване няма да изолира неговата партия със статут на "незаобиколим фактор". Факт е обаче, че ДПС свива електоралния си дял - на последните избори през 12 май м.г. получи с близо 200 000 гласа по-малко спрямо 2009-а, което определено би трябвало да ги тревожи. А за БСП притесненията са други.
Мажоритарно купуване на гласове - Х
АБВ на Георги Първанов със сигурност ще спечели повече при мажоритарен вот, отколкото при пропорционален, тъй като в алтернативната листа всички ще са стари кучета. Същото се отнася и за ГЕРБ, чийто изборни резултати досега бяха износени на гърба на един-единствен човек.
Заради Борисов неизвестните кандидати на ГЕРБ спечелиха 26 мажоритарни депутата на вота през 2009 г. Тогава БСП, по идея на президента Георги Първанов, въведе 31 мажоритарни мандата. И популярно лице като Весела Лечева загуби от Ирена Соколова от ГЕРБ в червената крепост Перник.
Преди осем месеца мажоритарните избори се представяха като нов месия, който да осигури на електората по-голяма свобода да избира личности, вместо послушници на партийните централи. Мечтахме за нея, въпреки че се използва в страни с много по-различна политическа система от нашата.
Азбучна истина е, че мажоритарните избори дават предимство на големите партии за сметка на малките. В родни условия директната битка на кандидати в едномандатни избирателни райони може да се изроди до още по-директна покупка-продажба на гласове. Тази "нормална европейска практика" може да се тушира по-елегантно, например чрез премахване на номерата на партиите и коалициите от бюлетината.
Ролята на избирателите може да бъде подсилена чрез преференция - като гласуват в полза на определен кандидат от листата и така я променят. А и от въпроса на президента не се разбира колко точно депутатите да бъдат избрани мажоритарно.
Гласувай от хола - V
Електронното гласуване е последният, но не по важност въпрос, предложен от президента. Натискът в негова ползва е огромен и е отдавна, най-вече от страна на българите в чужбина, за които правото на глас е почти мисия невъзможна. Ето така със сигурност ще се повиши избирателната активност.
Специалисти по информационна сигурност на международно ниво са категорични, че електронното гласуване може да е безопасно и да опази тайната на вота.
Зам.-председателят на 42 НС Мая Манолова обаче доста се съмнява в това, туширайки тези предложения по елегантен начин - с машинно гласуване, което обаче не спестява никакво физическо време на избирателите. Между 100 и 500 секции в страната ще експериментират с машинен вот, което ще струва около 1000 лв за всяка.
Избирателната система е прекалено голяма хапка, въпреки че напоследък българинът се чувства компетентен по темата - и чудесен бонус за управляващите преди избори. Затова винаги я променят угодно в последния момент. Традицията спазва и настоящото правителство, което майсторски успя да протака новия Изборен кодекс от лятото насам.
Заради този кодекс властта може да отсвири предложението на Плевнелиев за референдум. И да угоди на себе си.
