Мой приятел, женен за чужденка, се разведе бързо-бързо заради еманципацията на съпругата си. Не става дума за това, че той е искал тя да стои в къщи и да прави баница, докато той работи, а за далеч по-дребни неща като например несекващите спорове дали мъжът трябва да отваря вратата на жена си, когато влиза в заведение - нещо, което приятелят ми правел абсолютно механично и по-скоро като знак на внимание и любов, а съпругата му го приемала крайно враждебно.
Дамата настоявала да не бъде третирана като „слабия пол" и дори искала да си носи куфарите сама, „защото не била болна". Накрая мъжът ѝ имал чувството, че живее с мъж в тялото на жена и обстановката се нажежила до нетърпимост.
Сигурно си мислите, че такива работа се случват само на мъжете, които се женят за западно- европейки, но не сте напълно прави. Някак постепенно, в последните 15-ина години еманципацията, в лошия ѝ смисъл, се настани трайно и в българското общество. Някои жени бяха принудени да заемат ролята на мъжете си, да станат глави на семейства, да издържат децата си поради чисто икономически причини - за мъжа няма работа, за жената има.
Друга група мъже доброволно се предадоха на жените си - слаб характер, властна майка, повече мързел от обществено допустимо и стигаме до гледката на мъж, носещ дамската чанта на жена си, защото на нея ѝ е тежка, неудобна или просто не ѝ се носи в момента. Приемам го за подсъзнателно ритуално унижение на мъжете от страна на жените.
Но мъжът под чехъл не е нов феномен, новият е жената с мустаци
Еманципацията е като холестерола - има лоша и добра. Естествено, че на жените в определен период от живота им е по-трудно - трябва да раждат деца, да правят кариера, да се борят за равно заплащане с мъжете. Сигурно стъкленият таван над кариерното им развитие си е чист мъжки заговор. Защо обаче толкова много жени избират да се правят на мъже, вместо да спечелят състезанието като жени?
Ако сте шофьор, ви предлагам един експеримент. Опитайте се да се престроите и вижте колко мъже ще ви направят път, и колко жени. Аз знам резултата - 9 към 1 в полза на мъжете. Почакайте на опашка на някоя каса и вижте кой пръв ще започне да нервничи и да вдига скандали - на бас, че ще е някоя кисела жена.
По принцип българите сме си сърдити хора - сигурно това е вечния страх да не реши някой че сме много добре и да ни завиди. Затова и най-честният отговор на въпроса „Как си?" е „горе-долу", което по нашенски се превежда като „благодаря, добре".
Продавачките в магазина ни се сърдят, сервитьорките ни се сърдят, служителките в банките са сърди, съседките са сърдити
Сигурно не им е лесно - грижи, кредити, проблеми с мъжете. Не съм радетел на позитивното мислене, но със сигурност усмивката влияе добре на търговията.
Често в медиите се говори за домашно насилие, а масовият потребител на информация разбира мъж, който млати жена си. Ако питате някой професионално занимаващ се с темата обаче, ще се изненадате да разберете колко много жени посягат на мъжете си. Мъжете трудно се оплакват, защото ги е срам.
Обществото има очакване те да са силните. Майката на един такъв мъж, жертва на агресията на жена си, се беше видяла в чудо какво да направи, за да спаси сина си, възпитан да не посяга на жена, да не се развежда, защото това е нещо лошо, особено за децата, и да не се оплаква.
Ако още не ми вярвате, че жените са заприличали на мъже хвърлете един поглед към модната индустрия - обувки тип бомбета, нисък ток, швейцарска перфорация, раирани костюми, сака с мъжка кройка.
Като жена, съм съгласна почти с всичко в статията. Само с едно не мога - това за престрояването. Мъжете може да искат да са кавалери и да се изживяват като такива, това го приемам и уважавам, но като стане въпрос за шофиране, тая тенденция с кавалерството рязко се променя. На пътя като че ли няма такъв вариант, пък и презумцията на всички мъже без изключение е, че жените са по-кофти шофьори.
pixie, за мен пък, точно това с престрояването е вярно. Лично съм го изпитвал на гърба си, сам съм стигнал до този извод и съм го давал много пъти като пример. Може би смятате, че сме нахални, че го правим нарочно на вас, защото мислим, че сте слаби, а вие се чувствате длъжни да докажете, че не е така, не знам. Но е факт - жена не пуска да застанеш пред нея. И не само при престрояване. Същото е при включване в главна улица, на която има задръстване. Онзи ден, една даже ми свиреше и ме псуваше, как така съм се бутнал пред нея. Същото е при изпреварване. Настигам по-бавно движеща се кола, давам мигач за да покажа, че искам да я изпреваря, но тя си стои в лявата лента и не мърда. В 90% от случаите е жена. Чувал съм и оправданието - "Аз карам с максимално допустимата скорост, значи той няма право да ме изпреварва". Разбира се, случвало ми се е и с кола, движеща се в лявата лента на магистралата със 100км, така че оправданието не важи винаги, но се спазва. Също така, ако на светофар между две чакащи коли има разстояние по-голямо от половин автомобил, водачът на задната задължително е жена. За това обаче сме виновни ние мъжете. Непрекъснато ви лъжем, колко дълги са 20см.
Еманципацията вече я преглътнахме, но на жените не им стига само тя. Искат плюсовете и от двете страни. (то и аз искам ама не дават) Ако и отвориш вратата се възмущава от средновековното отношение. Ако не я отвориш - от липсата на внимание. Ако я сваляш си мръсник. Ако не - педераст. За подвизите на пътя не съм забелязал, защото карам много рядко. А мъжете под чехъл си ги избират те самите. Всяка мечтае за мачо + 20см. Но еманципираните жени предпочитат да се омъжват за шушумиги, защото мачо трудно се контролира. И които са почтени раждат деца от щущумигите. И възпитават синивете си като шушумиги. А мачо е за удуволствие.
Хахаха, в тая връзка предлагам по 15 мин на ден браузване из ЛинкдИн. Такива профили попадат, че не е истина. Хелпфул хинт - почнете от яйчаркьетйе С мустаци, без мустаци, със или почти без бански костуми... Даже и с розички на реверя...
Аз съм вече човек на години и си имам навици. На жена се отваря врата, държи се палтото, подава се ръка при излизане от автомобил или слизане от високо стъпало, върви се пред нея при качване по стълби и зад нея – при слизане, подава се огънче, носи се чанта, когато е тежка и/или обемиста, сваляш си ръкавицата, когато се ръкуваш с нея и т.н. Освен че тези действия отдавна са ми се превърнали в рефлекс, смятам ги и за правилни. Това си е ежедневна куртоазия, която може и нищо да не значи (ако някой предпочита да мисли така), но според мен придава известна изисканост на общуването. А то напоследък хич не прелива от изисканост, тъй че не вреди да се добави малко. И въобще не ме интересува, че някои го мислели за старомодно, други смятали за целесъобразно да се обиждат и прочее глупости. Сред жените, с които ми се случва да контактувам, такива радикалки няма. Или се притесняват да си признаят, не знам. Нещо повече: има такива, които знаят, че няма нужда да казват „Благодаря“, а е достатъчен само поглед и лека усмивка (без да е задължително). А най-хубавото е, че има жени, които реагират точно по правилата на етикета, без да са се учили специално да се държат като дами. Правят го по усет. Включително разни незабележими на пръв поглед женици или пък (странно, но факт) тийнейджърки, когато се засичаме на вратата на кварталния гастроном. Пък радикалките да си радикалстват.
Зелен Бетон- "върви се пред нея при качване по стълби и зад нея – при слизане" Всъщност точно обратното е - зад нея при качване и пред нея при слизане - и идеята е, ако залитне или се спъне тя, мъжът да я подкрепи да не падне надолу.
@паяка: Мдам... това ми напомня старата (и многократно проверена) истина, че когато питаш жена за посока ляво/дясно, трябва да слушаш какво ти казва, не да гледаш накъде ти сочи – а когато питаш мъж, е обратното: разчитай на жестовете, не на думите му. Не помня това със стълбите да съм го бъркал на практика, но май за пръв път ми се случва да го формулирам писмено. Хем си препрочетох коментара, преди да го пусна...
Мдааам... Тази година моите мустаци ги обгрижвам доста. Решила съм и на конкурса за Вазовски мустак да се явя
Ух, с риск да те изнервя Зелен Бетон, но ще ти напиша лично за себе си, щото аз не съм меродавен пример, все пак. Така и не успях да запомня с думи посоките и винаги ги показвам с ръка. За да ги назова, си представям как баща ми ме беще ситуирал пред една врата , когато бях 6 годишна, и това е единственият начин да не сгреша с дума ляво и дясно. И най-гротескната ситуация по темата е когато бях на изпит пред КАТ, вече свършваме, изпитващия ми казва: Завивай към КАТ да се прибираме, което, знаеш, означава- изкарал си- аз трябваше да завия на дясно, обаче дадох ляв мигач и отпердащих направо, абсолютно необяснимо и до днес за мен защо.
Автора явно доста често среща сърдити жени. Аз пък обикновено попадам на усмихнати жени. Или поне като ме видят, ми се усмихват. Нито знам етикетите, описани от Зелен Бетон, нито съм ги учил, но от по-възрастните от мен съм научил едно - уважението, вниманието и комплиментите към една жена винаги са добро нещо, независимо дали е еманципирана или не.
Паек, уби ма!
Романтични са Мануела, оти нямат ст'инки да ти платят кафето, а май и своето
А най-вече помежду си...
Паяче, г-н Семов е прав по отношение на стълбите, не ти. Ти обаче ловко успя да го объркаш. Тук презумпцията е господинът да не наднича под полата на дамата, когато се качва след нея по стълбите. Затова нагоре той върви пръв.
19 niemen | 15.04.201417:28 ... г-н Семов... това май е тайна!? Само ти ли я знаеш?