Всички помним внезапния колапс на Lehman Brothers през 2008-а и официалния старт на финансовата криза. Паникьосаните инвеститори изоставиха борсите и облигациите си по света в отчаян опит да запазят парите и качеството си. Кредитите замръзнаха. Банките започнаха да фалират. Търговията пропадна. Рецесията захапа здраво, а безработицата се разрасна. Глобалната икономика се промени изцяло.
Ето ни сега, почти три години по-късно, изправени пред друг потенциален фалит - този на Гърция. Тук обаче става въпрос за държава, а не за финансова институция. Въпреки това можем да нарисуваме грозен сценарий, в който въздействието от провала на Гърция може да се отрази на света точно както падението на Lehman.
Притежателите на съкровищни бонове, засегнати от загубите по гръцкия дълг, се отървават от ценните книги на другите проблемни страни като Ирландия, Португалия и Испания, задълбочавайки европейската дългова криза. Вероятно в крайна сметка еврозоната се огъва. Паникьосаните инвеститори разпродават акциите и боновете на развиващите се пазари и всичко останало, смятано за рисково.
Финансовите пазари замръзват, докато банките, затрупани от нови загуби, спират кредитите. И най-лошото от всичко - отказът от плащания на Гърция предизвика разклащане на доверието в други задлъжнели страни, провокирайки дългова криза и във Великобритания, Япония и дори САЩ. И отново всичко става като през 2008 г.
Какъв е рискът това да се случи отново
Добре, след като достатъчно се наплашихме с най-лошите възможни варианти, би трябвало вече да се запитаме: колко вероятно е това? Може ли Гърция да се окаже Lehman-2?
Преди всичко - колко вероятен е гръцкият фалит? Е, може би не е чак в областта на метафизичната сигурност, но доста вероятен. Standard & Poor's орязаха рейтинга на гръцкия държавно гарантиран дълг отново в понеделник до най-ниския от всички страни, които следят - дори под Пакистан и Гранада.
Това е огромен сигнал, че агенцията вижда фалит на хоризонта. Бихме могли да научим повече за бъдещата платежоспособност на страната през следващите няколко дни, докато ЕС бавно се кани да осигури втора спасителна финансова помощ, която би могла да достигне близо $250 млрд.
Германия настоява част от споразумението да включва загуби за притежателите на бонове, които ще трябва да заменят краткосрочните гръцки бонове с по-дългосрочни, изтласквайки изплащането им към края на десетилетието.
Това би облекчило натиска над Гърция и би намалило количеството на новата помощ, която страната може да поиска от европейските си съседи. Но въпреки това ситуацията се равнява на фалит.
Дали Германия ще постигне своето? Трудно е да се определи в момента. Европейската централна банка, подкрепяна от Франция, пламенно се противопоставя на немския план. ЕЦБ настоява, че каквото и да е решението на дълговата криза, включващо притежателите на бонове, то трябва да бъде доброволно, за да се ограничат последиците, които гръцката криза може да има върху еврозоната и световната икономика.
Но недостатъкът в плана на ЕЦБ е, че инвеститорите "доброволно" биха се наредили на опашка за преструктуриране или отлагане на гръцкия дълг. Вероятно националните политици и централните банкери биха могли да окажат натиск над големите институционални инвеститори (от рода на банки). Но планът на ЕЦБ оставя отворена възможността отказът от плащания, избегнат сега, просто да възникне по-късно.
ЕС отново преговаря за компромис по спешната помощ за Гърция
Вероятно ще получим по-подробна представа как ще работи планът за спасение от еврозоната в следващите дни. Европейските финансови министри проведоха вчера спешна кризисна среща в опит да постигнат компромис. Днес, 17 юни, немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози ще се срещнат, за да обсъдят въпроса. Но двете страни са се окопали на своите позиции, така че как този спор ще се реши си остава голям и неясен въпрос.
Но дори и европейските лидери да се опитат да намерят изход от гръцката дългова криза, повечето икономисти вярват, че Гърция не може да изплати дълговете си. Със съотношение на държавния дълг към БВП от 140% и повишаващи се редовни големи дефицити, цари почти всеобщо съгласие, че някакъв вид преструктуриране е неизбежен.
Както го формулира иронично Нуриел Рубини в блога си към Financial Times: "Преструктурирането ще се случи. Въпросът е само кога (рано или късно) и как (организирано или дезорганизирано)."
Какво би означавал гръцки фалит за еврозоната?
Почти невъзможно е преструктуриране или отказ от плащания да се случи, без заразата да се разпростре и върху другите слаби икономики в периферията. Португалските и ирландските бонове продължават да достигат висоти от евро-ерата - знак, че инвеститорите се опасяват, че и те може да поискат преструктуриране на дълговете.
Гръцкият фалит също така би затруднил някои по-близки до сърцевината икономики като Испания да убедят инвеститорите да купуват техните бонове. С други думи, гръцкият отказ от плащания почти гарантирано ще задълбочи европейската дългова криза, а това означава, че тя ще продължава да бъде заплаха за оцеляването на еврото.
А какво би означавал гръцки фалит за световната икономика? На финансовите пазари има усещане, че гръцкият проблем може да бъде овладян в рамките на Европа. Със сигурност някои европейски банки, особено в Германия и Франция, ще понесат удар от загубите, но според определени среди щетите няма да се разпрострат толкова далеч и да са толкова големи, колкото при срива на Lehman.
И все пак според New York Times пипалата на гръцкия фалит може и да достигнат много по-далеч, отколкото се очаква. Американски фондове, играещи на финансовите пазари, държат бонове на европейски банки, които ще пострадат от гръцкия отказ от плащания, докато американските финансови институции ще бъдат засегнати частично от законите за застраховка срещу отказ от плащания на кредити.
С други думи, потенциалът за разпространение на дълговата криза в Гърция е доста сравним със съдбата на Lehman. Така че в крайна сметка ефектът би бил доста неприятен за световната икономика и глобалните финансови пазари - в момент, когато възстановяването изглежда в най-добрия случай в етап на забавяне.
Икономически глобален трус ще има, но не е непреодолим
Ако все пак можем да извадим някакви общи заключения, те са, че въпреки всичко Гърция не е Lehman и шансовете тя да предизвика всеобща криза са осезаемо по-малки. Основната причина за това е, че преструктурирането или фалитът на Гърция няма да бъдат изненада за всички, които са чели вестници през последните година и половина. Lehman беше всеобщ шок, който свари финансовите пазари неподготвени и създаде истинска паника.
Гърция за сметка на това оповестява дълговите си проблеми с огромни неонови светлини от месеци. Т.е. финансовите институции и инвеститори по света вече са намалили притежавания от тях гръцки дълг или са приели, че боновете ще трябва да донесат загуби.
Светът е по-готов за гръцки срив отколкото за банкрута на Lehman. Не че няма да има никакви последици - но просто знаем, че това предстои и заради това за финансовите пазари разликата е голяма.
Второ, гръцкият отказ от плащания няма да бъде ориентир, че има още по-голям проблем в глобалната икономика, който да не сме идентифицирали. Lehman бяха просветление, че ямата в американската финансова система, предизвикана от високорисковите кредити и пазара на имоти, е много по-голяма, дълбока и страшна, отколкото мнозина са си представяли. И последиците от тази пропаст излагат целия сектор на риск.
Дори и гръцката криза да разпространи "заразата", вече знаем, че други икономики в еврозоната са слаби, задлъжняли и поради това рискови за инвеститорите. Гръцкият проблем няма вероятност да е сигнал, че има още нещо неизвестно, което дебне да ни нанесе нов удар.
Реално дори Гърция да откаже плащания, надали други задлъжнели страни ще пострадат от съмнения - извън добре известните Португалия, Италия, Ирландия и Испания. Няма логика инвеститорите да се дръпнат и от американски или японски дългове заради Гърция.
САЩ може и да са в ужасно фискално състояние, но американският дълг не е нестабилен като гръцкия. САЩ имат повече инструменти на свое разположение, за да решат дълговия си проблем - дори, ако се налага, чрез инфлация. И инвеститорите добре съзнават, че САЩ не е Гърция.
Общо взето, гръцката криза е пореден негатив за световната икономика, който може и да предизвика сериозни последствия. Но каквото и да стане, гарантирано не ни очаква нова 2008 г.
