Политика с пълна уста

Добре, че са французите.

Помислете си - ако не бяха те, нямаше да има шампанско, сирене "Рокфор", лучената супа, Френската революция. Нямаше да сме станали четвърти на световното през 1994-а.
Нямаше да я има и френската любов.

И една чаровна френска депутатка и бивша министърка нямаше да направи лапсус по телевизията, че някои фондове искали 20-25% печалба при "фелацио" почти нула.
Лапсусът бе повече от чаровен в устата на симпатичната и сексапилна бивша правосъдна министърка от кабинета на Саркози и светкавично се превърна в световна новина.

Добре, че са французите, скъпи читатели. Да ни покажат, че има голяма прилика между любовния акт и политиката. Особено у нас.

Ето,  днес, в този миг, аз осъзнах, че у нас няма инфлация. Няма проблеми, няма бедност.
Ние всички участваме в една любовна игра с управляващите. Политиката е любов. И България е Удсток.

Там, където инфлация и фелацио са синоними. Там, където плащането на ток и парно е двойно проникване, а слушането на речи от министри и депутати е правене на секс с въображаем партньор.

Там, където телевизията ни изнасилва, а журналистиката упражнява една древна професия - при това без "гарантирана хигиена".
Добре, че са французите. От тях можем да се научим на любов.
Или поне как да се оправяме с циганите.

Ето такива мисли ми дойдоха днес в главата, докато слушах - леко развеселен - историята с госпожа Рашида Дати и неволната й езикова грешка.

Сега нека си представим родната действителност. Нека по фройдистки да пуснем на воля подсъзнанието и да поговорим малко по-мръсничко. За любовта и политиката.

Любовната игра

В началото започва ухажването. То е различно, понякога - по-благо и кротко. Друг път - мъжкарско. При някои - изпълнено с мъдрост и внушаващо благоденствие и честити бъднини. При други - с пяна на уста и истерични подмятания.

Най-интересното е, че ние харесваме на всеки четири години да ни ухажват - и любят по различен начин. Тоест - практикуваме полигамия. Ако беше по-често, щях да кажа, че сме го ударили на промискуитет.

Да си припомним - един ни обещаваше сполука. Друг - да ни оправи за 800 дни.
Имаше и коалиционни партньори, които дружно ни оправяха.

А в днешни дни ни спечелиха с мускули и мачо излъчване.
Кой каза, че сме закостенели. Вижда се - и то много ясно, че си падаме по много нестандартни изпълнения - от сполучлив оргазъм до групов секс и то - мултиетнически.

Имайте предвид, че правим всичко това доброволно. Както си е в секса. Не палим тирове като съседите гърци.

Но те са обременени от дългата си история и по-нервни от нас. Което значи-по незадоволени. Хак да им е!!!

Първите целувки

Постепенно ухажването преминава в своята втора фаза. Ние решаваме кой е достойният и го "подпечатваме с целувка", както се пееше в една песен. А също и с гласовете си.
На печелившия - честито.

Настъпва фаза трета.

Консумация на връзката

Тя винаги идва ненадейно. Таман да си помислим колко е романтично и оп-нещата вече са се случили.Тъкмо да се отпуснем,да се усмихнем-тряс.

И тогава за пореден път разбираме - ТЕ НЕ ПОЗНАВАТ ВАЗЕЛИНА.
Те най-често познават единствено Веселин Маринов. Той им пее, докато те ни...таковата... удовлетворяват с настървение.

Явно на всички по един мандат им стига. Не помня някой да е прескочил във втори такъв. Което значи, че в сексуално-политическите отношения има разнообразие. Или просто партньорите се пресищат едни от други.

Ето така стигнахме и до злободневието.

Фелацио или Инфлация

Дали сме достатъчно обиграни в любовните си отношения с управляващите.
И да, и не, бих казал. Всеки път научаваме нови и нови неща за политическия секс.

Ето, вчера стартираха операция "Гумите". Относно грайферите на гумите на товарните камиони.
Мен ако питате - това е долна инсинуация. Истинската цел на тази операция е да бъде проверено дали ни оправят с презерватив или без. И дали е нов или е вече употребяван.

По същия начин акцията "Дупетата" трябваше да ни откаже да ядем задници, било то и от европейски колбаси, и да преминем към родния старопланински стандарт.

Но това са бели кахъри. Не смятате ли, че в последните години държавата упражнява спрямо нас един особен вид садо-мазо, което може лесно да усетите, ако отидете на доктор и той ви отпрати у дома с 14 сантиметра рана, защото нямало кай да я зашие (както се случи с детето на мои познати в Пирогов преди 2 дни).

Или че трябва да напуснете работа, за да успеете да се сдобиете след неколкодневно висене по опашки на новите си документи за самоличност.

Управниците са ни облекли в латексови костюми, вързали са ни по една примка на врата и ни душат лека-полека в любовна игра, при която ние охкаме, а на тях им се счува, че го правим от удоволствие.

И накрая някой от нас ще свърши...но уви за последен път.
Гадничко, нали...

Кажете го на ония хорица, които опъват врат във фабриките за обувки, дишат лепило и ацетон в помещения без вентилатори за 300 лева заплата, която получават веднъж на 2-3 месеца. И не ги пускат да ходят на тоалетна по време на работа.
Попитайте ги как живеят. За да разберете какво е садо-мазо.

Какво общо има това с управляващите ли?
Който допуска това да се случва в страната му е престъпник.
А който допуска подобна садистична гавра с поданиците си е...извратеняк.
Точка.

Прочие, добре, че са французите. Да ни светнат какво е общото между Фелацио и Инфлация.
Няма нищо общо.
Освен че от много време насам, каквото и да стане, каквото и да се случи, каквато и концепция да се променя...все го духаме. Ако перефразираме народната поговорка... "Уста пълна...ръце празни".