* Броени часове след публикуването на този текст, Министерството на правосъдието изненадващо оттегли проектозакона, който ограничаваше правото на глас на всички български граждани, живеещи трайно в чужбина.
Обяснението: проектът не е бил съгласуван със служебния министър Мария Павлова. От обяснението на институцията обаче става ясно, че кабинетът не се е отказал напълно от идеята си - министърът смята, че изискването за уседналост не бива да важи само за българите, живеещи в страни от ЕС. Това би попречило на изселниците в Турция да гласуват - но покрай тях ще бъдат ощетени и хилядите българи в САЩ, например.
Защо този принцип е погрешен - ето гледната точка на Мария Касимова:
Служебното правителство на Огнян Герджиков е на път да стори голяма беля. Стана ясно, че се готви нова идея за промяна в правилата за гласуване, като и този път мишената са българите в чужбина.
Според нея право на глас в президентски и парламентарни избори биха имали само тези притежатели на българско гражданство, които в последните три месеца до датата на изборите са били трайно живеещи в родината.
Целта на подобна прибързана стратегия е ясна - да се пресекат обичайните изборни манипулации откъм Турция.
Евентуалната промяна обаче е изумителна недомислица, за чиито последствия и послания управляващите явно не си дават сметка.
Правото на глас принадлежи на всеки пълнолетен български гражданин, който не е поставен под запрещение* и не изтърпява наказание лишаване от свобода - така е по конституция. Страната ни е член на Европейския съюз, който все още е зона за свободно придвижване на хора и стоки, следователно българите, точно както и другите европейци, могат да работят и живеят, където пожелаят из територията му.
Независимо дали ходиш на работа в Германия, прибираш се у дома на някой френски адрес или имаш автомобил с италианска регистрация, ти си европеец с българско гражданство - не си нито невъзвращенец, както се казваше по време на социализма, нито беглец. Както на всички ни е ясно, огромна част от българите, живеещи в Европа, са там най-вече, защото няма как да се издържат в собствената си страна.
През двете години, в които живея живот на „експат", съм се нагледала и наслушала на такива истории, в които българи с образование и способности чистят домовете на европейците, грижат се за болните им възрастни хора, работят най-тежката физическа работа, достойно и с много труд си изкарват прехраната. И не само своята, защото почти всеки нашенец тук изпраща пари на роднините си в България, пести, за да купи имот в България, или пък работи навън сезонно и харчи събраното в родината.
Ако предложението за тримесечна уседналост се въведе, няма да могат да упражнят правото си на глас онези отрудени и очукани от живота женици, които слугуват из европейските домове и мъжете работяги, които и без това страната ни вече е наказала, принуждавайки ги да търсят начини да оцелеят навън. На тях и в момента им е трудно да отделят пари, за да пътуват до най-близката избирателна секция, а сега държавата предвижда направо да ги лиши от глас - вместо да ги улесни с електронно гласуване, например.
Тоест - още веднъж им посочва с пръст вратата, демонстрирайки им колко нежелани са в родината си. По този начин негласно, но явно ще се наруши и свободата ни като европейци, защото ще се налага да я плащаме със свободата да сме български гласоподаватели. Един вид „или си тук и гласуваш, или си там и си траеш"!
Без право на вот ще останат още хилядите български студенти, които учат по света. Държавата ни така или иначе не предлага почти никакво развитие на младите си хора, затова и пред последните години отглеждаме поколения емигранти. Всички мои приятели организират обучението на децата си извън България и правят всичко възможно да ги мотивират да развиват кариерите си там. Не, защото им е много готино да си организират неделни събирания по Skype, а защото не искат и те да се превърнат в поредното огорчено и излъгано поколение.
Всички се надяваме на младите си хора и очакваме от тях да дойде европейския дух, демократичния граждански поглед, промяната. Само че като ги отстраним от взимането на решения за бъдещето на страната им, едва ли ще възпламеним родолюбието им. Лишавайки ги от право на глас, ние просто ще им тръшнем вратата под носа и шумно ще я залостим отвътре.
Един от основните аргументи на поддръжниците на условието за тримесечна уседналост, осигуряващо право на глас, е, че решението как да се управлява страната трябва да вземат тези, които живеят вътре в нея.
Все едно сме през Средновековието, та напускането на някакво обиталище напълно те лишава от връзката с него.
Управлението на една страна не е нещо, което се осъществява единствено по хоризонтала, до физическите граници на държавата. Част от него са законите, които като български граждани спазваме, и които организират поддръжката на всичко, което притежаваме в родината си. Когато става дума за плащане на данъци, държавата съвсем не е така антиекспатски настроена. Дали ще е част от живота на страната си или не - това е право на избор на всеки неин гражданин, независимо къде се намира физически.
Както стана ясно след изборите, от всичките близо три милиона българи извън територията на родината, едва 117 668 души са се явили пред урните. Усилията на държавата би следвало да бъдат тази активност да се увеличи, а не да се отнеме напълно. Вместо да се държи нацупено с гражданите си извън пределите й, България трябва да прави всичко възможно да ги привлече обратно.
Националистическите настроения винаги нарастват в условия на политическа и икономическа криза. Пренебрегването им води до фашистки прояви, а те - до всеобщо, национално безумство. В България, в която селски мутри могат да ловят бежанци и да ги връзват като дивеч, цели градове и села се вдигат на протест срещу четиричленни мюсюлмански семейства, а пълноправни избиратели се загръщат бащински в руски знамена, докато се снимат с български партийни лидери, сякаш вече сме във фазата на националистическата лудост.
Разделението тръгна от леви и десни, от красиви и грозни, от соросоиди жълтопаветници и патрЕоти маргинали, през проевропейци и нови русофили путинисти, през „ония в София" и „ония в провинцията", та до „наши" и „ваши", които да са нашите или вашите. Сега държавата е на път да легитимира и още едно разделение - на българите, които били останали да „оправят" България, и тези, които се били „спасили".
Съвсем съзнателно и напълно организирано, управляващите са готови по тръмповски да построят стена между „тези вътре" и „тези отвън", криейки се под популистки лозунги и криворазбран патриотизъм. Подкрепящите гласове отвътре също не са малко.
Познавам лично няколко такива - с роднини извън граница или пък сключили брак с чужденци и ползващи се от приличната им европейска пенсия - които с пълно гърло крещят как българите в чужбина трябвало да си траят, след като са избрали „охолния европейски живот".
Иначе не подлагат на съмнение правото си безпрепятствено да отскачат до гръцките курорти за уикенда и гордо се наричат европейци.
* Под запрещение може да бъде поставено лице, което страда от вродено или придобито тежко психическо или умствено заболяване, което се е отразило върху възможността на човек да осъзнава действията и волеизявленията си.
