Адът на лагерите в Северна Корея

Глад, каторжен труд и изтезания - в севернокорейските лагери за наказания затворниците не са хора. Ужасът започва още по време на разпитите, разкрива доклад на ООН. Задържаните биват измъчвани, за да си "признаят".

Част първа от поредица шокиращи разкази на избягали севернокорейци по доклада на ООН.

Ким Сонг-Ю бяга в Китай, но е принуден да се върне в Северна Корея. За начало попада в център за разпити, "настанен" е в подземен затвор, приличащ на пещера, след което е прехвърлен в арест, където да бъде разпитан. Там той трябва да коленичи в килия, заедно още 40 затворника.

Входът на килията е висок 80 сантиметра. Надзирателите му обясняват защо: отсега нататък вече не е човек, а животно - и затова трябва да лази като животно.

Веднъж попаднал в месомелачката на севернокорейските служби, забравяш за каквито и да било права. В политическите лагери задържаните работят по 14 часа тежък труд и умират от глад. Понякога храната им се състои от треви, корени и плъхове, а смъртта вследствие на изтощение не е рядкост.

Престъпления срещу човечеството

И преди някои бегълци от Северна Корея са описвали ужасите на лагерите, но този път ООН успява да направи подробен доклад за системата на потисничество. В продължение на година специална комисия осъществява 240 изслушвания и провежда поверителни интервюта с 80 бежанци от Северна Корея. Между тях има и показания на бивш служител на спецслужбите, както и на други свидетели.

ООН стига до извода, че властта в Северна Корея трябва да бъде привлечена под отговорност за престъпления срещу човечеството.

По-малко от една пета от арестуваните корейци изобщо разбират за какво са задържани. Мнозинството от тях никога не получават официално обвинение.

Някои стават жертва заради свои роднини, други просто са се изсмели в грешното време и на грешното място. Има и такива, които са пострадали заради фалшиви доноси или са допуснали сериозна грешка - като Янг Хае-Сунг, който в свой рапорт е сгрешил името на основателя на държавата Ким Ил-Сунг и това му носи 6 месеца в т. нар. тренировъчен лагер.

За сериозно престъпление се смята притежаването или разпространението на южнокорейски DVD-та. То може да доведе до смъртно наказание - наред с други неща, при определянето на тежестта на присъдата роля играе общественото положение на семейството.

Стаи за изтезания има навсякъде

В Северна Корея има стотици лагери с различна цел и различна степен на суров режим. Някои служат само за интерниране и разпит на задържаните. От тях тръгват историите за брутални мъчения, за да бъдат изтръгнати признания.

Според бивш служител на тайните служби в лагерите за разпит има стаи за мъчения, подобни на тези, използвани от Инквизицията на католическата църква в Средновековието. Те често са "обзаведени" с резервоар с вода, в който разпитваните биват давени. По стените се окачват вериги, на които хората се провесват с главата надолу. Има и различни инструменти за мъчения: за вадене на нокти или за сипване на пипер в носа на жертвите.

Корейка е трябвало да прекара часове в резервоар със студена вода, която е стигала точно до нивото на носа ѝ - така че е можела да диша, само ако се повдигне на пръсти. От страх да не се удави, тя изпада в паника. Обвинението към нея е, че е практикувала християнство. Макар че по конституция християнството е разрешено, християните в Северна Корея биват преследвани.

Друг метод за мъчение е описан от бивш служител на министерството за опазването на родината: жертвите са поставяни в метален кафез, така че човек няма как да раздвижи крайниците си. Заради липсата на оросяване, краката и ръцете на измъчвания отичат, а мъчителите им ги освобождават рязко от хватката, което причинява силна болка.

Особено брутални са методите за измъчване в лагерите за интерниране на севернокорейската държавна сигурност, в която се "настаняват" политическите затворници. В тях, освен на мъчения, затворниците са подложени на тежък глад и каторжен труд.

Те работят на полето или в кариери, а когато се завърнат в претъпканите килии имат право да коленичат само в една поза и не могат да говорят без разрешение, нито да се оглеждат настрани - в противен случай ги заплашва още глад и побой. Често заради един затворник бива наказвана цялата група.

Хигиената в лагерите е катастрофална, а медицинскте грижи - ако и когато има такива, само за тежко болни. Много затворници просто умират.

Един от преживелите този ад разказва, че за 10 месеца е отслабнал с 39 кг и накрая е тежал едва 35. Той е бил обвинен в шпионаж, защото е търгувал с южнокореец. За да изтръгнат от него признания, мъчителите му са го провесили с главата надолу. В продължение на 3 дни са го измъчвали, държейки го в поза, наречена "изтезанието на гълъба" - жертвата е с вързани зад гърба ръце и виси на метална тръба.

Намира се на такава височина, на която е невъзможно нито да стои прав, нито да седи. "Никой не те поглежда, не можеш да стоиш, не можеш да спиш, напикаваш се, обезводняваш се напълно. Толкова е болезнено, че предпочиташ стократно да умреш", разказва кореецът. След като изтръгват от него признание, надзирателите го провесват за една нощ с главата надолу и го пребиват.

Друга жертва е потърсила убежище в Русия, но е върната обратно в Северна Корея. Там следват 6 месеца в лагер за разпити. Признанието е изтръгнато след побой с дървени пръчки. Следващата спирка е Лагер Номер 15, нещо като ГУЛАГ за политически затворници, от който обикновено няма измъкване. Ким, така е името на жертвата, в момента живее в Южна Корея и още страда от нанесените травми.

Често жертвите да умират

Един от интервюираните разказва как баща му е починал през 2006-а вследствие на мъченията. Неговото престъпление: искал е да избяга в Китай. След като службите разбрали, че мъжът всеки момент ще умре, го закарват в дома му, където не е имало никой. Съседи го намират мъртъв.

Друга свидетелка разказва, че нейният 17-годишен син е арестуван през 2011 г., защото е гледал южнокорейски филми. Семейството подкупва служители и момчето е освободено, но е така зверски пребито, че умира от раните си.