Пътувате ли с адския транспорт? Имате кола, значи? И ви е гот? Слушате музика, не стоите прави, не висите по спирките.... Просто не знаете какво изпускате.
Аз нямам кола. И книжка нямам. Возя се всеки ден от краен столичен квартал до центъра на София. Пътуването ми струва левче. За това левче получавам следните екстри:
1. Обонянието ти се тренира да разпознава най-различни аромати - на пот, на тридневна пот, на десетдневна пот, на снощно (пещерска с жълта лимонада), на лук, на чесън, на неизмити зъбки, на манджа, на манджа + цигари + пот (3 в 1, страхотна комбинация), и много други нюанси, толкова различни, колкото различни са хората около нас.
Иска ми се хората да се къпеха поне веднъж на няколко дни, но... ех, мечти... В САТ дишам с около 20% от дебита на белия ми дроб, защото ако си поема дълбоко въздух рискувам да припадна от толкова прекрасни миризми.
2. Забавата - е, къде другаде ще видиш петдесетинагодишен чичо да си свива фунийка от билетчето и после да си чисти ухото с него? Или пък младеж, толкова уплашен от контрольорите, че само при вида им изхвърча от рейса, забравяйки си чантата с лаптопа? После преследваше заветната чанта с такси, по-евтино му е излязло от левчето за билет.
3. Когато се возиш в един и същи рейс по едно и също време, забелязваш, че
хората, с които се возиш, са едни и същи. Като едно малко семейство.
Знаеш къде слизат, какво работят, колко деца имат, защото в някое задръстване сте си говорили за това колко е шибана държавата ни. Тоест печелиш и приятели. И то само срещу левче!
4. Можеш да завържеш връзка с чужденец! Колкото и да ви е странно - да, има чужденци в обществения транспор. Даже веднъж слушах едно наше момче, малко надрусано, обясняваше на негови чуждоземни другари, и те надрусани, че ги е повел да им показва милата ни родина.
И че много обичал тяхната родина - Гърция - заради Аристотел. Боже, какъв капацитет!
5. Имаш предимството да чакаш повече по задръстванията и да четеш надписите по разни сгради. Ако си с кола се предполага, че си гледаш пътя, а в автобуса - зяпаш и четеш различни умни сентенции. Например "По-добре на наркотици, отколкото дебел". А? Знаете ли къде е този надпис Не знаете, щото сте с коли, затова.
6. Ограмотяваш се музикално. Аз лично никъде другаде няма да се докосна до родната чалга. Само един единствен път пътувах в рейс, чийто шофьор слушаше.... Нирвана до дупка?! Каква издънка.
Има и още, още много предимства... Шофьорите са забавни люде и много различни. Ето, едни слушат Нирвана, други - Ивана. Едни карат като откачени, други спят на волана. Трети пък са остроумни, вкарват смешки в ежедневието ни (един крещеше на блъскаща се тълпа: "Айдеее, тъпчете се, тоя е последния, другия ще мине в петъъък").
Завиждате ми вече, нали? Знаех си. Вие си се возете в малките ви скучни колички, а аз ще си пътувам в САТ и ще се развивам и обогатявам душевно.
П.С. Всъщност мечтата ми е да имам книжка, да си купя кола и никога повече да не се кача в рейс. Някой хубав ден...
Обичам гр. транспорт. Харесва ми да бъда блъскана, настъпвана, опипвана. Неописуемо е удоволствието от раницата на гърба на някой ученик, разхождаща се по всичките чакри на моят гръб. Хубаво ми е , когато нечий часовник или цип на яке отнася за спомен кичур от косата ми. Любими са ми грубите пазарски чанти, неизменна част от антуража на пенсионерите, имащи сякаш за осн. цел да скъсат новият ми чорапогащник. Обожавам синките от чадъри, мазните петна от сандвича на някой закъсняващ сънливец. Шумът от отваряйките се с трясък врати и последващите ги облаци прахоляк връхлитащи на талази отвън ми е вторият "чаромат" за деня. Обожавам групичката пуснала котва около вратите на превозното средство и техният рефрен: " Слизам на следващата", която всъщност може и да е последната спирка. Псувните и ругатните ме ободряват допълнително. Препоръката : " Като си толкова важна вземи си такси ", предизвикана от някоя моя плаха забележка съм си я пригодила към една моя любима песен на Pink Floyd и редовно си я тананикам.... Обичам да пътувам с градският транспорт. Аз съм мазохист! За статията
На мен направо ми се изтъркват мр3-ките в телефона от въртене. Два пъти на ден, от първа до последна спирка на метрото. Но признавам дългите мигове в (над)земния транспорт нямат сравнение с нищо.
Просто София се пренасели,животът стана доста динамичен,хората обезверени,изнервени,напрегнати,а различията от всякакво естество са неизбежни.Така е.Статията е точна,но вариантът с леката кола не е решение на проблема.