Ако можех да рисувам, сега щяхте да видите една изключително смешна, дори леко драматична карикатура на средностатистическия нашенски турист. Ще трябва обаче да се задоволите с малко подбрани от моя милост думи.
И така.
Всичко започна една прекрасна и спокойна сутрин преди изгрева, когато клатушкайки се след последното питие, безропотно се прибрах в лятната си морска резиденция, с добре подбрана стая в едно все още донякъде приятно село на южното ни Черноморие. Единственото живо същество, което отрази моето нетрезво състояние, беше кучето ми, умна порода, дори понякога доста по-умна от жените, които му се налагаше да изпраща след някои не толкова сполучливи сутрини като тази, за която разказвам.
Въпросната сутрин моето куче забелязва как без особено големи усилия аз пренебрегвам законите на физиката относно ходенето на нормалния Хомо сапиенс и леко-полеко, тананикайки си последния летен хит, долазвам и се напъхвам под завивките на леглото.
Не мисля, че е нужно да споменавам, че всъщност бях заспал поне 20 минути преди това. Следва сън. Някои биха го нарекли пиянски, но аз не се смятам за пиян, а за мно-о-о-го уморен от дългата, изпълнена с танци, вечер. Тук всички, които ме познават, ще започнат да се смеят защото са виждали изключителните ми танцови умения.
Вечерта започна като всяка друга вечер.
Много смях с приятелите, много наздравици с познати и непознати, много безсмислено нахвърляни статуси във Facebook и всякакви шарени шотове, декорирани с какви ли не зарзавати и наречени на сутрешните порциони на половината държави нарисувани на глобуса. Така в танци и закачки достигаме до началото на разказа, а именно моята приятна сутрин.
Въпросната сутрин, за която иде реч, също започна горе-долу по сходен начин. Не знам колко от вас сънуват, когато са пили около 12 часа, без да спират, но моята кратка сутрешна дрямка бе изпълнена с много красиви цветове и аромати далеч по-различни от онези, които самотно се клатушкаха в празния ми стомах.
А може би сънят ми е бил плод на подсъзнанието ми ако милото не е прекалено потиснато след стреса, който му се налага вечер след вечер, шот след шот. Странно е чувството на срам, като започнеш да връщаш лентата от миналата вечер.
Дори ренесансовите портретисти трудно биха нарисували разкривените лица, които човек може да види в малките часове на нощта. На някои от тях дори в падащото меню може да се включи опция "говор" , макар че едва ли е необходимо да си го причинява човек. Хубавото е, че спомените се връщат обикновено вечер, когато вече си срещнал част от другите участници и те безгрижно са те потупали по рамото с думите "Всичко е наред ", или "Не го мисли". Второто звучи малко кофти, но за мен лично е по-добрият вариант. Както и да е.
Сънувам си ги аз всички тези красоти и неусетно, а още по-малко желано, в ушите ми се забива следният звуков пирон. Оглушителен детски крясък последван от шумно задвратно плясване и още по-силен нецензурен вой, вече явно от възрастен мъжки индивид. Не знам как и от къде намерих сила, но с един скок вече бях на балкона посрещнат от опулените очи на явно неразбиращото ситуацията мое умно куче.
Докато се осъзная, разбирам, че по пътя съм настъпил нещо ръбато, защото стъпалото на десният ми крак придобива неестествена форма. Балконът ми, скъпи мои приятели, е целият покрит с останките от явно добре маринованата скара от снощната вечеря на някой от съседите ми. Тук-там се забелязват следи от запечени зеленчуци неоценени от своите кулинарни автори.
Детето, което се отдалечаваше от местопрестъплението се държеше с едната ръка за ухото, а с другата за задните си части, явно също пострадали от идеята да бъде нахранен домашният ми любимец. Възрастният индивид мърмореше нещо за майка му, което не бих искал да цитирам от етична гледна точка. Докато се чудя дали да събера "закуската" или с един обратен отскок да се върна в ембрионална поза на дивана, една студена водна вълна обля отпуснатото ми тяло. Инстинктивно погледнах към горния балкон, за да идентифицирам виновния, но явно закъснял не видях нищо. Последва неловко мълчание от моя страна.
Не знам каква физиономия съм направил, но умното куче започна да изглежда по-скоро уплашено, отколкото умно. Явната ми физическа несъстоятелност едва беше преодоляна и се озовах под душа в банята, вцепенен от студената вода. Ако някой ви е казвал, че студен душ лекува махмурлука, да знаете, не ви е лъгал. Чувството е като да ви ударят по малкия пръст на крака с голям чук, но не нарочно, ей така неочаквано. Става ти едно хем студено, хем изтръпнало, хем болезнено отрезвително.
Изключително полезна маневра от моя страна, казах си аз и със завидно спокойствие реших да разследвам прекъснатото си пиянско сънуване. Пъхнах си краката в сандалите и се запътих към басейна в задния двор на хотела да търся възмездие. Адреналинът кипеше и вреше във вените ми, пълни със неозаглавено все още химично съединение между кръв и алкохол в проценто съотношение 80 към 20 в полза на второто. Пътят ме водеше покрай паркинга на красивото хотелче и замислен в съдържанието речта, която следва да произнеса след минута с периферното си зрение забелязвам нещото, което исках да споделя с вас.
Три минивана, съмнително ниски за пътните условия, в които се намираме и почти толкова шумни. Казвам шумни, защото, ако нарека това, което се чуваше отвътре с друго име, ще направя реклама на най-долните радиостанции в милата ни татковина и най-вероятно ще остана без работа. Спрях и с нетърпение зачаках. В този момент дори си признавам забравих за какво всъщност съм излязъл от стаята. Просто стоях и гледах.
Шумът спря. Едната кола направи някакво залъгващо движение и паркира на иначе почти празния паркинг. Шофьорската врата се отвори и от колата излезе мъж, "видимо доволен" както би се изразил Криско, и започна чевръсто да ръкомаха нещо на втората кола. Онзи беше доста по-умел шофьор. Залъгващото движение бе заместено от умело паркиране на посоченото място. Ще нарека първият шофьор Армани по едноименната щампа на гърба на ефирната му залепнала от пот фланелка.
Вторият фешън агент ще се наложи да се казва Адибас по разбираеми причини. Та Армани и Адибас започнаха нещо да обсъждат. За съжаление не разбрах много защото не бях живял на екзотичните дестинации, от които пристигаха новите туристи, издадени от регистрацията на автомобилите им.
Слиза и третият шофьор. Той си няма име милия, защото е гол до кръста, а панталоните явно са шити по поръчка, защото няма отличителни знаци или просто човекът си е нормален. В трите коли имаше още доста пасажери, които явно обаче бяха инструктирани да стоят вътре и да не мърдат, за да не вземат да си изправят гърбовете или пък да лапнат глътка въздух навън. Тримата шофьори стояха един срещу друг с телефони в ръка и явно търсеха номера, на който да звъннат. Онзи без името беше по-бърз от останалите и долепи слушалката пръв.
За нула време се оказа, че ще имам комшии в съседната до мен къща. Като по сигнал от колите започнаха да изкачат "Видимо доволните" хора, зашеметени от дългия път и леката хипоксия от постоянното каране на климатик.
Трите багaжника се отвориха и съдържанието ще трябва просто да опиша по ред на номерата - голям брой сакове, няколко чувала с неясно съдържание, три куфара на шарени цветя, явно на дамските участници в трипа, солидно количество пластмасови изделия играчки, с които спокойно може да се изгради дига срещу следващия порой, всякакъв размер надуваеми дюшеци, не знам защо вече надути, една капла за колело, хладилна чанта, няколко сгъваеми чадъра, комплект прибори за барбекю барабар със стойката, самото барбекю на части защото се беше разглобило по пътя, пет десетлитрови бутилки минерална вода сигурно от тази, която не се продава в местните магазини или струва с 6 стотинки повече, три чувала с дървени въглища и един с подпалки, нqколко бутилки от минерална вода, но пълни с ракия като се има предвид цвета на течността и блясъка в очите на Армани, докато ги сваляше от багажника.
Последното свалено нещо беше една от онези сгъваеми шатри, все едно всичко ще бъде наредено за продаване под нея.
Колкото и да ви се струва странно, цялото това (около три палета багаж) беше взето на един път в ръце, под мишници, кой както може и беше намъкнато в малката къща близо до мен.
Имайте предвид, че почти всичко пак на ръце ще бъде струпано на плажа утре сутрин в 8:30, когато все още всички като мен спят. Закрачих аз умислен към моята цел. Седнах на една пейка в двора и се загледах в моите жертви. Съвсем приятни хора, които нямаха нищо под мишниците си и шумно се смееха, когато детето с шамаросания врат се подхлъзна и за малко не си счупи врата падайки от стълбата на басейна.
Погледнах и кучето. Беше пак умно, мисля че беше и доста прехранено. На скарата бяха подредени някакви риби. Няма да има кокали. Ще се спи поне до обяд си помислих и се запътих обратно към дивана. Кучето прибрах вътре при мен, за да не му измислят имена от филми, които не съм гледал. Някои не мога дори да произнеса... Странна работа са детските филми. И за тях имам какво да кажа.
