Аз работя във ведомство. В кое точно няма да казвам, знаете защо. Работя там от няколко години, но през ден си казвам, че скоро, съвсем скоро, ще напусна. Едва ли. Тук никой не напуска.
Когато започнах работа, сякаш влязох в друг свят.
Бях на 24, току що завършил образование във Великобритания, с мечти и надежди, че нещата в България могат да се променят. Изкарах едномесечен стаж с Министерството, а те пък взеха, че ми предложиха договор. Скоро направиха конкурс за мен и по чудо успях да си спечеля държавната служба. Тази история надали ще я чуете друг път. Останалите ми колеги са влезнали по каналния ред - с връзки.
Първите месеци от работата ми се учех. Учех се на глас, стойка, походка и лицемерие.
- Това е походката ми "Министерството". - показвах на приятелите ми - А с такъв глас говоря, когато разговарям с другите Дирекции. - Всички прихваха да се смеят.
Учех се на мода. Ведомствената мода в България е нещо, което няма еквивалент в световен мащаб. Мъжете, костюмари, изтипосани, по-младите гладко обръснати, по-старите - с дебели мустаци. "И аз ми трябва да си пусна мустак?", питах се. Наблюдавам ги дъртите коцкари, нямат мира. "И аз ли трябва да се заглеждам изкусително след всяка колежка, която мине по коридора?". Понякога, когато се налага да заговоря някой от тях, усещам дъх на евтин алкохол. "А бе, Пепи, нали се закле, че си спрял да пиеш в работно време?"
За колежките е още по-зле. Постъпи преди време една нова, височко момиче. Голямо. Идваше на работа с костюми. Ала на тези дълги крака всяка пола седеше някак си къса. Хубаво къса, виждаха й се колената, а когато носеше токчета, прасците й се очертаваха в спортна стойка.
Всяка сутрин, когато идваше на работното място, колежките я заглеждаха със завист. Погледът им бе следният - от пръстите на краката, до главата, преценяваха всеки сантиметър, кокошките.
Спираха се на колената й, естествено, за да я накажат заради това, че е хубава. Тя се изчервяваше и я придърпваше надолу. Сподели ми, че шефът й направил забележка - групово се били оплакали от външния й вид, не бил подходящ за Министерството.
Докато в Европа хората гледат да се обличат удобно, във ведомството трябва да се обличаш сходно. От тогава започна да носи само панталони, с един номер по-големи от фигурата й, а аз изгубих една от малките ми радости.
А другите колежки... Само да можеше и ти да ги видиш! То не са едни панделки, едни фльонги, бижута, гримове, лакове за нокти. Влизам в кабинета на едната, там шефката седи препарирана и не смее да мръдне. Току-що колежката й била направила маникюр.
Изведнъж забелязвам - ама те двете са си заприличали като две капки вода. Хриси е на 27 от Кърджали, пък шефката тази година ще става на 42 и с всичко настойчиво показва, че е от София.
И двете са облечени в черно, вчесани са еднакво, лицата им са добили сходно ехидно изражение. Хриси, от мазнене и лизане на г..з, е заприличала на шефката, а шефката смуче жадно от младостта й. Горката, изглежда състарена и изкуствена, но доволна. "Метаморфозата".
- Даааа. Какво имааааа? - казват двете в един глас.
- Какво правите, уважаеми? - питам, без всъщност да искам да знам. Дошъл съм просто за един подпис.
- Хриси си е купила магнитен лак, виж колко хубаво седи. - казва шефката, размахвайки ноктета. - Да ти сложим ли и на теб?
- Лак не нося в работно време, ама айде, за вас, хубавици, на всичко съм готов. - казвам иронично. Те се кикотят, не им се иска да схващат, а очите им блесват с пълна сила. - Идвам за един подпис, удобно ли е?
- Айде ела след 5 минутки, трябва да ни засъхне лакът.
Най- се забавлявам като ги видя същите кокошки в стола. С цялата им класа, стил, походка и отработени движения и реплики. Чакат с табличките за кюфтенца по 60 стотинки. Колко сте ми гнусни, да знаете.
Другото, което забелязвам в стола, са бременните. Да си жена и да работиш в Министерството е благодат. Първо, за да работиш тук, означава, че трябва да имаш я богат мъж, я богата бащица. Няма друг начин да се издържаш със заплатите, които взимаме. Иначе е ясно, изкарваш година-две във Ведомството, забременяваш, излизаш по майчинство.
Като се върнеш след 2 години, всичко е същото, и на йота не е мръднало. От скука забременяваш пак. Още две години. Упражнението може да се повтаря, докато мъжът ти плаща за това. Все пак държавната служба е по-упорита и от най-упорития мъж.
Добре, че кюфтенцата са по 60 стотинки. Барем сме успели да се наядем на обед, и да не трябва да мислим за вечерята. Понякога вечер ходим на прием. На банкет, на коктейл, на политическа сбирка, или на каквото друго излезне, стига храна да има. Колежките - наконтени и префърцунени, колегите - пияни на кирка. Българският държавен елит, който завива пържолки в салфетки и си ги прибира по джобовете.
Четете и сигурно ви се доревава, защото сега разбирате къде отиват парите ви от данъци. В панделки, лакове за нокти и евтино уиски, търкалящо се по пода на Дирекцията. Мога да ви разкажа още много, но знам, че не трябва. Защо ли още не съм напуснал?
Защото навсякъде е така.
Ааайде Генерале.
Ко бях на Брейвик щях слушам тва http://www.youtube.com/watch?v=SDTZ7iX4vTQ Голям смотльо
Вяяярно,че беше от Requiem for a Dream - много тежък филм.Отдавна не съм го гледал,но мисля да повторя. Относно приказките - когато имаш време,провери тук : http://ljube.com/278/detski-prikazki-mp3/ Мисля,че ще намериш каквото търсиш.Слайдера не работи,така,че ползвай стрелките. Сеа остана да кажеш кое е ЕрПеГе-то и коя е статията.Не съм срещал такова име в старите класики.
Браво,готина е статията.Народ непомнещ миналото си е осъден да го повтори.Но така като гледам,толкова бързо забравиха дивотиите на Боко тиквата,че пак ще бъде избран.Само се надявам този път дето се вика да go down in flames. Инак Елдер Скролс 4 - блях,тук ме загуби много лошо.Нито една част не ми хвана окото.Нито откъм сторилайн,нито откъм геймплей.Всъщност май единицата ставаше горе-долу. Чао Бичи.
Не,наистина имаш дарба,така,че ще се радвам да прочета още нещо от теб.Само да не е отново на политическа тема,моля те,че вече ми се повдига зверски. А относно книги,игри и жени имам едно желязно правило.Ако не ми хареса на мига,значи не става.До сега не ме е подвеждало Лека нощ от мен.
Ванка,ми да ти кажа и аз за пръв път присъствам на такова мероприятие,но честно да си призная,ми хареса.А ти го омрънка,ама се присъедини,нали кучеееее И след всички твои напътствия,ето и едно от мен,да не кажеш,че съм останал длъжен.Пише се "порасвам" без "т". Наистина отново благодаря за готините пожелания на всички.Адски съм трогнат.
Аааабе Ваньо,мамин сладък той.Добро утро и на теб.Не ми е пръв рожден ден да съм сам,така,че съм свикнал.Обаче за "порасна" не си прав.Тази думичка е изключение и не подлежи на правилото за проверка на думите.Не,че нещо,ма ми се наби на очи след като го повтори три пъти в едно изречение. Относно растежа,едно цвете,за да разцъфне и порасне,трябва да бъде обгрижвано и поливано с вода.Животните имат нужда от храна.При човека е малко по-различно.За израстването на човека,трябва да го поливаш с фекална маса.Колкото повече го заливаш и се бори за измъкването си от въпросната маса,толкова повече расте.Докато в един момент стане достатъчно силен,за да вземе кофата на агресора и да му я натика там,къде слънце не го огрява.Та в тоя ред на мисли,малко е трудно да предотвратиш растежа щото време няма и почваш да се давиш.Умен си,вярвам,че ще ме разбереш
Ванка,когато глагола е с наставка -н-,"порасна" се пише без "т".В случаите в които има наставка -ва- ,"пораства" се пише с "т". Тоест "израстването" съм го изписал правилно. Двата глагола се различават по правописа, по вида и по наставката си.Има "порасна" и "пораства" Относно растежа,ще ти отговоря така:Не мож спря гората да се разлиства. Не си противореча за мероприятието.Едно е да си сам пред телевизора,едно е в приятна,виртуална компания.Това второто ми е сефте. От гъделичкане не отбирам.Отбирам от нормално,човешко отношение и докато не си ми направил нещо,си мой приятел.Без значение какъв си. А относно класификацията ти за жените,всеки избира компанията си и средата в която да бъде.Кой какъв е,е доста субективно понятие и всеки го разбира както му е добре. И не се сърдя,по никой начин.Не бих могъл,защото не си ми направил нищо.
Я,нов постинг.Нека ти отговоря и на него. Всеки сам определя материалните си ценности.Желанията си от живота и целите си. Моят приоритет винаги е бил възможно най-простия и възможно най-сложния,едновременно.Просто искам да съм щастлив.И се старая всячески да го постигам.Когато открия,че нещо ми харесва,го правя и не ми пука за друго.Виждаш ли,гледам на живота като на боксов мач.Отнасяш крошетата и тупаниците.Падаш,ставаш и пак се натикваш в мелето,въпреки разбития нос и подутите очи.Бавно,но сигурно започваш да се научаваш да избягваш удари,да отвръщаш,да се пазиш и т.н.И грам не ми пука какво става,защото преследвам целта да се чувствам добре.Донякъде точно тези тупаници и шутове ме карат да се чувствам пълноценен.Желанието за победа ме води,не желанието за живот.Майната му на живота.Не е важно да седиш в ъгълчето и да се скатаваш,гладейки косата си.Важно е да се чувстваш пълноценен в мелето.За това винаги съм в някой филм и не се оставям на течението. Там е разликата между нас.Сресвай си косицата на 60.Пък аз искам да умра с разбит нос и посинено лице на 40.
Е,не знам какво наричаш истински бой,обаче знам какво е истинско е.ане.Тей,че поне с това мога да се похваля. А инак не знам дали ще съм тук след 10 години,но със сигурност ще съм покрай готини,шантави хора.А празните удари ги не оставям щото си ме мързи,правичката да ти кажа Айде лек ден Ванка.
Сега ще поровя из ЕГНетата
Ако пък няма, ей къде е Цветница и аз със китчестия си аватар съм склонна, да не кажа петимна да организирам градинско виртуално парти. А преди това е Лазарица, така че всички тук вкупом кафемилионери можем да празнуваме "сиромаха Лазар".
Странно,че го споменаваш.Наистина не включва Израел.Определено има какво да се види и да се научи там.Да не говорим,че Натали Портман е от там