3% от българите вярват, че до 5 години България ще бъде една модерна, европейска държава. С развито гражданско общество. Това се твърди в едно доста подробно проучване от тази година на един европейски think-tank.
3%. Проучването включва само пълнолетни българи. Не съм социолог и не знам колко са тези българи, но вероятно са около 6 милиона. Значи 180 000 българи вярват, че след 5 години ще живеем в една по-цивилизована и по-европейски уредена страна. Аз съм един от тези хора. И ще се опитам - накратко - да обясня защо.
Нека сравним две Българии. България през 2002 г. И България през 2010 г.
Нека се опитаме да направим една "снимка". Само на количествени характеристики. Доколкото е възможно - без емоции (което е почти невъзможно). Но да опитаме.
България през 2002 година
България не е член на НАТО (но в обозримо бъдеще вероятно ще стане).
България не е член на ЕС (и не е ясно кога ще стане).
Летище София си е старото летище София, което прилича на провинциална автогара.
Магистрала "Тракия" все така се забива в Плодовитово.
Банско си беше Банско.
Ходихме на море на "Смокиня", където нямаше и помен от строителство.
Нямаше нито един мол.
На цигарените кутии не пишеше "Пушенето убива".
Да намериш ресторант с японска/испанска/аржентинска кухня беше невъзможно.
Нямаше разделно събиране на отпадъците.
КПП-тата по границите (барабар с работещите там граничари и митничари) приличаха на декор от филм за соца.
Нямаше нито едно модерно кино.
Нямаше омбудсман (за това не съм съвсем сигурен, но реших да го напиша).
Архивите на ДС бяха затворени зад много, много плътни врати.
В България имаше само една национална частна телевизия.
В България нямаше нито един истински - български - продуциран сериал.
Нямаше нито една low-cost авиокомпания.
Не можехме да пътуваме в Европа само с лична карта.
Не можеше - просто ей така - да преведеш пари в чужбина.
Метрото стигаше до Шератон.
България през 2010 година
България е член на НАТО (и даже изпраща контингенти в Афганистан и Ирак).
България е член на ЕС (да, най-бедният и корумпиран, но все пак член).
Имаме си ново летище. С ръкави. Е, само 10 (или колкото бяха там). Но е ново.
Магистрала "Тракия" не е построена. Но остават само сто и кусур километра. По които се работи.
Банско е едно бетонно, грозно чудовище, в което се изляха стотици милиони. От тях много от парите вероятно не бяха чисти. Но осигуриха прехраната на хиляди за години.
Българското море не става за море. По същата причина като горната. Но десетки хиляди хора имаха прехрана.
Не знам колко са моловете в България, но има един, който е на три минути пеша от нас.
На цигарените кутии пише какви ли не ужасни неща, които аз - като пушач - не чета.
Вчера в софийски ресторант ядох аржентинско телешко, а утре мисля да мина на суши. Е, не е като в Калифорния, например, но пак става.
На всеки ъгъл има шарени контейнери за разделно събиране на отпадъците. Не знам дали наистина събират разделно, но ги има.
КПП-тата по границите още миришат на соц, но много по-малко. Даже граничарите ми пожелават лек път.
Последният филм, който гледах беше със сина ми, в центъра на София и беше 3D в голям, климатизиран, комфортен салон.
Имаме омбудсман. Не знам дали върши работа, но го имаме.
Архивите на ДС на са отворени докрай, но вече знаем онова, което подозирахме.
Частната телевизия в България вече не е само една.
Имаме си "Стъклен дом". Не го гледам, но гледам лицата на героите на сериала от всички - лъскави - списания.
Пътувал съм с Wizz air, мисля да пробвам и Easy jet, а защо не и Pegasus.
На Нова година бяхме в Австрия. Без паспорти. Само с лична карта.
Онзи ден трябваше да изпратя пари в чужбина. Направих го за 3 минути, без да излизам от офиса си.
От "Младост" до "Люлин" се стига за около 25 минути. С метрото.
Да, знам, че това далеч не е достатъчно. Знам, че нямаме истински развито гражданско общество. Знам за натиска над журналисти. Знам, че имаме - ние, българите - безобразно отношение към децата в институциите, които умират от глад пред безучастните ни погледи. Знам, че ченгетата са навсякъде. Знам още много неща. Знам, че е криза и че сме в рецесия повече от една година.
Но знам и друго. Знам, че около мен е пълно с работливи, умни и талантливи хора, които не искат да газят в кал след първия есенен дъжд. Искат магистрала. Не - магистрали. Искат нормално образование и здравеопазване. Искат гражданско общество. Искат нормална държава.
А как го правят? Мрънкат, че българите са мързеливи и не са граждани.
Не е така. Българските студенти в САЩ са в топ 5 по успех години наред. Защо? Ами защото си скъсват задника от учене, работа, с надеждата да могат да се връщат в България веднъж годишно за Коледа. А после да си намерят работа в Америка и да изтеглят някак роднините си.
Хайде да спрем с мрънкането
От два месеца консултирам три фирми. Заварих талантливи хора, които идваха на работа с нежелание. Сега идват и си тръгват усмихнати. Защото си харесват работата и са горди с нея. Не го пиша, за да се надувам, а защото е така. Факт, който може да бъде проверен.
Хайде да спрем с мрънкането и да правим това, което правим добре. Да работим. И да накараме и другите хора да работят. С личен пример. С убеждаване. С уволнение на некадърните и мързеливите и назначаване на кадърни и работливи.
В същото това проучване се казва, че България е в топ 5 държавите по света с най-голям модернизационен потенциал. В света. Същите тези хора предсказаха, че Естония и Словения ще са най-уредените държави от новите страни-членки. Което е факт.
Е, на кого да вярвам - на един почти неизвестен европейски think-tank или на многото кадърни, умни, работливи и мрънкащи хора, с които се виждам всеки ден?
Избирам първите.
А сега си лягам, защото е късно, а утре ме чака много работа. Нямам търпение.
Това, че само три процента от хората вярват че страната ще се оправи до 5 години, показва, че баламите в България са малко и това е още един повод за оптимизъм!
Супер супер, много ми харесва статията. Да си жив и здрав и ти и твоя оптимизъм. Малко сме, но сме на прав път. Само с "бачкане" ще се доближим до Европа - спокойни, уверени и оптимистични. Аз обичам България, обичам и морето и планината, виждам позитивното (дори в Слънчев бряг във всяко ново нещо което се прави, защото както ти казваш - пълни сме с потенциални за модернизация и част от тях се реализират в момента - къде успешно къде не. Но трябва да се работи - съвестно и с усмивка. Дано да има повече като нас
Има има, но сме много нарядко и затова не се получават нещата до момента...за мен е по важно поне от инфраструктура да се доближим до Европа в близките 5 години.
Споделям оптимизма на автора, но нека си дадем 20 години. Песимист съм че за 5 години ще има чувствителна промяна.
Еййй... голЕма статия много факти са изброени - за "онова време" (е - не всичко е вярно, не всичко е отрицателно и не всичко има значение) и за "това време" (е - не всичко е вярно, не всичко е положително и не всичко има значение)... та - ще си е донкихотовка борба да му излезаш на автора с адекватен коментар и то все още да се побере в количествените критерии за монментар.. Та - само на един факт - той е дълбоко неверен и се намира в самото начало на статията и "оправдава" цялата последваща боза... а именно - автора бил от тези 180 хил... НЕ Е!! Не може човек, който да е пълнолетен и грамотен да се изразява като неуравновесено пуберче... и с тоя патос... без грам мисъл!
Защо, няма да се оправим за 5 години? Аз ще ти кажа кое ни куца много. Куца ни това, че искаме да сме като Китай, да произвейдаме много и да изнасяме. Но нямаме човешкия ресурс. Трябва да се насочим към ботиковите стоки и услуги, да привличем клиента който ще оцени високото качество. За съжаление вече е късно. Съсипахме черноморието и сега продължаваме да съсипваме планините. Макар да печелим златни медали за вино и сирене то не произвежда или поне не достатъчно да блесне България сред потребителите. Сега когато света се е вманиечил на тема екологично чисти продукти тук се опсъждат генномодифициране при положение, че имаме много земя която пустее. И ако малко се помогне на тази част от население като дори може да се намери временна заетост на ромите която ще е около 6-7 месеца. За съжаление трябав да призная, качеството на стоки и услуги не е никак добро.
статията ми хареса... но! относно темата за планините и морето (които не се изчерпват с банско и смокиня, но за съжаление тези места са показно за това, което става навсякъде), ще цитирам една поговорка на северноамериканското индианско племе кри: "Only after the last tree has been cut down Only after the last river has been poisoned Only after the last fish has been caught Only then will you find that money cannot be eaten" осигуриха прехрана на хиляди, за колко години? а с цената на какво?
"Да намериш ресторант с японска/испанска/аржентинска кухня беше невъзможно". Олелее, това е покъртително направо!!! Просто не мога да си представя как сме живели без японска/испанска/аржентинска кухня,кошмар Сега сериозно. Понеже не познавам лично автора-оптимист, ще кажа нещо за стила на написаното. А той ми прилича именно на стила на онези 3 или колкото са там процента ърбън-сноби, технократи, консултанти или обикновени уеб-дизайнери, които си мислят, че като са постигнали определен стандарт,включващ ходене на ски в Австрия, притежаването на ай-фон, ай-под или ай- сиктир, фенси гардероб и так далее то това автоматично означава, че всичко е тип-топ, България се развива и само разни закоравели черногледци не го виждат,защото не могат да оценят преимуществата на 3D-киното пред обикновеното читалищно такова. Говорим за 95% софиянци, чийто единствен сблъсък с провинциалната действителност е ходенето до Банско (днешното Банско, разбира се, хубавото, не онова от 2002 г.) или до морето и които хал-хабер си нямат от живота на обикновените хорица по малките населени места. Не ме разбирайте неправилно, аз също спадам към хората с по-висок от средния стандарт, но това не ме кара да си мисля,че щом аз съм така, то и огромното мнозинство е добре. Човек не трябва да губи досег с реалността, иначе става смешен като почва да изтъква моловете като върховна проява на цивилизацията. Като финал ще се опитам да направя няколко паралела: Кое е по-важно за мнозинството от хората: 1. да можеш пътуваш с лична карта в чужбина или да можеш да си плащаш без проблем сметките за режийни разходи? 2. да има "молове" или в Шумен да работи "Мадара", във Враца "Химко", във Видин "Вида", в Плевен "Плама"? 3. да има мултиплекси или старите кина по малките градчета да не бъдат превръщани в търговски центрове? и т.н и т.н. Обърнете внимание на думата "мнозинство", защото съм сигурен, че 3-те процента "оптимисти" ще изберат първата, от посочените опции.
Автора, ама и ти ли си консултант!? Ми хубаво де, но както и скорпио е отбелязал по-надолу подходът ти към темата е инфантилен и профански, няма как да те вземе насериозно човек, а всичко написано е без значение при това положение (скорпио, сори ако те повтарям... )
Аз пък искам да се обърна към РБТ ... Според тебе това ли е единственото, с което можем да блеснем ??? Виното и сиренето ми е интересно къде печели медали и евентуално ако ги занесеш във Франция дали някой би ги опитал??? Плюс това ние не можем да сме като в Китай поради една проста причина... Просто не можем да работим, да ни плащат китайската заплата (която се плаща в заводите им, за да е евтина продукцията) и да отидем да си купим хляб за следващия месец.... А сега по същество: Ще изтъкна само едно нещо, което може би ще е достатъчно - а именно влизането ни в ЕС. Знаете ли колко пари плаща държавата за това си членство? А колко пари от еврофондовете успяваме да усвоим??? Това означава, че сме на много загуба само от членството ни... Но явно аз не съм от най-оптимистите...
До collection, цифрите са ясни, внасяме около 400 милиона евро годишно. Заради престъпната ни натура, сме усвоявали средно по 500-600 милиона годишно. При заложени около 1.4 милиарда. Но ползите от членството не се измерват само с баланс на програмите и вноската ни в ЕС бюджета. Не забравяйте - свобода на движение на хора и стоки, липса на мита, по-голям пазар. синхронизиране на законодателства и тн. Така че колкото и зле да усвояваме, пак сме на плюс. До редакцията: Ако може увеличете сесията на потребителите с 10-15 минути. Аха да напиша нещо и ми изтича.