Аз работя във ведомство. В кое точно няма да казвам, знаете защо. Работя там от няколко години, но през ден си казвам, че скоро, съвсем скоро, ще напусна. Едва ли. Тук никой не напуска.
Когато започнах работа, сякаш влязох в друг свят.
Бях на 24, току що завършил образование във Великобритания, с мечти и надежди, че нещата в България могат да се променят. Изкарах едномесечен стаж с Министерството, а те пък взеха, че ми предложиха договор. Скоро направиха конкурс за мен и по чудо успях да си спечеля държавната служба. Тази история надали ще я чуете друг път. Останалите ми колеги са влезнали по каналния ред - с връзки.
Първите месеци от работата ми се учех. Учех се на глас, стойка, походка и лицемерие.
- Това е походката ми "Министерството". - показвах на приятелите ми - А с такъв глас говоря, когато разговарям с другите Дирекции. - Всички прихваха да се смеят.
Учех се на мода. Ведомствената мода в България е нещо, което няма еквивалент в световен мащаб. Мъжете, костюмари, изтипосани, по-младите гладко обръснати, по-старите - с дебели мустаци. "И аз ми трябва да си пусна мустак?", питах се. Наблюдавам ги дъртите коцкари, нямат мира. "И аз ли трябва да се заглеждам изкусително след всяка колежка, която мине по коридора?". Понякога, когато се налага да заговоря някой от тях, усещам дъх на евтин алкохол. "А бе, Пепи, нали се закле, че си спрял да пиеш в работно време?"
За колежките е още по-зле. Постъпи преди време една нова, височко момиче. Голямо. Идваше на работа с костюми. Ала на тези дълги крака всяка пола седеше някак си къса. Хубаво къса, виждаха й се колената, а когато носеше токчета, прасците й се очертаваха в спортна стойка.
Всяка сутрин, когато идваше на работното място, колежките я заглеждаха със завист. Погледът им бе следният - от пръстите на краката, до главата, преценяваха всеки сантиметър, кокошките.
Спираха се на колената й, естествено, за да я накажат заради това, че е хубава. Тя се изчервяваше и я придърпваше надолу. Сподели ми, че шефът й направил забележка - групово се били оплакали от външния й вид, не бил подходящ за Министерството.
Докато в Европа хората гледат да се обличат удобно, във ведомството трябва да се обличаш сходно. От тогава започна да носи само панталони, с един номер по-големи от фигурата й, а аз изгубих една от малките ми радости.
А другите колежки... Само да можеше и ти да ги видиш! То не са едни панделки, едни фльонги, бижута, гримове, лакове за нокти. Влизам в кабинета на едната, там шефката седи препарирана и не смее да мръдне. Току-що колежката й била направила маникюр.
Изведнъж забелязвам - ама те двете са си заприличали като две капки вода. Хриси е на 27 от Кърджали, пък шефката тази година ще става на 42 и с всичко настойчиво показва, че е от София.
И двете са облечени в черно, вчесани са еднакво, лицата им са добили сходно ехидно изражение. Хриси, от мазнене и лизане на г..з, е заприличала на шефката, а шефката смуче жадно от младостта й. Горката, изглежда състарена и изкуствена, но доволна. "Метаморфозата".
- Даааа. Какво имааааа? - казват двете в един глас.
- Какво правите, уважаеми? - питам, без всъщност да искам да знам. Дошъл съм просто за един подпис.
- Хриси си е купила магнитен лак, виж колко хубаво седи. - казва шефката, размахвайки ноктета. - Да ти сложим ли и на теб?
- Лак не нося в работно време, ама айде, за вас, хубавици, на всичко съм готов. - казвам иронично. Те се кикотят, не им се иска да схващат, а очите им блесват с пълна сила. - Идвам за един подпис, удобно ли е?
- Айде ела след 5 минутки, трябва да ни засъхне лакът.
Най- се забавлявам като ги видя същите кокошки в стола. С цялата им класа, стил, походка и отработени движения и реплики. Чакат с табличките за кюфтенца по 60 стотинки. Колко сте ми гнусни, да знаете.
Другото, което забелязвам в стола, са бременните. Да си жена и да работиш в Министерството е благодат. Първо, за да работиш тук, означава, че трябва да имаш я богат мъж, я богата бащица. Няма друг начин да се издържаш със заплатите, които взимаме. Иначе е ясно, изкарваш година-две във Ведомството, забременяваш, излизаш по майчинство.
Като се върнеш след 2 години, всичко е същото, и на йота не е мръднало. От скука забременяваш пак. Още две години. Упражнението може да се повтаря, докато мъжът ти плаща за това. Все пак държавната служба е по-упорита и от най-упорития мъж.
Добре, че кюфтенцата са по 60 стотинки. Барем сме успели да се наядем на обед, и да не трябва да мислим за вечерята. Понякога вечер ходим на прием. На банкет, на коктейл, на политическа сбирка, или на каквото друго излезне, стига храна да има. Колежките - наконтени и префърцунени, колегите - пияни на кирка. Българският държавен елит, който завива пържолки в салфетки и си ги прибира по джобовете.
Четете и сигурно ви се доревава, защото сега разбирате къде отиват парите ви от данъци. В панделки, лакове за нокти и евтино уиски, търкалящо се по пода на Дирекцията. Мога да ви разкажа още много, но знам, че не трябва. Защо ли още не съм напуснал?
Защото навсякъде е така.
Много добро! Обаче най-тъжен е последния ред - навсякъде е така. Не само в държавната администрация, а и по-големите частни фирми. Там понеже се взема и по някой лев повече и снобарията става пълна вече. А за работа дали се върши - много е спорно... ПС: А министерството на автора май не е Външно. С тия гъсти мустаци на старите кадри повече на Вътрешно ми се чини
Щото пък ние не знаем и не се сещаме... А като се навържат 5-6-7 регламентирано неработни дни около някоя празнична или набедена за такава дата Н.В. чиновникът си е направил резервация, товари домочадието и бръмчи или към Албена, или Боровец , или виси по ГКПП, за да ги разходи и разнообрзи, а и има бонуси и ДМС за изхарчване.
Навсякъде чиновниците са така. Само едно не разбрах за автора, има ли богата жена, за да може да си позволи да работи там или не?
Миме, той е учил в чужбина, демек има тати скруч.
Изкарах едномесечен стаж с Министерството, а те пък взеха, че ми предложиха договор. Скоро направиха конкурс за мен и по чудо успях да си спечеля държавната служба. Тази история надали ще я чуете друг път. Останалите ми колеги са влезнали по каналния ред - с връзки. Били му предложили договор и по чудо спечели конкурс. Браво ти си едничката ни надежда в жалкия ни живот. По-скоро баща ти работи там и е уредил стажа и оставането ти. Затова и още стоиш там.
Ае само мен ли ме дразни хипер,мега неграмотното заглавие?
Авторът е рядък случай. Обикновено хората без връзки са тези, които вършат всичката работа. Защото такава има, и то много, но не всички го знаят.
Държавната служба си има предимства-спазване на всички трудови права,сравнително голяма отпуска,по-голяма сигурност за работата.Но пък всичко това бледнее пред ниските заплати.А и на държавните служители не могат да се дадат пари в плик,които не са осчетоводени,а се облага с данък всеки получен лев.Така че не е толкова привлекателна държавната служба/е има и изключения/.Само за пример -имам две познати учителки.Едната е в държавно училище,другата в частна езикова школа.Първата получава 550 лева,а втората 1000.Първата има много отпуск,а втората понякога преподава и в почивните дни.Така че всичко е относително.
"Работя като чиновник" е оксиморон. Все едно да кажеш - летя като хипопотам Де се е чуло чиновник да работи? Така че правилно човека работи чиновник...
Скъпа госпожице/госпожо Дончева, с най-голяма радост,бих искал да ви обясня,защо заглавието ме дразни.Това заглавие определя типичния българин и осветлява една от най-грозните му черти.Първата грозна грешка,която се набива на очи е "Аз".Изречение не може да започва с "Аз" по простата причина,че първо,изглежда грозно и второ,хората,които започват така своите изречения са подчинени на собствения си егоизъм,егоцентризъм,нарцисизъм и всичко което се сетите,започващо с "изъм".Наблягането на аз-а,изразява извисяване над обществото и определя личността като агресор с поведенческо разстройство. Но да се върнем към гореспоменатата,негативна българска черта.Самата подигравка със заеманата длъжност е фактор,който определя битието и съзнанието на голяма част от нашето общество.Не може да заемаш някаква позиция и същевременно да я презираш,плюеш и описваш в най-негативни светлини.Това,че си започнал да работиш нещо,което не ти е приятно не означава,че не трябва да даваш сто процента от себе си.Вярвам,че вие,както и всички читатели на Уебкафе,сте се сблъсквали с този проблем.Спомнете си лелката на гишето която ви се е озъбила,за някаква дреболия.Спомнете си келнера,който ви се е нацупил,спомнете си фризьорката,на която не й пука как изглеждате и съсипва косата ви.Спомнете си хилядите,мразещи работата си типченца,които са си го изкарали на Вас,директно или индиректно,заради положението в което се намират.Българина не може да проумее,че ще прогресира единствено тогава,когато започне да дава всичко от себе си,без значение къде се намира.В България,хората са на принципа "дай ми пари,за да работя".Ироничното в случая е,че работодателя е точно на обратния принцип и се получава като в баснята "Орел,рак и щука".Всеки дърпа своя край. В крайна сметка,получаваме поредното мрънкащо създание,оплакващо се от системата и намекващо,че образованието му е къде,къде над средата в която се намира.Оплюва другите чиновници,като не осъзнава,че автоматически се принизява до тяхното ниво.Мазните усмивчици,коментари и подхвърляния,допринасят за мнението ми.Неслучайно хората са казали "с какъвто се събереш,такъв ставаш". След като установихме,че си имаме работа с поредния "ужасно интелигентен и образован българин",към който съдбата се е отнесла по неподобаващ начин,остава само да се убедим,е ли е човека боклук или не е? Ако изходим от максимата:"Ако имаш съмнения за някой,че е боклук,това означава,че той със сигурност е такъв",стигаме до извода,че си имаме работа с боклук,който само със заглавието на своята,така наречена статия,доказва нашето твърдение. Надявам се,бях достатъчно ясен.
Защо ми се струва, че написаното всъщност е криво огледало, дето всичко, което се отразява, е точно обратното? Първо - авторът май е жена. Второ - едва ли работи в Министерство, по-скоро в някое учреждение - второстепенен разпоредител, посещава често Министерството, дразни се от порядките там и в един миг грабва перото и... воала, резултата е налице! Добре написано, и най-вече - вярно. За съжаление тези, които работят по Министерствата са така често споменаваните експерти, участващи в работни групи при писане на закони. И такива закони пишат, де - щото са "компетентни"...
Работата в министерство е като всяка друга. Един младши експерт започва с около 700-900 чисто, впоследствие, с натрупване на стаж и издигане в по-престижни длъжности, може да взима и 2000. Ако е връзкар, може и 3000. Като в частния сектор има "наши хора" и хора, които вършат работата. Платената отпуска излиза около месец, командировъчните са сравнително скромни и бонусите компенсират по-ниското заплащане (всеки месец по 100 лева за живеещи под наем, по-евтини жилища за който докопа, еднократни бонуси за дрехи и очила, платени курсове). Хора има всякакви- куклички, ходещи с осемсантиметрови токчета, костюмирани мъже и жени, хора с нормално ежедневно облекло. А работата е много отговорна, една грешка може да коства доста пари и ядове на държавата (тоест на всички нас).
Срамна работа , общо-взето няма , но съществува лошо изпълнение , отношение , липса на усърдие и понякога - чиста проба мързел или некадърност/безхаберие. Тук всичко е толкова сбъркано , че просто няма накъде. Лицемерието е уродливо следствие. И ако за определени професии е простимо , то за други , които са отговорни и/или рискови , си е цяло бедствие. Въпреки че всеки носи , дори малка , отговорност ... дори пред себе си - удовлетворение от добре свършена работа и ползотворна дейност. Ако повече хора си внимаваха в служебните задължения , не бихме били на това незавидно чердже - да се молим тайничко с определени длъжности да нямаме вземане-даване !Останалите , кой знае защо , изпълняващи някаква дейност от немай-къде , просто ни пилят нервите , времето и портфейлите. Каквото и да работи човек , важното е да изпълнява задачите си със сърце , всеотдайност и достойнство , докато евентуално се превърне в професионалист. Разбира се - за определени професии е необходим и съответният ценз. Иначе лошата прическа или киселото настроение на някого са най - малкото зло. И до утре да пиша , все тая , знаем си ги нещата. Реалността в България е абсолютна анти-утопия или някаква митологична хидра - тъкмо отрежеш една глава - те още три излязат. За съжаление важи и за хората , пък дали те са причина или следствие - резултатите са налице.
Ben Dover, абре човек не знам какво е лошото на "аз"-ът бугарски. Туй както е лоша черта, може да стане двигател, който да ни направи за завист на всички, аз (ето пак -аз аз аз) често го приказвам - трябва да погледнем себе си и да се опитаме да правим свят за себе си, а не да се правим на не знам си кви (например граждани за европейско развитие). Нямаме самочувствие ние към това "Аз" и все излиза "аз", пък ние си мислим, че казваме "Аз". Видиш ли, Бен, когато човек каже "Аз" има и следваща крачка - да поеме отговорност за туй, че иска да е на неговата. Аз лично (пак аз аз аз) точно така правя, не твърдя, че ми се получава, както искам, напротив - вечно ме е яд, че не става достатъчно добре, ама човек се учи, това не значи да седи пасивен и да не казва "Аз" след като все някой трябва да дръпне хорото нанякъде, па ако ще и да не е най-вярната посока. Ние сме нация индивидуалисти, ама сме приучени да чакаме да ни разрешават, хранят и назначават и това ни яде от вътре. Малцина имат късмета да са отраснали с възпитание като моето - да ги учат да уважават себе си и да се кефят, че не са като другите вместо да униват. Да ама ми идва дюшеш и като гледам на почти всеки средноинтелигентен българин също би му дошло тъй и мисля си, че и повечето нямаше да се представят зле в поприщата, които биха избрали. Да ама сме се търили в тъпото положение да ни е страх един от друг и да сме си направили държава, чиято единствена трайно запазваща се функция е да става наемник на комплексари да притискат всеки, който дори само теоретично може да ги задмине. Е, това ни е грешката - използваме съединението си против всеки от нас по отделно, с помощта на почти всеки един от нас (мен ме изключете от това число) вменяваме и помагаме на най-посредствените да ни вменяват как сме мързеливи, лъжливи и крадливи щото, разбираш ли, сме българи, а не да кажем немци, швейцарци или нубийци, например. Ами, българи сме, дори и тези, които имаме примеси от други народи (и аз си имам, ама туй ми е родината, а другото е някаква легенда). Какво му е лошото да искаме "Аз" да е важно, да се изфукаме - виж какви техничари стават от нас - от една фукня сме готови да изобретим какво ли не, дори за без пари. Видиш ли, самоубиваме се, а имаме капацитет да сме един от най-будните народи само, ако отмахнем тоя камък дето ни тежи на шията - държавна власт на посредственост и подражание. Ако не се мразим и страхуваме утре кой ще ни изработи и ще си помагаме дори, като в стари времена и като в такива, каквито не сме виждали, а сега гледаме как да не ни разберат, да не ни завидят, че видиш ли го съединението дето прави силата ще я насочи срещу нас и понеже всички се оправяме, както можем - всички сме грешни все за нещо. Ами казано просто онова дето авторът го е описал трябва да спре да съществува и да бъде по-важно от отделния човек. Трябва да си вземем избора в ръцете, а не да плачкаме държавата, та държавата да ни сертифицира дори и за туй имаме ли акъл да си вържем връзките на обувките. Както съм го казвал, предпочитам всеки ден да гласувам с избора си на тоя или оня магазин, вместо държавата да решава вместо мен с инспектори - тях не ги познавам, но магазинерите и себе си да. Същото важи за много други неща - от нас зависи, а работа има стига да няма предразсъдъци - и за чиновниците ще се намери, при това много по-интересна и вълнуваща. Ама трябва освен "Аз" да няма страх, пък има.
Уважаема госпожице(благодаря за пояснението) Дончева, изключително съм трогнат,дори развълнуван от вашия отговор.Докоснахте струните на душевната ми лира и не ще забравя тоз трепет,тъй желан и забравен толкова отдавна. Сега сериозно,не мисля,че си схванала основната идея на драсканиците ми.Не ставаше дума за неграмотност в буквалния смисъл на думата.Ставаше дума за това,че да се подиграваш със собствената си длъжност и работното си място е подигравка със самия себе си.Отлично разбирам какъв е замисъла на дебилното заглавие и го намирам за безвкусен.Освен това,аФтора претендира за сериозно писание,а започва с безумно,зле формулирано заглавие,което просто се набива в очите на читателя като карфици в игленик.Твърдо смятам,че ако си решил да бъдеш сериозен и се опитваш да изявиш себе си,би трябвало да спазваш някакви норми на поведение.Целия текст е меко казано скучен,безформен и не казва абсолютно нищо,освен факта,че работи с помпозни лелки,хванати от гората. Искренно съм благодарен,обаче за осветлението по въпроса за алегорията,твоята интерпретация на заглавието и разясненията относно "аз"- формата. С нетърпение очаквам и други твои размисли и страсти. MacAllister - съгласен съм напълно с теб.Но не мислиш ли,че скромността краси човека?Това първо.И второ:коментарите ти винаги ужасно много ме радват,но имаш мръсния навик да извращаваш всичко до някакви популистки,политически теми и твърдения.В случая говорехме за психологическата нагласа,коректна форма на изразяване и проява на елементарно възпитание.Не за българина,държавата,партиите и тем подобни.Българската мързелива черта е отделена в друг параграф и нямаше нищо общо с аз-а.