Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след поредните часове, пропилени в опит да си регистрирам поредния протокол за лекарство за рак на гърдата.
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер.
Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни, грозни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фандъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни хора.
Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като предверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.
Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък.
Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми.
И, разбира се, днес (вчера, бел.р.) ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години???!!!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин-пациент!
Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент, чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа"?!
Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като й пожелах да не научи. Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки, че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си...
За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора, а за свини - свини-майки и децата им. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало.
*Албена Ивайлова е пиар специалист, бивш шеф на правителствения пресцентър в кабинета на Иван Костов.
Тони, как каква работа бре? Най-важната работа в държавата - да се усвоят едни пари и да се оправдаят едни разходи.
В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг. И сътвори Сатаната сладоледа „Делта” и кашкавала. И попита Сатаната Адам: „Искаш ли да си хапнеш?” И Адам му отговори: „Да!” И добави Ева: „И аз искам! Два сладоледа!” ...И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма. И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам. И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси. И Ева мина от размер 42 на 50. И каза Бог: „ Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!” И каза Сатаната: „ И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola.”И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите. И каза Бог: „Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован.” И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле. И подскочи холестерина на Адам и Ева до небесата. И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти. И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече „чипс”. И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит. И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми. И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите. И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема. И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти, и кълновете, за да не приемат много калории. И сътвори Сатаната McDonald's, и бургери Big Mac. И попита Сатаната Адам: „ Искаш ли и пържени картофи, и бира?” „Да ! – отговори Адам – Голяма порция! И няколко бири!” И получиха Адам и Ева инфаркт! И въздъхна Бог, и създаде байпаса. И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса. /открито някъде из ФБ/
Паяче, крадем!
ВлАчи, и аз го гепих от едно място, дедиГош!
Отношението , което авторката описва , е меко казано жестоко. Съчувствах и симпатизирах на авторката до : "тази държава не е за хора, а за свини - свини-майки и децата им" Сигурна съм, че "свините майки и техните деца" не са сторили нищо лошо на авторката. Кое я кара да мисли, че те би трябвало да бъдат третирани лошо? Чудя се дали наистина има такова нещо като карма. Но това е в съвсем друга сфера на разсъждения.
Атанасовден - Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски Именници: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка Атанасовден се празнува на 18 януари. Разрешава се вино и елей. Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.
Болката в статията е достатъчна за да не се пробват като коментатори дежурните такива. Отвратителна държава, отвратителни коментари. Абе вие не разбрахте ли за какво става дума?