Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"
Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.
Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.
Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.
Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:
Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.
По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.
Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.
Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.
Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.
"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.
Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.
Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.
До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.
Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.
Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.
Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.
Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.
На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...
Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.
Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.
Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.
Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.
Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.
След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.
Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.
Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.
Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.
Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.
Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.
Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"
Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.
Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.
Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.
После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.
Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.
Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.
Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.
Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.
Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.
С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.
Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.
Цецка Цачева ви циганска!
Е, па да не съм аз виновен... и тая дето тресла цици по тезгяха , като е била на 18 и тя не е била виновна, ама си мисля, че после е продала щерка си на пазара; Кво да праиш - културни особености, требва да сме толеранти. Всеки си има избор, даже и цигането на 18. Като не й харесва да мие чинии за 40 лв , да бега да учи вечерно и да става човек. Авторката обаче що па си мисли,че всички требва да са като нея? Ми има такива дето са най-щастливи кат друсат цици на мазния тезгях сред кифтетата,бе.
Социализъм, а? Не, мерси. Мерси и за кюфтетата...
Като чета статии за социализма имам чувство , че не съм живял там т.е в социалистическа България. Когато една статия започне с неверни неща, как да чета по нататък. Ако писачката на статията беше учила 1985 година нямаше да напише че УПК е задължително за тази които няма да учат висше образование. УПК беше задължително за всички завършващи гимназия и даваше занаят за да си подготвен за работа ако не започнеш да учиш по нататък. Е какво му е лошото не знам. Но след редовете за УПК аз вече не мога да приема нищо от статията за вярно, явно е художествена измислица. То като министър Москов за дето през 70-те години е чувал за кочани с извинителни бележки от плод-зеленчук. Ами министъра е роден 1970 и явно още в трети клас неговите съученици се занимавали с извинителни бележки. Яко а!
Драги Иван Не се сърдете- очевидно има мнения крайни и не толкова крайни. И очевидно различните хора са живели различно.- Има една прочута фраза на ТЖ за 2-те Българии...
Разплакахте ли се? Аз едва си удържах сълзите. Погледнах името на автроката. Първо си помислих, че се е нарекла на любима и на мен писателка. После, че се е омъжила за Джон Кристи. И Джон може да повярва на тоя откъс от романите не Дикенс и Зола. Публиката тук, с изключение на седмичката не. Не съм карал УПК. Завърших гимназия доста преди 85г. Но и по мое време в гимназиите имаше практически занятия, в които се получаваха основите на някоя професия и се излизаше с нисък разряд, така, че абитуриентът да може веднага да започне работа и да има хляб. Но никой не беше задължен. Можеше да започне от нула в друга професия или да продължи. А в ресторантска кухня, освен учениците от специализирани техникуми, не ходеха. Следва сърцераздирателното описание на кухнята и мизерията. Вярно, че имаше заплати и по 80лв. Имаше и по 480. Аз започнах работа с 68лв, жена ми с 64. Но 80лв през 80-те не бяха колкото 80лв сега. Готов съм да повярвам за добрата циганка с име на цвете. Имаше, и още има и такива. Освен това, по време на социализма почти всички цигани работеха. Естествено, според образованието и квалификацията си. Чистачките и бояджиите в корабостроителния завод, при много по-тежки условия си докарваха по 3-400лв. Е да, айшето, което не го бива за друго, освен за метлата получаваше по-малко. И вярно, че тогава повечето цигани бяха с човешки имена. Започнаха да се турчеят при демокрацията, като видяха, че има гювеч. А за радостта на пишман-патриотите изобщо няма смисъл да говорим. С какви хора се е движила Татяна, да пише подобни безсмислици. Напротив, имаше известно съчувствие към турците, като поредни жертви на партията. И защо пише патриоти. Добрият седерас пише патрЕоти.
Егати некадърното литературно творение. И сюжетни дупки си има, и нефелен опит за сантименталностностност, и послание, което уж го има, ама го няма, и...
Мдаа - свобода на словото. Толкова лъжи събрани на едно място. 27 вече години - самоизяждане и подмяна на историята.
Искам някой ден да видя картината на това минало и настояще без боите на гнева, без боите на страха , без боите на презрението и без боите на завистта...
Строят няма никакво значение. --------------- Тъй ли? И що го бутнаха тогава? Таа ода за соца малко си я олял с шекера. Всичко било мноо, мноо , всичко имало И работа си намерил даже....Ми ко не си беше намерил, другатете щеха ти намерат зорлем. То такива, дето мерат улиците или работат над себе си не вирееха. То ОФ, то квартални, то ....нема лабаво А иначе и прасетата в кочината са сити, освен ако не забравят да ги наранат... Сещам се за оня виц : "Ми тука рай. За 2 лева слон мое си купиш в магазина. Ама аз цел слон не мога го изям, та давам още 3 лева и си земам едно пиле..." Та и твойта същата... А лекували били безплатно....верно, ама то толкоз и лекуване. Що "наште хора" по на запад си намираха лечебници. Че там нали кинти искали? Щото "наште хора" са тъпи ли? Аре стига, че...
Най ми е любимо когато застаряващ разведен бездетен пенсиониран шлосер почне да обяснява колко прекрасен бил животът по времето на соца само и само за да не се окаже, че си е пропилял напълно годините на тоя свят в безсмислена работа и мизерно, безперспективно, безпредметно живуркане без минало, настояще или бъдеще, без каквито и да било последствия. ОК, Иване, успокой се - може след като те закопаят на 2 метра под земята да изчезнеш безследно (ако не броим няколко тлъсти червея), ама поне си си поживял по времето на соца, а? Може за другите хора твоето е било жизнь, ама важното е, че все още успяваш да се залъжеш, че всъщност е било лайф.
От средата на 1970-те до края на 1980-те държавата беше организирана с всичко и работеше като часовник. Сега няма нищо. __________ Верно ли, бе? И що тогава, баш по тва време, зе че фалирА? Или не е верно? Хорски клюки, викаш
Друго си е шлосер. Или шофьор. Или там каквато висококвалифицирана работа високообразован и високонадарен човек като теб е вършил. Тоест, "високо" според твоите стандарти, за които геометрията от 5ти клас се оказа непостижимо и свръхчовешко умение.
Значи може да робуваме на рашистите, но не можем да сме част от ЕСи НАТО и партньори със САЩ, Канада и други развити страни? Иванушка, малоумието ти е поразяващо...
AlahAkbar А какви партньори сме сега с изброените от теб организации и държави? Как се отнасят те с нас? Покрай АСТА, или там каквото е, се оказа че, канадски граждани влизат в България без визи. Но за българи влизащи в Канада ЕСТЕСТВЕНО има визи. Подсказа се, че като ПАРТНЬОРИ на ЕС, за 7 години Брюксел не прави нищо за България по този въпрос. И не е само това, давам го като пример.