Аз съм от така наречените „икономически емигранти". Ако бях родена извън Европа, щеше да е достатъчно основание да ме екстрадират обратно, просто защото искам по-добър живот за себе си и за своите все още неродени деца. Доста неща се изписват за емиграцията по бедност, за хилядите български граждани, които искат да се възползват от социалните помощи и да „въртят далавери" (колко хубав израз).
Малко се говори за другите, които нямат проблеми да си намерят добре платена работа в собствената си страна, но искат да избягат от „манталитета" на нашето общество.
По принцип аз съм доста краен човек, много открит и емоционален, който не обича несправедливостта и винаги изразява аргументираното си мнение. Познахте - винаги съм имала проблеми да се впиша в нашето общество. Само че когато си дете, винаги смяташ, че проблемът е в теб, защото това ти се внушава от най-крехка възраст.
Виждаш как са толерирани откровено глупави съученици, защото са деца на еди-кой-си или по други субективни критерии, колко важно е какъв телефон имаш или колко са високи токчетата ти в 6-ти клас.
Проблемът е, че ти се внушава, че това е нормално.
Нещата не са много по-различни и в работно отношение, когато се появява завистта, конкуренцията между хората, мотото е, че шефът е винаги прав и виждаш хора, издигнали се заради семейни или лични взаимоотношения, въпреки очевидната липса на качества. Но както се казва, попадаш на хора и ставаш човек.
В моя случай имах късмета да попадна в голяма международна компания и работех дистанционно за белгийски мениджър. Той беше първият човек, който видя потенциала ми и повярва в мен, а тогава аз просто помислих, че човекът много жестоко се е объркал. Защото бях свикнала да ми се повтаря колко съм глупава и да ми вменяват, че съм втора класа човек заради националността ми. Последното дойде от българския ми тийм лидер, който веднъж каза: „Как смееш дори да се сравняваш със западноевропейските ти колеги?".
Да, наистина - за да се сравняваш с тях, не трябва да имаш комплекс за малоценност и робска психика
Така, както се казва в един гениален филм, „The idea was planted". След като започнах да пътувам в чужбина и работя с чужденци, осъзнах, че всъщност искам да емигрирам.
Това не беше никак лесно предвид българското ми образование и работен опит, както и факта, че не исках да мия чинии. И все пак ми се наложи да направя стъпка назад и след почти 3 години заминах като стажант в чужбина. Последва друг стаж и кошмарът наречен „търсене на работа". Не искам да си помисля за колко обяви съм кандидатствала, колко CV-та съм изпратила - може би повече от сто.
И всеки отказ, който получаваш, те кара да се замислиш дали наистина си струва да се бориш за една мечта, която изглежда толкова недостижима. Само че това, което различава успешните хора от останалите, е начинът, по които се отнасят към неуспеха. А той не продължава вечно, дори в моя случай.
В момента съм вече втора година в чужбина и бих искала да споделя моите скромни впечатления за разликите в начина на мислене.
Според мен, за да успееш да се впишеш в едно чуждо общество, на първо място трябва да излезеш от собствената си зона на комфорт и да преодолееш себе си, за да станеш накрая по-силен и мъдър. Написано звучи много добре, но аз знам колко ми е коствало всичко това. Научаваш се да разчиташ сам на себе си, да изградиш нов приятелски кръг от нулата, да се отвориш към нови култури и разбирания.
Езикът също е много важен компонент - дори и всички да говорят перфектен английски, ако си в компания от 10 души, те няма да се съобразят с тебе, а ще говорят на родния си език. Това съм го виждала и в България - и е напълно нормално да говориш родния си език в собствената държава. Всички ще оценят усилията ти, макар че веднъж ми казаха: "Френският е езикът на любовта, но не и с твоя източно европейски акцент".
Другият важен фактор е интеграцията в обществото - имам много приятели - българи, които излизат само и единствено в българска компания, капсулирайки се по този начин в един балон на чужденци. Милеят за родното, защото това е единственото нещо, което ги обединява, губейки реална представа какво се случва около тях.
Аз не дискриминирам хората - давам шанс на всеки да ме разочарова и те се справят много добре, независимо откъде идват. Да, хората са различни, но всички искат да са щастливи. И тук се сблъскваме с това да видиш живота по друг начин.
Проблемът на България е, че в нашата държава има твърде много мислещи еднакво българи. Нека разясня - (почти) всички сме расли по време на комунизма, всички имаме обща база за сравнение, възпитание и ценности, които определят нашата култура.
Ето защо са важни чужденците за едно общество, за да ти отворят мирогледа и да видиш света по един друг начин. Защото е нормално да се страхуваш от нещо, което не разбираш. А няма как да разбереш, ако си затворен в границите на собственото си общество, независимо дали живееш в Хасково или в Ливърпул, или не излизаш от Студентски град.
Честно казано, не съм срещала толкова негативно отношение откъм чужденците спрямо себе си.
Може би защото съм „асертивна", както те ме определят тук, а аз бих казала - знам колко струвам и не позволявам на никого да ми се качва на главата. Западноевропейците не знаят толкова много за нас, но тук ти дават шанс да се докажеш и те питат какво можеш, а не кои са родителите ти или колко струват обувките ти.
Не искам да величая всичко и да стана чуждопоклонник
Хората тук имат много голям проблем да изразяват чувствата си, не знаят как да се оправят с негативните си емоции, което води до много високо ниво на самоубийствата в цяла северна Европа. В неделя нищо не работи, плащам едни от най-високите данъци в целия свят, но поне виждам къде отиват парите ми. А част от тях отиват и за проекти в България, така че ще ги прежаля.
Често ме питат - всички ли в България са като теб? Може би ако беше така, никога нямаше да реша да пътувам и да живея в чужбина. Толкова сме загубени в прехода, че краят не се вижда. А това депресира хората и те се вкопчват в парите като смятат, че това може да ги направи щастливи.
Още помня как по време на лекото земетресение през 2012 г. всички се оплакваха какви щети имат по къщите си и какви обезщетения да искат, но никой не беше благодарен, че нямаше нито един загинал при сравнително високата скала на труса.
А това е манталитетът на един народ и за съжаление, той се променя най-бавно след много болезнени промени и няколко поколения.
А аз, аз живея тук и сега и просто искам да бъда щастлива по начин, който не може да бъде оценен в моята родина. Това определя и моя избор, за който не съжалявам.
А на кого му пука и защо занимаваш хората с това?? Аз съм живял в 4 различни държави съм бил в 57. Израстнал съм в БГ. И к'во всеки си прави живота какъвто иска, не е оправдание манталитета. Щото пък в Белгия- където в Брюксел е пълно с БГ проститутки и на 500 метра е парламента , тъне в мръсотия е много хубаво , нали??? Аз мисля,че едни 2000-3000 евро в Европа при наем 1000 и за храна 1200 , май не остават много за бирите ,водките и дискотата , ако въобще има отворени. В никакъв случай не хейтя Европа,ама дивото бачкане в Бенелюкс,Германия и САЩ има цена- цената на капитализма- СТАВАШ РОБ НА СИСТЕМАТА и си напълно зависим да бачкаш до пенсия като ВОЛ- а да си болен или без застраховка и гризеш дървото. Плюсът е ,че ако оживееш на 65 години вече ще си щастлив пенсионер - можеш да пътуваш и да се ''отдадеш на живота'' хаха на 65 до 100 , ако още ти се прави секс. Айде недей да си намираш оправдания и другите дето пишете. Хората и в БЪлгария и в чужбина ги е СТРАХ да променят нещата , да не би да си изгубят МИЗЕРНИТЕ заплатки. А останалите успелите , няма да ги видите по форуми и сайтове за ОНЕПРАВАДАНИ И НЕДОВОЛНИ ОТ живота, дето друг им е виновен.
КОй дивотии пич? За Брюкел ли??? Бил съм там в командировка.Естествено има и хубави квартали, но моето мнение е негативно за Белгия. А за това ,че се бачка като ненормален си е вярно, ето аз съм хоум уъркър днес, но бачкам доста. Кое ти се стори дивотия ,уточни да има дискусия? )))
Спрях да чета на 20-тия ред. Като почна да чета такива неща от типа на защо емигрирах, защо няма да се върна, защо не искам връзка а ще се концентрирам в кариерата си разбирам само едно важно нещо - това го пишат хора, които искат да убедят от една страна себе си че са взели правилното решение в което сега се колебаят и от друга страна да убедят другите, че пишещият е взел правилното решение в което той самият се съмнява Хора които знаят защо са напуснали страната и които се чувстват добре в кожата си и там където са няма да си губят времето да пишат защо са го направили. Всеки си знае сам за себе си, но това писане и брисане само показва желание да се убедят самите себе си и другите че решението им не е било грешка .. а дали? Може би си нямал силата да се пребориш тук? Може би сега като ги няма всички негативи, които си оставил осъзнаваш, че освен тях си оставил и много хубави и важни неща и може би си мислиш, че цената и разменната монета не си струват?
ClockworkOrange Човек може да е щастлив, където пожелае, въпрос на мислене. Аз съм щастлив в България и малко се дразня на постоянните емигрантски статии. Вече са ми досадни. Опитах се да пратя статия защо обичам България, но не беше публикувана. Аз, както и повечето ми приятели работим в западни компании с офиси тук. Всеки от нас се е доказвал с години, за да стигне до този етап. Доволни сме от заплатите си и сме щастливи, че има приятни места из града, където да се събираме и да се веселим без това да ощетява сериозно месечния ни бюджет. Денонощни магазини има навсякъде, жените като цяло са доста красиви, както и природата. Имаме един от най-бързият интернет в света, при това не е цензуриран. Имаме излаз на море и ако броим Гърция и Турция - непосредствена близост на хиляди километри плажове, острови, културни и исторически паметници. Имаме невероятна разнообразна кухня с традиции. Имаме най-доброто сирене и кисело мляко в света. Списъкът продължава... И ако се чудите дали съм IT, не, не съм и все пак съм щастлив и доволен от живота си в България.
Petya Jones.681619782 - мда шуробаджанащина и при вас сигурно има, отношения в кревата също сигурно има, но сте права, че вероятно не се набиват на очи. Защо ли? Ами в дърти демокрации като франция, англия, германия хората са усвоили перфектно лицемерието и владеят до съвършенство умението да прикриват определени елементи от ежедневието си
Не стига Мара на Моасето,а и още една пикла с оценките за целУкУпното народ се пръкна.Аре аман!
Живях на запад близо 15г., от Ю Ес ъф Ей до Австралия. Шита е навсякъде. Живота е такъв какъвто си го направиш. В БГ стандарта ми не е лош. Имам страхотна работа и печеля добре. Всичко което правя е законно и се чувствам супер. Никога не бих напуснал БГ отново.
Съгласна съм напълно с Хаос. Струва ми се, че нещата в БГ са започнали да се променят към добро, въпреки манталитета, и съм решила да стоя тук, за да видя дали наистина това се случва и ще продължи. И за целта трябва да останем и да работим за промени към добро заедно. Поне да се опитаме. Така или иначе, никой вместо нас няма да го направи.
След няколко години като почне да бие Градушката, горко ще съжалявате, че сте избягали от дома.
Кайвето видяха, че напоследък няма много коментари под статиите и решиха пак да зачекнат неостаряващата тема с емигрантството, за да генерират такива. Евтин трик.
АбЦелютно съгласен. Затова и съм гражданин на друга държава, многи по-напреднала икономически и социално. Нямам миризливи българета наоколо дс ми се моткат и печеля пари с каквото ми харесва. Защо не ми харесва булгаристан ли ? Защото е пълно с бедни завиждащи и злобни расисти и фашизоиди. Нещо, което не се вижда в цивилизованите държави.
Хм, европейски манталитет... В момента съм в Милано, за винарското изложение SIMEI. Само докато отиваме и се връщаме от изложението и постоянно се вижда как: - някой яде нещо и хвърля опаковката на земята; - някой пресича на червено; - шофьорите не спират на пешеходна пътека и рядко дават път; - в метрото младите (и не само) не отстъпват място на по-възрастните; - в ресторанта се опитват да те цакат, защото си чужденец (да не говорим, че снощи в реномиран ресторант сервитьорката премести десерта от едната чиния в другата с направо с ръка); - ... И това само за 3 дена. Та какво точно казвахте за европейския и за българския манталитет?
Аз само едно нещо не мога да си обясня: Като сте емигрирала главно заради манталитета уж (и то не само вие), защо избирате все най-развитите и богати страни в Европа? Защо не решихте да емигрирате в Армения, Косово, Молдова, Беларус, Монтенегро и т.н..... да изброявам ли още? Или ще кажете че навсякъде манталитета е еидн и същ? Ами не - не е Първо погледнете себе си и вижте къде се намирате, пък после съдете другите. Друго си е да ти е поднесено на тепсия (в по-развитата страна). И точно заради такива като вас, които бягат от проблемите и търсят по-лесното, положението в Б-я се влошава поради обясними причини. Нищо лично, това си е ваш личен избор, но не е необходимо да се спекулира с подобни статии и да се изтъкват какви ли не прикрити и измислени оправдания и причини. Поздрави!
Въобще не е необходимо да правиш подробни анализи, защо е емигрирала авторката. Необходимо е само да прочетеш постваните простотии. Обзалагам се, че 90% от хейтърите имат проблем с родния си език, да не говорим с чуждите и пътуването да Коньовица е преживяване за тях. Или пък - отишъл до Милано за 3 дни и вече е готов за обобщения за манталитета. Пиша всичко това, защото се надявам авторката да го прочете и да разбере, че и в България има хора, които са останали, но които мислят точно като нея и които разбират, че проблемът наистина е в "кофтия мат'риял".
Не разбирам защо всички коментиращи под статията се правите че не разбирате и че не знаете за какво става дума. На кое от следните неща описани в статията никога не сте ставали свидетели: "Виждаш как са толерирани откровено глупави съученици, защото са деца на еди-кой-си или по други субективни критерии, колко важно е какъв телефон имаш" "Нещата не са много по-различни и в работно отношение, когато се появява завистта, конкуренцията между хората, мотото е, че шефът е винаги прав и виждаш хора, издигнали се заради семейни или лични взаимоотношения, въпреки очевидната липса на качества." "А това е манталитетът на един народ и за съжаление, той се променя най-бавно след много болезнени промени и няколко поколения."