Доколко сериозно е частичното стопяване на ядрените пръти на реактора в АЕЦ Фукушима-1? Определено е тревожно и със сигурност ще има сериозни последици за ядрената индустрия и енергийния сектор като цяло, но далеч не е втори Чернобил, където бърза ядрена реакция взриви тавана на основната херметична обвивка на реактора.
Какво всъщност се случи
Трите действащи реактора в АЕЦ Фукушима-1 прекъснаха работа автоматично, както бе планирано, когато датчиците им за движение усетиха тласъците от петъчното земетресение с магнитуд 8.9. Но множеството охлаждащи системи, чиято цел е да отнемат топлината от активната зона, не сработиха. Цунамито скоро извади от строя резервните дизелови генератори, изпомпващи вода от зоната. Акумулатори успяха да поддържат циркулирането й още няколко часа до нейното изчерпване.
В този момент елементите с ураново гориво започнаха да се нагорещяват, изпарявайки вода от системата и създавайки експлозивен водород. За да освободят напрежението, операторите на централата изпуснаха пара от реактора.
Очевидно този газ е причината за зрелищната експлозия, която разруши част от сградата на Първи реактор в събота. Последва увеличаване на налягането и изпускане на газ от другите два реактора с риск за следваща експлозия. Последната стъпка бе да се излее морска вода в реакторите, за да се намали пренагряването и излагането на въздух.
Японските власти не казаха ясно, а и самите те може да не знаят, какво се случва вътре в активната зона на реакторите. Горивните пръти изглежда са се стопили в някаква степен и са засили риска от експлозия вътре в стоманобетонната херметична обвивка на реактора. Западни експерти обаче твърдят, че почти няма шанс основният корпус да експлоадира и да предизвика радиоактивно замърсяване от мащабите на Чернобил.
Какви са рисковете...
Вече е налице радиоактивно излъчване, което може би ще продължи. Какви са рисковете за здравето? Въпреки някои съобщения в медиите за "радиационо замърсяване" близо до "Фукушима", никой не е понесъл тежките и често пъти фатални последици, които катастрофата в Чернобил причини на съветските пожарникари и работници в централата през 1986 г.
За да намалят риска от излагане на населението на радиация, властите отцепиха "Фукушима" в радиус от 20 км и ще снабдят жителите, които живеят в най-голяма близост до централата, с таблетки калиев йодид. Таблетките снабдяват с йодид щитовидната жлеза, която управлява хормоналните процеси в организма и така ограничават количеството на радиоактивен йод, който той поема чрез излагане на емисиите от повредения реактор.
Ракът на щитовидната жлеза е най-голямата опасност за здравето от ядрената авария. Ясно е, че замърсяването от Чернобил причини хиляди случаи на рак на щитовидната жлеза в Европа, макар оценките за окончателния брой да варират доста.
За късмет ветровете над северна Япония духат, и според прогнозата за времето ще продължат да духат, от югозапад или запад и това ще разнесе всички радиоактивни емисии в океана, далеч от Япония и Азия. Тъй като смъртните случаи от дори възможно най-голямата катастрофа във Фукушима вероятно ще са по-малко от предизвиканите при земетресението и цунамито, защо всички са така обсебени от ядрената драма?
С възторг и страхопочитание...
От зората на ядрената промишленост през 50-те години на миналия век, хората се отнасят към атомната енергия с възторг и страхопочитание. Атомните бомби, хвърлени над японските гладове Хирошима и Нагасаки показаха както разрушителната сила на отприщеното ядрено разпадане, така и бавните ефекти от радиоактивното отравяне.
Японците отдавна има двойнствено отношение към ядрената енергия, макар че в бедната на ресурси страна те толерират нейното разрастване в степен, че сега тя отговаря за около една трета от капацитета за производство на електричество.
Световното екологично движение започна през 60-те години да представя ядрената промишленост като злодей - отчасти в отговор на потайността на индустрията и нейните корени във "военно-промишления комплекс". Оттогава антиядрените активисти улавят всеки провал в промишлеността и всяко доказателство за нанесена вреда от радиацията.
Могат ли Фукушима и японската ядрена промишленост да се възстановят от случилото се? Трите засегнати реактора във Фукушима-1 на практика са отписани от техния собственик "Токио илектрик пауър кампъни". След като веднъж активната зона бъде залята с морска вода, за да се попречи на катастрофално стопяване на прътите, е почти невъзможно да се поднови работата й без големи разходи.
Всичките три кипящи реактора са построени през 70-те години. Реактор номер едно трябваше да празнува 40-ия си рожден ден следващата седмица и вероятно, така или иначе, щеше да работи още десетина години, ако нещо не се обърка.
В краткосрочен и средносрочен план Япония не може да си позволи да извади от употреба останалите си АЕЦ, ако иска да има електричество, а двигателят на промишлеността да продължи да работи. Няма начин да бъде намерен заместител на толкова голям капацитет за генериране на енергия.
В дългосрочен план перспективите на ядрената промишленост за изграждане на нови централи ще зависи от спечелване на доверието на обществеността, която бе дълбоко скептична относно работата й дори преди събитията във Фукушима. Серия злополуки през последните двайсет години убедиха много японци, че операторите и регулаторите са склонни да прикриват инциденти и некомпетентност.
Какъв ще е ефектът върху глобалната ядрена промишленост? Фукушима вече хвърли тежка сянка върху "ядрения ренесанс", който помишлеността очаква, тъй като светът започва да се ориентира към източник на електричество с нулеви въглеродни емисии, който ще намали зависимостта му от политически ненадеждните източници петрол и газ.
Първият сигнал - от Германия
Германия даде първия сигнал за това в събота, когато протестиращи призоваха правителството да изостави плановете за удължаване на живота на атомните реактори (в Германия работят 17 - бел.р.). Демонстрацията бе планирана от известно време, но множество от около 50 000 души се появи след новината за японското бедствие.
В Обединеното кралство, където плановете за строеж на 11 нови реактори през следващите 15 години са доста напреднали, правителството поиска от главния си ядрен инспектор Майк Уейтман да подготви доклад за последствията от ситуацията в Япония и поуките, които трябва да се извлекат от бедствието.
Джон Совън от Грийнпийс, Великобритания, който е против ядрената енергия, казва, че този въпрос е "някак близък до сделка като тази на Фауст: да, вие получавате голямо количество енергия, но има също елемент на катастрофален риск, свързан с него".
Събитията от последните дни "със сигурност ще имат въздействие върху ядрения ренесанс в развиващите се страни, особено на места, където земетресенията са често явление", каза Оли Хейнонен, който до миналата година бе заместник директор на Международната агенция за атомна енергия.
Как индустрията ще отвърне на тези нови съмнения? Поддръжници на ядрената енергия казват, че разбирането за сигурността в промишлеността се е променило из основи след Чернобил, и твърдят, че сега то е далеч по-осъзнато, отколкото в петролния и газовия сектор.
Третото поколение - доколко безопасни...
Освен това "третото поколение" модели на реактори, два от които се обмислят от британския регулатор за безопасността, са снабдени с усъвършенствани механизми за безопасност.
АП1000 от "Уестингхаус" има пасивни системи за сигурност. В случай на авария, например пробив в охлаждаща тръба, реакторът може да се изключи без действие на оператора или наличност на електричество или помпи. Вместо да разчита на активни компоненти като дизелови генератори, които не сработиха в Япония в петък - АП1000 разчита на естествени сили като гравитация, конвекция и газове под налягане, за да предотврати прегряване.
В много страни обаче новите ядрени програми са отлагани повече заради опасения, свъзани с икономиката, отколкото с безопасността. В САЩ например предложения за 16 нови АЕЦ са подадени при регулаторите, но само по две са започнали строителни работи. "Ядреният ренесанс бе под въпрос така или иначе", каза Питър Брадфорд, бивш американски ядрен регулатор.
Ще засили ли такава спънка за ядрената енергия търсенето на други енергийни източници? Земетресението и цунамито доведоха до изключване на 9.700 мегавата ядрени мощности - временно или завинаги. Япония вече е третата по големина страна вносител на петрол в света - и най-големият вносител на втечнен природен газ - и допълнителното му закупуване на световните пазари, за да се компенсира ядреният дефицит, вероятно ще тласне глобалните цени на горивата нагоре в краткосрочен план.
Въпреки това остава да видим дали това краткосрочно засилване на потреблението на гориво в Япония ще бъде смекчено от повсеместно затваряне на фабрики и намаляване на икономическата активност заради щетите от земетресението и цунамито.
Ако погледнем още напред, всяка спънка за ядрената енергетика може да окуражи правителствата и частния сектор да увеличат инвестициите в други енергийни източници без въглеродни емисии.
Промишлеността се стреми, с известен успех, да убеди хората да гледат на нея по същия начин, по който гледат на възобновяемите енергийни източници като слънчева, вятърна и водна енергия, т.е. като чист начин на генериране на електричество, който не засилва глобалното затопляне.
Ако ядрената енергия загуби зелените си акредитиви и борбата срещу климатичните промени остане важен политически въпрос, тогава правителствата може да се почувстват предизвикани да дават повече пари за разработване на възобновяеми енергийни източници.
Проблемът е, че двата главни претендента - слънцето и вятърът - не са постоянни и тяхната нарастваща употреба е вече предизвикателство за операторите на електрически мрежи. Но бедствието вероятно ще засили в дългосрочен план търсенето на природен газ, който изпуска по-малко въглероден двуокис от въглищата и става по-достъпен заради новите техники на производство.
*Заглавието е на редакцията.
П.С. Канцлерът на Германия Ангела Меркел съобщи, че страната временно ще затвори седем свои ядрени реактора за проверка на сигурността. "Започваме проверка на сигурността на ядрените реактори. Всички реактори, които са в експлоатация от края на 80-те години на миналия век, ще бъдат затворени за период от три месеца", обяви Меркел. Решението е взето след аварията в японската АЕЦ "Фукушима".
