Юли е месецът, в който обичайно всичко си идва на мястото.
Българските плажове отново се напълниха, по шосетата към курортите се образуваха традиционните задръствания, а стоновете за "рекордно слаб сезон" за радост на слуха и настроението ни започват да утихват.
Завъртя се цикълът, който с искрено озадачаване наблюдавам как всяка година се повтаря.
Идва юни месец и не мога да преценя кой първи надига вопъл - хотелиерите и ресторантьорите или почитателите на гръцката ваканция. Общото е, че и двата отбора пригласят в хора "Тая година никой няма да ни стъпи", като под "ни" разбирайте "по българското Черноморие".
Това е смешен и престорен плач, наддаден по-скоро за отчитане на участие, отколкото с искреност.
Юни месец е капризен и изменчив, в последно време дори повече от Баба ни Марта. Сахарска жега се редува с извадени от ноември месец порои и е безпощадно ясно, че при подобни условия на почивка отиват само зажаднели за слънце и солена вода европейци с по-скромни финансови възможности.
Затова и оплакването за "слабия сезон" през юни е излишно, защото още първите дни на юли го опровергават безмилостно. Ако не излишно, то поне нелогично.
Защото истински излишното нещо в България са вечно недоволните, да не кажа "мрънкачи".
Те са сред представителите на туристическия бранш, които сякаш не виждат, че през юни навън вали из ведро, и бързат да обявят сезона за отписан. На тях, ако можех, бих казала, че е време да загърбят позата на вечна жертва, защото е видно, че още през юли морето ни е препълнено.
Но това важи и за всички онези, които побързаха да подхванат мантрите за "таратор за 9 евро, цаца за 12 евро, тази година Черноморието фалира".
Има нещо куриозно парадоксално в народ, който тропа хоро за щяло и нещяло, боядисва си трафопостовете в трибагреника, макар и да не му е там мястото, и накрая стиска палци родното му море да фалира. При това със скалъпени мълви в стил "Една жена каза...".
Ако не ми вярвате, попитайте някого къде е тараторът за 9 евро. На бас, че няма да може да ви каже.
Нито едните, нито другите биха направили силно впечатление, ако тази година не бяха превърнали общественото пространство в токсично място.
Ранното лято на 2026 г. се пренасити с виртуални скандали и тежки анализи по сутрешните блокове на тема "Български туризъм" до степен, че и котките разбраха, че някъде там, на някакво мистично място, има таратор за 9 евро.
Нека не повтаряме тази грешка и догодина, когато още в първите дъждовни дни на юни някой отново обяви българския туризъм за покойник, не бързаме да му вярваме на сляпо. Защото след юни винаги идва юли...
