Аз работя във ведомство. В кое точно няма да казвам, знаете защо. Работя там от няколко години, но през ден си казвам, че скоро, съвсем скоро, ще напусна. Едва ли. Тук никой не напуска.
Когато започнах работа, сякаш влязох в друг свят.
Бях на 24, току що завършил образование във Великобритания, с мечти и надежди, че нещата в България могат да се променят. Изкарах едномесечен стаж с Министерството, а те пък взеха, че ми предложиха договор. Скоро направиха конкурс за мен и по чудо успях да си спечеля държавната служба. Тази история надали ще я чуете друг път. Останалите ми колеги са влезнали по каналния ред - с връзки.
Първите месеци от работата ми се учех. Учех се на глас, стойка, походка и лицемерие.
- Това е походката ми "Министерството". - показвах на приятелите ми - А с такъв глас говоря, когато разговарям с другите Дирекции. - Всички прихваха да се смеят.
Учех се на мода. Ведомствената мода в България е нещо, което няма еквивалент в световен мащаб. Мъжете, костюмари, изтипосани, по-младите гладко обръснати, по-старите - с дебели мустаци. "И аз ми трябва да си пусна мустак?", питах се. Наблюдавам ги дъртите коцкари, нямат мира. "И аз ли трябва да се заглеждам изкусително след всяка колежка, която мине по коридора?". Понякога, когато се налага да заговоря някой от тях, усещам дъх на евтин алкохол. "А бе, Пепи, нали се закле, че си спрял да пиеш в работно време?"
За колежките е още по-зле. Постъпи преди време една нова, височко момиче. Голямо. Идваше на работа с костюми. Ала на тези дълги крака всяка пола седеше някак си къса. Хубаво къса, виждаха й се колената, а когато носеше токчета, прасците й се очертаваха в спортна стойка.
Всяка сутрин, когато идваше на работното място, колежките я заглеждаха със завист. Погледът им бе следният - от пръстите на краката, до главата, преценяваха всеки сантиметър, кокошките.
Спираха се на колената й, естествено, за да я накажат заради това, че е хубава. Тя се изчервяваше и я придърпваше надолу. Сподели ми, че шефът й направил забележка - групово се били оплакали от външния й вид, не бил подходящ за Министерството.
Докато в Европа хората гледат да се обличат удобно, във ведомството трябва да се обличаш сходно. От тогава започна да носи само панталони, с един номер по-големи от фигурата й, а аз изгубих една от малките ми радости.
А другите колежки... Само да можеше и ти да ги видиш! То не са едни панделки, едни фльонги, бижута, гримове, лакове за нокти. Влизам в кабинета на едната, там шефката седи препарирана и не смее да мръдне. Току-що колежката й била направила маникюр.
Изведнъж забелязвам - ама те двете са си заприличали като две капки вода. Хриси е на 27 от Кърджали, пък шефката тази година ще става на 42 и с всичко настойчиво показва, че е от София.
И двете са облечени в черно, вчесани са еднакво, лицата им са добили сходно ехидно изражение. Хриси, от мазнене и лизане на г..з, е заприличала на шефката, а шефката смуче жадно от младостта й. Горката, изглежда състарена и изкуствена, но доволна. "Метаморфозата".
- Даааа. Какво имааааа? - казват двете в един глас.
- Какво правите, уважаеми? - питам, без всъщност да искам да знам. Дошъл съм просто за един подпис.
- Хриси си е купила магнитен лак, виж колко хубаво седи. - казва шефката, размахвайки ноктета. - Да ти сложим ли и на теб?
- Лак не нося в работно време, ама айде, за вас, хубавици, на всичко съм готов. - казвам иронично. Те се кикотят, не им се иска да схващат, а очите им блесват с пълна сила. - Идвам за един подпис, удобно ли е?
- Айде ела след 5 минутки, трябва да ни засъхне лакът.
Най- се забавлявам като ги видя същите кокошки в стола. С цялата им класа, стил, походка и отработени движения и реплики. Чакат с табличките за кюфтенца по 60 стотинки. Колко сте ми гнусни, да знаете.
Другото, което забелязвам в стола, са бременните. Да си жена и да работиш в Министерството е благодат. Първо, за да работиш тук, означава, че трябва да имаш я богат мъж, я богата бащица. Няма друг начин да се издържаш със заплатите, които взимаме. Иначе е ясно, изкарваш година-две във Ведомството, забременяваш, излизаш по майчинство.
Като се върнеш след 2 години, всичко е същото, и на йота не е мръднало. От скука забременяваш пак. Още две години. Упражнението може да се повтаря, докато мъжът ти плаща за това. Все пак държавната служба е по-упорита и от най-упорития мъж.
Добре, че кюфтенцата са по 60 стотинки. Барем сме успели да се наядем на обед, и да не трябва да мислим за вечерята. Понякога вечер ходим на прием. На банкет, на коктейл, на политическа сбирка, или на каквото друго излезне, стига храна да има. Колежките - наконтени и префърцунени, колегите - пияни на кирка. Българският държавен елит, който завива пържолки в салфетки и си ги прибира по джобовете.
Четете и сигурно ви се доревава, защото сега разбирате къде отиват парите ви от данъци. В панделки, лакове за нокти и евтино уиски, търкалящо се по пода на Дирекцията. Мога да ви разкажа още много, но знам, че не трябва. Защо ли още не съм напуснал?
Защото навсякъде е така.
Пусна я , ДедиГош. Току що ми каза "Чао" във ФБ. Там паралелно си чуруликаме с нея.
Не е параноя. При мен беше грешка при регистрацията. Сложих си служебния мейл. А не трябваше. Трябваше да се регистрирам с личния си мейл. Е, реших че е дошло време да поправя гршката си. Но, явно не би! Грешен ще си отида в този чат...
Даже и мейл за контакти си регистрирах. Който желае, не са задължителни... danisco@dir.bg
МИР!
Мир и справедливост за всички!
Може ли, такованка... преди 7!? Аз преди 7 не кусам!
Такааа,и сега понеже днес съм се разлигавил,ще напиша нещо,което имам мерак да напиша от доста време,но все не ми остава желание.(не се напъвайте,това няма да го разберете) Някога,много отдавна,преди година и малко,но ми се струва като цяла вечност,налетях на този сайт.Не помня как,не помня защо.Помня обаче,че се зачетох в статиите.Имаше добри попадения та реших да се регистрирам и аз.После,една вечер се напих(аз му викам 8 битов алкохолизъм щото съм нърд)и ме изби на откровения.Та написах си аз една статийка и я пуснах.На другия ден я публикуваха.Разбира се,не бях учуден ни най-малко,защото не знаех,че тук публикуват основно провокативни дебилщини с цел увеличаване на импресиите.Мислех,че просто са я харесали.Както и да е.Няма да ви казвам коя е статията,но ще ви кажа,че върху ми се изсипаха един тон негативни коментари.И то от хора,с които в момента си се кльопаме яката.Тогава не бях толкова навътре в нещата и реших,че са просто банда хейтъри.Направих някакви жалки опити да се защитя,но бяха брутално погазени.После ми стана тъпо и пак прибегнах до 8 битовия алкохолизъм.След това,обаче,незнайно защо,нещо ме върна обратно в сайта.И до сега не мога да си го обясня.Направих си нов акаунт,за да не се усети никой,че въпросната статия е моя и започнах да проучвам коментари,коментиращи и статии.Лека полека,се завъртях във вихъра на сайта и открих доста интересни неща. Фирмата,създала сайта Уебкафе.ком го определя така:"Сайт в който няма случайни хора."Не мисля,че са наясно,колко са прави.Една година по-късно,осъзнах колко грешна и неграмотна е била гореописаната статия и колко точни са били коментарите под нея.Смея да твърдя,че за тази една година,успях да видя много неща.Научих се да виждам отвъд елементарното и плоското.Научих се да завъртам гледната си точка и да излизам извън кутията.Да мисля рационално и ефективно.За тази една година,научих доста интересни неща за България и света като цяло.В този сайт има хора,които са меко казано гениални,а мненията им са толкова разчупени,че преспокойно биха могли да управляват нашата татковина.Не се шегувам.Освен това намерих хора,които могат да спорят с факти и доводи,вместо с крясъци и цупения.Атмосферата,създадена тук е наистина страхотна и е колкото интелигентна,толкова и забавна.Перфектния баланс.Бих искал да ви съобщя,че започнах да ровя в интернет,търсейки общество,което да е толкова разнообразно,комплексно и да има възможност да говори на толкова различни теми,колкото тук.С прискърбие ви съобщавам,че не намерих такова.По-лошото е,че където и да отидех,намирах сбирщина комплексирани тролове.Хора,скрити зад маските на мониторите.Хора,отчаяни от живота и симулиращи такъв.Безкрайни обиди,леещи се в интернет пространството.Всякаква измет.От хора,които обиждаха мъртвите ни актьори,до такива,които не виждаха по-далеч от носовете си.Между другото,това е един от малкото сайтове,през които успях да се докопам до гениални блогове.Наистина такива сайтове се броят на пръсти.Този специално е такъв поради познанствата на Емилия Милчева с определени хора,така,че имам повод да й благодаря. Но да се върнем на потребителите.Някой забелязал ли е,че всеки новопостъпил се подлага на щателна психологическа обработка?Бил съм свидетел на достатъчно заблудени потребители,които са идвали и да изчезвали от тук с двеста,по простата причина,че не са издъжали на атаките.Тук се получава нещо като затворено общество и всеки,който е недостоен да присъства,сам изчезва яко дим.За последната година,броят на новопостъпилите редовни посетители сред коментиращите се брои на пръстите на едната ръка.Това е защото,обикновени диваци не могат да се задържат поради собствената си слепота и слабоумие.Всеки допринася и блести с нещо в този форум.Няма да споменавам имена.Вие се знаете.Знаете също така,че коментирате открито,интелигентно,разчупено и интересно.Десетки пъти по-добре от купищата "журналя" по новинарските страници.Коментирате интелигентно дори и под малоумните статии.Не знам от къде намирате сили и нерви.Лично при мен няма такова нещо.Дори и форумните тролове си имат своите позитивни страни.Странно,но факт.Успяват да допринесат за атмосферата на форума. В заключение,бих искал да ви кажа,че този форум ми донесе наистина много позитивни моменти.През последната година,определено имах нужда от хора,като вас и се радвам,че ви намерих.Гордея се,че влизам в този форум и съм сред вас драги съфорумци.Гордея се и с вас,с вашите мнения,позитивни и негативни.С вашите шеги и преживявания.И макар да не сте споделяли много през тази една година,сте споделили достатъчно,за да ви чувствам някак близки.Някой би казал,че това не е социален живот.Е,за мен социален живот е,да си с хората с които искаш да бъдеш,па макар и те да са у пичка си лелина,вместо с банда малоумници. Благодаря за вниманието.
Бенджи, благодаря за откровението!
И аз ви благодаря
Бичи,ми кривоглед е щото му придава уникално готино изражение и освен тва е пич Ааабе Иване,голям си пеерас да те заеба
Ей, Бенджи, гоУем си, браточка! Шапка ти свалям! Чест, почитания... и респект!
http://www.youtube.com/watch?v=_ivSM1dTGaA
I just wanna live forever But you just made other plans There's a changing of the weather And my life is in your hands I saw you in the garden And you turned and walked away I don't think I can take it Can you hear me when I say? It don't feel the same as before I won't take the blame anymore When you leave I go insane I can't breathe, I go insane And you know inside my head I go insane I want you to forgive Cos I don't really want to live To live Now I'm standing on the platform But it must have been a dream And I fall into a chasm Then you pulled me from a stream I am lifted by your spirit And it haunts me to this day I don't think I can take it Can you hear me when I say? It don't feel the same as before I won't take the blame anymore When you leave I go insane I can't breathe, I go insane And you know inside my head I go insane I want you to forgive Cos I don't really want to live Every time you leave, every time I go I don't wanna breathe, you don't wanna know Every time I leave, every time you go I don't wanna breathe, you don't wanna know When you leave I go insane I can't breathe, I go insane And you know inside my head I go insane I want you to forgive Cos I don't want to live You've gone against the grain and I will surely go insane I want you to forgive Cos I don't wanna live You've gone again the grain and I just go insane Insane Insane
Брях, Бенджи, и ти ли опоетя? Защото не е възможно да те е налегнала вече критическаат- младо момче си..А, днес тук-таме било " Ден на розите и литературата", сигурно затова, по интуиция, си се разчуствУВАл.. Нямам сили да изчета целия протокол от събранието, ще ме извините , ако вече е дискутирано, но...Като прочетох (чак днес) статийката, много въпроси изведнъж обсебиха съзнанието ми..Два , обаче ,чувствам като най-важни:1.Авторът ,като стои в гореописанато министерство, въпреки мизерната заплата, кой го издържа? Варианти за отговор: а)жената с която живее б) мъжът, когото живее в) друг 2. Очевидно авторът е впечатлен от бременните си колежки.Да считам ли, че забележката му по техен адрес е продиктувана от неговия неосъществен блян да забременее и той? Ако сте стигнали до консенсус по въпроса, моля за резюме, за не се юркам да чета нанайси страници мнения ..Мерси
Како Маре, Ей тук една за теб! Спешъли фор ю! Ей, зелени млади години! А колко вяра имахме в сърцата... А сал едната вяра лайно не прай! http://www.youtube.com/watch?v=8Cbx3LAjSCc