Библията не казва рисувай икони, за да бъдеш добър човек. Но пък казва простичкото „не убивай". Въпреки това според българските псевдопредстави за християнство убиец, който рисува икони, трябва да бъде оневинен на всяка цена дори когато е застрелял човек с незаконно оръжие. Дори когато при убийството може да се говори за всичко друго, но не и за самоотбрана.
След като цялата група фенове във Facebook не убеди вицепрезидента да помилва Йордан Опиц, който през 2007 година застреля 26-годишния Мариан Янчев, заподозрян в опит за кражба в жилищна сграда, Опиц беше освободен предсрочно от затвора. Бил примерен, работил е и е изписал затворническия параклис. Иначе продължава да мисли, че с право е убил човек, защото убитият бил наркоман и имал две условни присъди. А Опиц рисува икони и има една, но ефективна.
Широка обществена подкрепа
Когато казусът с Опиц вреше и кипеше, настоящият министър на културата Вежди Рашидов също се обяви в негова защита. Групата „Да защитим иконописеца Йордан Опиц и да помогнем да възтържествува правдата" обединява над 5 000 души във Facebook, убедени, че да убиеш е отнемеш живот е право, което ти се полага свише.
Колко от тези, които не използват Facebook мислят така, можем само да гадаем. В подписката, която призоваваше за помилването му, 2 000 души подкрепиха излизането му от затвора само след два месеца. А за митинга, който беше организиран в подкрепа на Опиц през 2012 година, участие бяха заявили проф. Николай Василев, проф. Павел Герджиков, писателят Никола Инджов, композиторът Хайгашод Агасян и художникът проф. Панайот Панайотов.
И Опиц влезе в затвора като герой и излезе с фанфари само след половин излежана присъда.
„Искам всички хора да знаят, че това момче, Бог да го прости, не е починало вследствие на произведения от мен изстрел. Нямаше какво да направя друго", каза той след излизането си. Дори даде съвет на парламента да разпише ясни правила за неизбежна самоотбрана, въпреки че в случая с неговото престъпление дори не може да се говори за самоотбрана.
Да стреляш или не
Дебатът не е около правото на всеки да носи оръжие по американски модел, нито е за действия при самозащита. Защото оръжието на Опиц е било незаконно и умишлено преправено от газово на бойно въпреки закона. Както и стрелбата не е била при самозащита, въпреки че ВМРО насочи дебата в тази посока и продължава да се бори за разширяване на обхвата на неизбежната отбрана, докато според правозащитници по-важно е полицията да работи, защото обхватът на самоотбраната и сега е достатъчно широк и ясен.
Въпросът е на какво основание излезе от затвора Йордан Опиц, след като само пред съда признава вината си, но пред медиите и обществото е убеден, че да убие е геройство и дори призовава парламента да регламентира кога може да го прави. Нещо като правилата за лов и риболов.
Явно целта на затвора не е да превъзпитава и да учи престъпилия закона как да не го прави отново. А е просто място, на което да се отсяда временно, ако те хванат. Това явно е моралната мяра и на обществото, и на политиците, ако съдим по министъра на културата - дори според закона да е едно, личното мнение е по-важно. И медийния образ.
Дайте после да плюем колко ни е гадна държавата и да разнасяме икони по пътищата срещу катастрофи, вместо да установим правила, които да спазваме.
„В тази държава се води война между закона и престъпността", казва Опиц. Затова в рамките на бг-представите за правова държава е окей всички да се сдобием с незаконни оръжия и да тръгнем на уроци по иконопис. Така е морално. Това е правда.
Тези престъпници-рецидивисти, арестувани 90 пъти за 26те си скромни години не са човеци и тяхното не се брои за живот, съответно убийство.
Поредни морално изкривени морални втълпявания - айде нема нужда.
Да стреляш в гръб на невъоръжен, баси колко е смел??? Аз не бих могъл. Поздрави на тези, които биха го направили.
ама ти май не си разбрал нещо - НЕ Е ЗАСТРЕЛЯН В ДОМА НА ОПИЦ! ОТВЪН!!! Разликата ясна ли ти е ?
Браво на Опиц. Време беше.
Съгласявам се със статията. На тези, които подкрепят Опиц, пожелавам да не се озовават по случайност в сграда, където живее психопат като него.
Да поздравя админа за чудната цензура! Не съм обиждала никого и не съм го "дискриминирала" по никакъв начин. И да триеш и да не триеш, пич, ясна е позицията на по-голямата част от нас. Не сме толерантни към наркомани - престъпници и пр. отрепки, които сами са виновни за това, че са се докарали до състояние далече от човешкото.
Излежал е половин присъда, защото такъв е законът, според който излизат и всички цигани, убили бабичка за 20 лева. Щеше да имаш право да грачиш, ако беше амнистиран от Президента, но не и сега. Всъщност, и тогава нямаше да имаш право, защото не ти определяш кой да бъде помилван и кой не. И престани да биеш камбаната за вината му - за своето престъпление той вече е бил осъден, за разлика от циганина. Опиц поне е лежал за престъплението си, а не както ехидно споменаваш, да се е измъкнал с поредната условна, като отрепката, която е убил. Наистина не ми е работа да съдя кой е отрепка и кой не, но мога да направя обосновано предположение, че ако не беше мъртъв, досега щеше да има още 2 условни и поне 20 престъпления, за които не са го хванали. Да речем, че Опиц е свършил работата на половин РПУ за това време. Не че в едно нормално общество някой има правото да изземва работата на съда и полицията, но в България през 21-ви век... (Боже - ние сме били 21-ви век!)
Къде е тоя престъпник с деветдесет престъпления?
Галина, стрелял е след него за да го нарани (аз лично не вярвам, че е искал да го убие), защото го е видял, че е излязъл на прословутата улица, след като е бил в уж непрекисновения му дом за пореден път. И аз не смятам, че е нормално заради малка драскотина да се реже цялата ръка, това е абсурдно, особено от човек, който не е лекар, но когато тази драскотина се е инфектирала и е станала на гангрена след протяжното бездействие на тези, които трябва да действат, единственият ти шанс да оживееш е да я отрежеш. Тогава принципните утопични съждения вече не важат. Днес да не се месим в работата на хората, на които плащаме за да ни защитават, утре да не го направим, в края на седмицата, в края на по-следващата, в края на годината... кога? Кога трябва да преправим пистолета от газов в боен - когато изнасилят бабичката от съседната къща и когато си представим, че след 10 години може и да не сме живи, а собствената ни жена ще е оставена на милостта на същите, за които не можем да съдим дали са отрепки, под закрилата на същите, от които не можем да поискаме да си свършат работата ли? Или когато издълбаят мазилката на къщата ни заради кабелите, отрежат плодните дръвчета за да ги изгорят в коптора си или посегнат на дъщеря ни, защото предишните 19 пъти, когато са хванати, не са им направили нищо ли (извинявай, не било 91, било 19, пфу)? Ама, чакай, тези неща, колкото и абсурдни да ти се струват, отдавна вече се случват. Гангрената излиза извън ръката. Чакам за твоя съвет и за твоето лекарство, Галина. П.П. Моля те, ако се случи да минавам наблизо, докато те обират в тъмна уличка, извикай ме. Може все пак да ти помогна. В смисъл, да се обадя на полицията, все пак не ми е работа да прилагам физическо насилие над лица извън дома ми. Нещата трябва да се случват де юре, колкото и далеч от реалността да ни се струва, нали?
Галина, като спомена за неплащане на осигуровки, искам да те помоля пак да се поставиш в една от двете хипотетични ситуации - дребен престъпник те обира на улицата или на същата улица се разминаваш с човек, неплатил осигуровките си. И в двата случая в крайна сметка губиш една и съща сума пари. Безспорно, и двамата трябва да бъдат санкционирани. Но ти от кое престъпление повече би искала да се спасиш (ако приравним неплащането на осигуровки с престъпление, защото в момента не е)? Даваш ли си сметка, че сравнението ти е абсурдно, или първо трябва да изпиташ шока от насилието или взлома, преди да разбереш, че извън саксията животът изглежда не както винаги си си го представяла? Надявам се да е изклишно уточнението, но си плащам осигуровките до стотинка.
№19, не, не ги оправдаваме. Ти ни вменаваш думи и мисли, защото ти пасва на тезата да сме едни мизантропи, които обичат насилието под всякаква форма. Напротив, не го обичаме и искаме да го изтръгнем. Можем да опитаме с добро - "Уважаеми сержант Иванов, след 19 неразкрити обира, мога ли да Ви помоля този път да разкриете кой обра дома ми"? Или - "бате, хайде този този път като вземаш пенсията на тази бабичка, поне да не я изнасилваш, става ли? Тя е на 74, а ти на 24... не разбирам защо го правиш, но мога ли да те помоля да спреш?" А можем и с лошо. Като "лошото" означва разширяване на неизбежната самоотбрана. Което само по себе си ще служи като превенция. О, да, повярвай ми.
Не ти пожелавам да ставаш жертва на нито едно от двете. Явно взломът е дреболийка за теб и не си даваш сметка какъв стрес е. Преди години видях покойния ми дядо, когото винаги е бил много стабилен и силен човек, с насълзени очи, след като намери къщата си обрана. Не липсваха ценни неща. Просто някакъв млад човек (както ти ги наричаш) беше разбил къщата, която дядо ми е строил с ръцете си. Моят дядо, който си пийваше по 50 грама ракия на ден (такива хора като него ти наричаш пиянде). Колко си млада и глупава, в добрия смисъл. Всъщност, няма как да зная дали си млада.
Когато няма съвест и някой се изкушава да нахлува в чужди пространства неканен и нежелан, когато тези, които са длъжни да предотвратяват такива набези и да наказват извършителите им, не се справят, може би някакви сили неподвластни на писани и неписани закони започват да насочват хода на събитията, така че да има равновесие и възмездие.
Саморазправата винаги е справедлива за този, който я извършва и винаги несправедлива за потърпевшия. Страничния наблюдател, в зависимост от мирогледа и характера му, степента на съпричастност към едната или другата страна и прочее субективни фактори, се люшка в мнението си в едната или другата посока. Точно за да избегне този субективизъм, обществото е въвело института на правото, където чрез закони се определя какво може и какво не и съответно се определя за какво престъпление, какво наказание се налага. За целта са създадени държавни институции, които трябва да се грижат за реда и справедливостта. Ние сме се отказали от правото да определяме вина и наказания и сме ги делегирали на тези институции. Когато обаче те не си вършат работата за която са създадени, когато голяма част от обществото смята, че не е въздадена справедливост, че се създава хаос, че закона е "вратА у пОле", че се вреди на всеки един от нас, че с неглижирането, неразкриването и ненаказването на престъпленията, престъпността се разраства, то тогава отново се задейства механизма на линча. Той е защитна реакция. И ще се разраства толкова повече, колкото по-малко действат механизмите на държавата. И да, в много случаи този линч ще бъде непропорционален на престъплението, в много случаи ще стават грешки, в много случаи ще пострадат невинни, в много случаи провелите линча ще бъдат по-виновни от претърпелите го. Неизбежно е! За всичкото това основна вина имат хората, които управляват въпросните институции, хората, които прилагат натиск над тях, както и хората, които оправдават този натиск и това разбиване на държавността. Тази схема с намърдването на високи властови постове на хора без достатъчен ценз и морал, но с достатъчна преданност, способства за "оправянето" на наши хора престъпили по един или друг начин закона и съответно до облагодетелстване на тези отгоре. Същите тези на високи позиции, по същата схема, която те са назначени, се обграждат с подобни на тях, достатъчно некадърни и неморални, но достатъчно послушни кадри и така схемата се мултиплицира надолу и настрани. Което пък деморализира и малкото съвестни, случайно попаднали в тези системи и държавността се разпада отвътре и от към главата. А при разпад на държавността се задейства инстинкта за самосъхранение и хора като Опиц стават герои. И подобни случаи ще се увеличават и не само ще им ръкопляскаме, ами и ние ще хванем оръжието. И ще въздадем нашата си справедливост, по начина по който всеки от нас я разбира индивидуално. За което не се сърдете на нас, а на тези който сме избрали.