Когато ти е тъжно, просто си викни такси. Ще ти се случат такива неща, за които дълго ще разказваш през сълзи от смях.
Имам среща за вечеря с един хубав мъж, когото трябва да чакам на място, не толкова близо до вкъщи. Хвърлям достатъчно усилия, за да бъде резултатът зашеметяващ, но със същия успех ще се появя със зашеметяващо закъснение. Решението - такси.
Обаждам се, казвам адреса и слизам, за да чакам колата. Тя не закъснява и аз се шмугвам вътре с едно неутрално "добър вечер". Очаква ме доста по-фамилиарен въпрос: "Ти от номер 113 ли излезе?". Признавам си бързо с въпросителна интонация. Неговата реплика обаче печели приза на вечерта: "Защото не те познавам". О! Не знаех, че таксиметровите шофьори вече са ни лични познати, дано услугата не е оскъпена допълнително.
Оказва се, че човекът живеел в съседния вход и е с претенциите да познава всичко наоколо, но аз съм нещастно изключение, Нещастно, да. Следва кратък разпит, след който вече имам досие в тази кола на тази таксиметрова компания. И уверението, че съм типична българка от Северна България (човекът се оказва познавач на българската хубост).
Решавам, че така и така сме си станали толкова близки, а аз така и така си търся нова квартира, ще питам дали пък не знае нещо. Тогава шуробаджанащината разпростира дългите си лапи и в тази ниша на нищо неподозиращите петъчни отношения клиент-шофьор.
Познавал хазяйката ми човекът и не можел да й подлива вода. Бърша сълзи мислено с кърпичка от умиление и надежда, че в този народ все още има човещина! Няма да забие нож в гърба на жената, а ще го бодне в моя.
Въздишам тежко и слушам неговото решение на нещата - да си намеря мъж! Боже, колко лесно звучи, но имаме пречка обяснявам аз. Аз мъж си имах, ама не иска да живее с мен.
Човекът взема този факт присърце, даже твърде. Обръща се и заплашително пита къде живее въпросният. Очаквам да извади черна маска и бухалка и да тръгне на часа към адреса. Стряскам се леко и решавам да не намесвам трети лица в конфликта, който ме прави нещастна.
Започва се с дълга тирада за живота, а аз, въпреки че съм хванала такси, пак си закъснявам, макар да стоим на дестинацията вече десетина минути. Обявявам му, че закъснявам и се изстрелвам от колата в посока на срещата. Така де, на гладен човек никакви мъдрости не минават.
Вечерята минава гладко и сладко. Не толкова гладко минава прибирането. Смела и безотговорна, решавам да си викна такси пак от тази фирма. Така де, и да има няколко образа като първия, едва ли ще ми се паднат в една вечер. Да бе, да.
Колата идва. Сбогувам се с хубавия мъж и се качвам грациозно в кола, в която вони на ракия. А шофьорът притеснено гледа назад към краката ми. Не е заради роклята, а заради ракийката.
Кафена чашка с ракийка, разляла се, като идвал насам. Светва лампата човекът и почва леко да се вайка. Леко почвам да се вайка и аз. Дали пък пие на работа?
Смело задавам въпроса, но не. Ракийката била за след работа. Сипал му я един гей, когото возил преди мен. Така де, да си има за после. Почувствах се някак не на място, защото не се бях качила със салатка. А той бързичко ме въвежда в историята за гея, който бил така щедър и дори искал да се върне да си лафят после още.
Не знам какво точно го радваше в тази мисъл - ракията, интересът на другия мъж или се вълнуваше от липсата на мезе. Естествено, такива ситуации бързо сближават и макар да не отпивах от ракията след малко пак се оказах слушател на весели историйки от таксиметровия живот.
И пак видях надежда - ей, го човекът доволен от живота, доволен от работата, викам си нещата отиват на добре. Почерпи ме съвети и той. Отново 10 минути се опитвах да сляза от колата...
Така де, трудно ще скучаеш, ако си викнеш такси.
