"По-добре да беше родила едно дете, вместо да влачиш втори помияр", изсъска ми съседът бай Валери, засичайки ме пред входа на кооперацията, по повод малкото пале, което жално скимтеше и трепереше от студ, подгизнало от проливния дъжд. Глупаче, не знае да се пази, изоставили са го, без да го научат...
Бай Валери не ме обича, не го обичам и аз. Валерката, както милозливо и угоднически го наричат съседите от входа, е дребно, добре охранено човече с малки хитри очички и големи ръчища в противовес на ръста му. Все си мисля, че някога те не са били такива, развили са се при усилията му да граби все повече и повече...
Бай Валери е управител на стол. Всъщност той с това се е занимавал от мнооого, много отдавна, че си е предал и "занаята" на двете си щерки.
Та бай Валери е толкова обичан от мнозинството съседи, защото продава кебапчета, кюфтета и всякакви мръвки на половин цена от тази, на която можете да си ги купите в магазина. Яйца и мляко също има понякога, но кебапчета - винаги! И така съседите, доволни, без излишни въпроси... блажат.
А аз се питам кога точно престанахме да бъдем човеци. Всички знаят как и откъде дъртият плешивец се снабдява, май по-добре да си го речем направо - краде.
Както споменах по-горе, Валерката беше направил бизнеса потомствен. С едната от дъщерите му, която е на моите години, израснахме заедно и учихме в едно училище. Сетне тя стана - естествено, с таткова помощ, управител на столова в един от домовете за сираци, закътани в малко селище в близост до голям град в Северозападна България. Пресели се там, а след три години вече си имаше изплатен апартамент в София. Малката му дъщеря учи в Англия.
Поддържах общо взето приятелски отношения с голямата дъщеря до момента, в който тя ме покани да й погостувам там в провинцията. Красиво местенце, добре се беше уредила, посетих и дома за сираци.
Признавам, до този момент вглъбена в свои си лични проблеми, болки, любови, радости, амбиции и пр., не се бях замисляла за съдбата и начина, по който живеят тези дълбоко нещастни, отритнати от близки, забравени от общество и институции, преждевремено остарели дечица. Студени стаи, олющени тавани, някъде проплакват бебета, там нямам дори смелост да отида.
Наобиколи ме група по-големшки деца, вгледах се в изпосталелите им личица и мръсни сплъстени косици и ми се дощя със засилка да метна новата си маркова чанта (брат ми живее в САЩ и редовно глези по-малката си сестричка, студентка, със скъпи подаръци) със засилка през прозореца. Страшната мизерия изглежда не правеше впечатление на работещите там, сигурно е и нормално,свикнали са...
Две момиченца на около 8 и 10 години и едно момченце близо четиригодишно трайно ме обсебиха и ме следваха навсякъде. Свалих гривната и обиците, дадох си и парфюма на момиченцата - голяма радост, изпратих ги за гребен, обещах да им направя прически.
Хукнаха, малкият Тони остана при мен. Попитах го какво са обядвали днес. "Картофи с кокал" - отговори ми простичко детето, без да знае как отговорът му накара кръвта да се отдръпне от лицето ми. И тук ли? И тя ли?
Пред очите ми се появи самодоволната ухилена физиономия на бай Валери. Каква овца съм! Ама разбира се, апартаментът, и защо ще напуска София да гние в някаква си изостанала местност. Обезумях, хукнах надолу, повлякох я до дома й, взех си вещите и без повече обяснения си тръгнах.
Та така Валерката ме намрази, а аз неневеждам и него, и угоената му съпруга, и дъщерите му. Представям си и тяхното поколение, ясно ми е как ще бъдат възпитани и какви "достойни" хора ще са.
И още нещо - категорично и безусловно взех решение да си осиновя дете. Не сега, след 2-3 години, нека завърша, а ако не успея да намеря работа в така обичаната от мен България, в която обаче така зверски изнудват, крадат, мачкат и обезличават обикновения съвестен човек, ще замина при брат си.
Но преди това ще си взема дете от дом. Пред очите ми са двете малки момиченца, не мога да спра да мисля за тях. Проучвам процедурите по осиновяване - дълги, мъчителни, тромави... Нямаш право да избираш кое детенце да осиновиш, но те имат право да разделят братчета и сестричета едно от друго - колко хуманно.
30 000 деца чакат с жадни погледи някой да протегне ръка към тях и да изрекат така лелеяните думички "мамо" и "тате".
Странно - не бих казал, че Валерковците се скъсват от четене в нета, а тук вече се обадиха няколко .....
А защо трябва да си или Валерката или неговият антипод? Средно положение няма ли? Всъщност авторката с какво е по-различна от Валерката? Нищонеправенето, или хайде от мен да мине написването на 20 реда, помага ли с нещо на сираците? Или казвате поне не им краде храната...
"А защо трябва да си или Валерката или неговият антипод? Средно положение няма ли?" Задаването на псевдореторически въпроси не е особено интелигентен подход. За да Ви убедя в това, е достатъчно да попитам как си представяте "средното положение" между позицията на авторката и любимия Ви Валерка? Дефинирайте го!
На мен да ми е любим Валерката? И говорите за интелигентност? Наистина ли? Последните 10-на години от живота ми успоредно с официалната ми работа, минаха и в доброволческа такава в две организации- една за подпомагане на интегрирането на деца от институциите в нормална среда, друга за интегриране на ромите в обществото. Та така. Неправенето на нищо за тези деца е равнозначно да им крадеш храната. Белотата на авторката и очерняването на Валерката са толкова инфантилни и присъщи на приказните герои. В живота рядко нещата са черно-бели. Доказателство на неособено високата ви интелигентност е трудността ви при разбиране на тест. Думите ми към т.нар. от вас любим мой Валерка са чиста проба ирония. Не напразно го наричам Валерката... Но какво да обяснявам...няма смисъл. Или?
текст*
Най-вредни за домовете за деца са случайно попадналите там хора. Те поглеждат на нещата емоционално - съжалявайки децата и осъждайки всички, които се грижат за тях и... до там. Студентите са най активни в търсенето на "правада" с едноседмична загриженост и изява по медии и организации. Финансирането на тези институции като издръжка е на ниво,като възнаграждение и обучение на персонала зле. Сложна тема! Колокото до Валерката всеки като се погледне в огледалото вижда част от него. Такива оцеляват по-лесно в днешния ден и ако нямаме и малко от това сме обречени материално. За духовното ни съществуване темата е още по-сложна в дните ни на оцеляване. Когато детето ти иска елементарни неща, а си в невъзможност да му ги осигуриш малко трудно ще му обясниш защо го учиш да не е като Валерката, а ти самият приличаш на него. Лесно се дават съвети, като да намериш смъртта чист духовно. Повечето приемат да посрещанат края си с отворени очи и оцапано дупе - Живял, видял, ял, умрял
"Думите ми към т.нар. от вас любим мой Валерка са чиста проба ирония. Не напразно го наричам Валерката... Но какво да обяснявам...няма смисъл. Или? " Само да отбележа, че не сте си направили труда да обясните това, за "средния случай". Съжалявам за затруднението Ви. Що се отнася до иронията.... Драга госпожо Танеф, следва да Ви осведомя, че съществуват два основни типа ирония - талантлива и тъпанарска. Тъй като сте убедена в своята интелигентност - можете сама да прецените в кой точно тип попадат Вашите иронически опити. Само не забравяйте едно - всички тъпанари на този свят са убедени, че останалите не разбират иронията им поради нейната невероятна талантливост. Успех!
Както и мнозина тъпанари са убедени в свотя правота и гениалност. Успех на вас не ви трябва, а по-леко презимяване.
"Последните 10-на години от живота ми успоредно с официалната ми работа, минаха и в доброволческа такава в две организации- една за подпомагане на интегрирането на деца от институциите в нормална среда, друга за интегриране на ромите в обществото. Та така. Неправенето на нищо за тези деца е равнозначно да им крадеш храната. " Опппппсссссс, днес май наистина съм разсеян - та Вие сте колега на Валерката!... Извинявам се за пропуска - инфото по-горе напълно обяснява позицията Ви, която така старателно се опитва да приравни един човек със съвест и помиярската пасмина, крадяща от залъка на сираците, към която сама принадлежите!
А, вие, уважаеми, какво направихте? Нищо! И без да ми отговорите, знам. Дрискате из разни форуми и сайтове. Друго може те ли? Всъщност май и това не ви се отдава много, ама хайде от мен да мине, вЕрвайте си и се изживявайте като институция на някаква ваша си правдичка. Омаловажаването на доброволческата дейност, отделеното за другите време, открадното от собствените ми деца в помощ на чуждите, липсата на всякакво възнаграждение, напротив даване на лични финанси, приютяването в дома ми на деца в риск като приемна грижа, ме прави колежка на Валерката? Това може да бъде изцвъкано само от двете капки сиво вещество на един абсолютен кретен и тъпанар. Аре, у лево. Тази вечер ще чета на едни сирачета приказки за лека нощ, а вие, ivorad, вие какво ще направите за тях или пък срещу такива като Валерката? Ще продължавате да пишете комплексираните си коментарчета ли? Браво! Чудна помощ!
Поредната боза. И веднага се намират псевдоинтелигенти да и се радват. Историята ми се вижда доста скалъпена. А ако е истинска просто момата не обича Валерката и това е. Може би защото й казва в очите, че е по-добре да си роди дете, вместо да храни кучета. А останалите комшии, които си мислят същото но не смеят да й го кажат са добрички. Как разбва, че Валерката е крал, сигурно му е светила. И каква мелодрама, как стискала чантата, подарък от бате и искала да я хвърли през прозореца. А най голямата мелодрама е, че след има няма две-три години ще си осинови дете, защото 30 000 деца искат да кажат на някого "мамо" и "тате". Първо 98% от тях си имат мама и тате ама на мама и тате не им пука и са ги хвърлили на държавата. Второ както е калаз Валерката, роди си едно дете, може и повече, пък после ако искаш си осинови още.
"А, вие, уважаеми, какво направихте?" Уважаема госпожо - аз със сигурност не правя максимума от онова, което бих могъл да направя за сираците. Но все пак има едно нещо, от което не се срамувам - назовавам Валерковците със истинските им имена: КРАДЦИ. За разлика от някои възвишени благотворители, които напълно сериозно задават въпроси от типа " а има ли, всъщност, разлика между Валерката и автора на статията?". Това ме прави наистина различен от Вас! Лек ден!
"Поредната боза. И веднага се намират псевдоинтелигенти да и се радват. " Защо се хабихте да пишете толкова? Спокойно можехте да драснете нещо от сорта: "Здрасти, аз съм Валерката и моем ли ви е*м майката, а!".....
Кражбата си е кражба, когато дребната кражба стане норма на живот то разбира се че и такива хора се избират да управляват ми нали другите са балами, те са отпадащо звено в еволюцията на обществото. Между другото тоя тип кражба е възпитан в така наречния соц, като ходех при баба си на село имаше една съседка "лелка" в детска градина, не съм и светил какво яде но слагаше по пакетче масло на прасето като го храни в помията да му било мазничко . щото то в детската градина имало много .
Здрасти, Иворад . Не съм и очаквал да схванеш нещо от това, което съм писал .