Ново кино

През 2010 г. българското кино се развиваше в два паралелни свята - на протеста и на изкуството. Първият ще го запомним с гнева на кинодейците, ескалирал в последните месеци на 2010-а до улични протести. Взриви го случаят "Мишел Бонев", който повлече след себе си оставките на зам.-министъра на културата Димитър Дерелиев и на шефа на Националния филмов център Александър Донев.

Недоволството на хората, които правят кино у нас, бе предизвикано от намаляването на парите за филми до "когато се намерят пари" - и от бездействието на държавните чиновници, които не си мръднаха пръста, за да задействат други механизми, които да компенсират субсидиите от държавата. Нещо повече - тихомълком написаха промени за целта.

Стана ясно обаче, че след 20 години преход май се научихме да не позволяваме някой зад гърба ни да действа "на тъмно".

Но творческият живот на българското кино пък извади на показ младо поколение режисьори, продуценти и актьори, дотогава познати предимно в техните си среди. Онези, научили се в последните години да оцеляват и да творят - въпреки и без да разчитат на държавата.

Може би и затова някак спорадично се присъединиха към протестите на останалите, но си личеше че за тях каузата "държавата-хранилка" не е от първостепенна важност. С техните филми и сериали, които излязоха през 2010 г. и още няколко, които предстои да видим в близките месеци, дадоха сериозна заявка за нов тип кино.

Седем нови български филма през 2010-а

През 2010 г. по екраните излязоха 7 нови български филма - "Похищението" на Пламен Масларов, "Раци" на Иван Черкелов, "Стъклената река" на Станимир Трифонов, "Зад кадър" на Светослав Овчаров, "Ако някой те обича" на Киран Коларов, "Мисия Лондон" на Димитър Митовски и "Лов на дребни хищници" на Цветодар Марков.

За съжаление, нито един от тях не може да припознаем като събитието на годината, въпреки че два - "Мисия Лондон" и "Лов на дребни хищници", значително се отличиха. "Мисия Лондон" е абсолютно ново явление в българския арт пейзаж, но е нещо, което другите извън България отдавна правят. Ние просто се "включихме" в общия поток с известно закъснение.

Любовта на зрителите безапелационно спечели комедията "Мисия Лондон", която оглави боксофисите. Тя бе гледана от рекордните 375 754 души, след нея се подредиха "Лов на дребни хищници" с 16 377 зрители и "Стъклената река" - 5 521 души. Тази подредба съвпадна до голяма степен и с мнението на критиката, която отбеляза и добрите качества на "Раци" на Иван Черкелов, но тази лента не успя да достигне качеството на предишния му филм "Обърната елха".

И комерсиалното кино може да е добро

Главният успех на "Мисия Лондон" се състоеше в съвсем новия подход на правене на кино. Това е първият ни комерсиален филм от 10 ноември насам, с добър баланс между т.нар. масов вкус и качествено кино. Главните достойнства на лентата на Митовски са брилянтно разказаният сюжет (който не е никак лек за филмиране) и впечатляващата работа на камерата. Наистина, не всички актьори се справят еднакво добре, но участието на Алън Форд и Томас Арана вдигна доста класата на продукцията.

Има сходства в тематиката на седемте премиерни ленти - 20 години след началото на прехода родните кинодейци продължават да се ровят в досиетата ("Зад кадър") и задушаващата прегръдка на соцрежима ("Ако някой те обича"). Тези проблеми вече дотолкова са ни втръснали - предвид почти ежедневно медийно облъчване, че по обясними причини не привлякоха младата аудитория.

Вече познаваме толкова много продукции от бившия соцблок по темата за раните от тоталитарните режими, че трудно може да се открие неочакван и изненадващ ракурс. Освен това филмите носят почерка на 80-90-те години, в което няма нищо лошо, но оттогава световното кино доста се е развило.

Докога бухалки...

Друго, което прави впечатление в новите ленти е, че за нашите кинаджии мутрите и мафиотските структури са главно действащо лице. Този събирателен образ присъства в по един или друг начин в "Лов на дребни хищници", "Похищението", "Раци", "Стъклената река" и дори в "Мисия Лондон".

Наистина, бухалките бяха на дневен ред в обществото ни в началото на 90-те, но през 2011 г. изглеждат някак странни и съвсем неактуални. А и така са ни представени, че става ясно как безнадеждно изоставаме.

Изключението - "Лов на дребни хищници"

Единствено изключение прави "Лов на дребни хищници". Дебютантът Цветодар Марков направи качествено нов тип романтичен трилър и извади няколко много силни актьори, за които тепърва ще се говори. "Лов на дребни хищници" и "Мисия Лондон" извършиха революция в "подгряването на аудиторията" преди премиерата си, което е може би най-важното събитие за годината.

Месеци преди да излезе по екраните, "Лов на дребни хищници" бе промотиран със саундтрак, който стана хит в YouTube и се рекламира като първия изцяло дигитален български филм. Това привлече младежката аудитория - успех, с който дотогава можеше да се похвали май само "Дзифт" и, то се знай, "Мисия Лондон".

В "Лов на дребни хищници" видяхме позабравения Мариан Вълев, който направи голямото си завръщане в киното след "Граница". Точно ролята му на криминално проявения Синатра бе актьорското постижение, което може да бъде отличено за 2010 г. Образът бе достоверен, трагичен, не вулгарен и изключително психологически изпипан. Толкова истински, че те хваща за гърлото...

Впечатли и Валери Йорданов като Дебелия в "Раци", когото отново ще гледаме през 2011 г. в новата лента "Кецове". Филмът е и негов режисьорски дебют, той е съавтор на сценария, направен по истински случки. Дано "Кецове" е поне на нивото на "Мисия Лондон" и "Лов на дребни хищници", за да сме сигурни, че онова, което бе  постигнато през 2010 г. няма да е единичен пробив, а тенденция, която ще се развие...

 

 

 

Новините

Най-четените