Искам да призная, че направих нещо глупаво, когато бях млад. През 1993 г. изоставих своето следване в Калифорния и се върнах в Москва. Европейските държави бяха подписали Маастрихтския договор и мечтаех Русия да се присъедини към Европейския съюз.
По всичко изглежда, че не съм бил сам в тези мечти
Бившият руски президент Борис Елцин бе казал: "Европа без Русия просто не е Европа. Само с Русия тя може да бъде Велика Европа, без шанс някой да бъде равен на нея - където и да е по света."
Елцин умря, както и много други хора и идеи оттогава насам. След анексирането на Крим стана ясно, че не само Турция и Албания, но дори и Украйна вероятно ще се присъедини към Европейския съюз преди Русия да го стори.
Така че мечтата ми да стана европейски гражданин в моята собствена страна изчезна безследно. Затова смятам да се преместя в Берлин след броени дни.
Идеята за емиграция ме е изкушавала през целия ми живот. Но трябва да призная честно още нещо: въпреки знанията ми по чужди езици и еврейския ми произход, все пак си оставам патриот - и способността на Русия "да се изправи от колене" в годините след 1991 г. беше нещо, което много ме радваше.
Бих се радвал не само да видя как ще се развият бъдещите събития в Русия, но и да играя роля в тях, като помогна за създаването на наистина свободна преса - такава, каквато има в цивилизованите държави, която би публикувала разкритията на хора, например на информатора и бивш служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън.
Тази моя мисия обаче приключи безславно
Не че с това искам да кажа, че нищо не съм постигнал. Всъщност някои от медиите, в създаването на които имах възможността да участвам, остават независими и отказват да правят компромиси и до този момент.
Но като цяло мечтите ми бяха полети с вряла вода. Сега руските масмедии варират от изцъкления хиперболизиран патос на прокремълския телевизионен водещ Дмитрий Кисельов до интелектуалните "ние си говорим, но никой не ни гледа" телевизионни програми на канала "Дождь". Това е положението.
Тези, които попадат някъде по средата, са не само безинтересни, но и нямат нищо общо с основната функция на медиите, а именно - да защитават слабите от силните.
Сега силните на деня са изгубили всякакъв срам
Facebook ни информира, че чуждестранна рок звезда е получила забрана да изнесе концерт в Русия, заради "потенциално насърчаване на нетрадиционна сексуалност сред децата," властите хвърлят вината за последната разбила се ракета "Протон" на саботаж в космическия център "Хруничов", чуваме пламенни призиви, че е време да се смени името на Волгоград отново на Сталинград, а всеки, който има и друго гражданство, освен руското, трябва да се регистрира пред властите. Интернет потребителите трябва официално да регистрират блоговете си... и така нататък до безкрайност.
Повтарям си, че властите вероятно би трябвало да хвърлят всичко това пред очите ми, за да ме разсейват от нещо дори още по-важно. Но това изглежда малко вероятно - техните арогантни действия вероятно просто се дължат на това, че никой не смее да проговори и да протестира.
Очевидно политическите кандидати, които биха заслужавали да получат нашата подкрепа, са изпитали същото поражение като мен - или пък изобщо не са се родили.
Що се отнася до Елцин, той отдавна не е сред нас
Тези, които преди две години съставяха политическата опозиция в наши дни са толкова покрити с кал и мръсотия, хвърляна от други по тях, че ароматът им е достатъчен, за да пропъди хората.
Вероятно вината е отчасти и на хора като мен. Изправени пред подобни обстоятелства, някои от моите познати в Киев се научиха да правят коктейли "Молотов". И успяха да постигнат някакъв резултат. Не че това бяха точно резултатите, които те очакваха.
Би било абсурдно да се самоопределям като политически бежанец. Никога не съм бил подлаган на пряк тормоз, не съм бил изключван от училище или университет, арестуван или хвърлян в затвора.
Нещо повече, политическите емигранти като цяло прекарват времето си в чужбина, като градят етажи от фарисейски гняв, наподобяващи слоеве подкожна мазнина, която да могат да изгорят, когато се върнат в родината си.
Но аз, подобно на много журналисти, не съм особено добър в заемането на категорични позиции: всяка страна във всеки конфликт винаги има поне малко истина на своя страна, като по-слабата страна по правило е малко по-права.
В конфронтацията между две толкова тясно свързани страни , каквито са Русия и Украйна, е дори още по-невъзможно да се избере страна
Този факт изключително усложнява живота в Москва, Киев и дори в Интернет, където всеки е само на една крачка разстояние от това да прокълне всички, които не са на негова страна.
Всъщност не мога да твърдя, че съм и икономически емигрант, защото това би загатвало, че целта ми е да намеря по-изгодни условия в чужбина.
В Германия ще се налага да плащам 40-процентен подоходен данък, вместо 13-те процента, които плащам в Русия. От друга страна, защо да не плащам повече, ако резултатът от това са пътища, които са толкова равни, че отразяват небето, и ако децата ми ще получат безплатно висше образование? Може пък и някой ден те да се възползват от тази възможност.
Нямам обаче желание да оставам в Русия и да плащам дори и една копейка за Крим. Краденото си остава крадено.
Стартира петата вълна на руската емиграция
Това не са изгнаници или политически бежанци като тези от първите три вълни, не са дори икономически емигранти като тези, които заминаха през 90-те години. Как би трябвало да наречем тази нова вълна? Може би "лишените от илюзии емигранти".
Изглежда, че мотивите ми за емиграция са представителни за повечето други руснаци от тази настояща вълна.
Подобно на много от тези, които напускат, не съм плъх, който скача от борда на кораба при първите признаци на проблеми. По-скоро съм моряк, който, виждайки, че капитанът е променил курса към пристанище със зловеща репутация - и заявява по високоговорителите какви са намеренията му - тихо, без паника, е спуснал спасителната лодка и е започнал да гребе към пристанище, към което всички ние първоначално бяхме поели.
Ще си запазя руското гражданство. Може пък и да се върна някой ден, като старец, да се разходя до избирателната секция в моя квартал, да изтупам праха от любимия ми червен паспорт и да гласувам за руския кандидат за Европейския парламент.
Да, хората и идеите умират, но мечтите - никога.
