Ако още се колебаете какъв домашен любимец да си изберете, горещо ви препоръчвам - всякакъв, но не и заек! Нищо, че е годината на Заека и било много късметлийско!
И като ви кажат, че това е „една малка, пухкава топка", не им вярвайте - пухкава и сладка топка е само първата седмица, а после е голям, тлъст, вилнеещ разбойник.
Но да почна подред.
Първият ни домашен любимец беше едно вълнисто папагалче - Попи. Щерката твърдеше, че трябва да се „социализира" и го оставяше да лети по цял ден. Вследствие на това зрънца просо и курешки имаше на най-невероятни места. Но дъщеря ми го тренираше да говори, да прелита през препятствия и Попи беше едно много дружелюбно същество - кацаше на раменете и главите на гостите, кълвеше от чиниите им и каканижеше от 5 сутринта.
Следващият хулиган беше Марти - морско свинче. Ако някой ви каже, че морските свинчета са безшумни - не се лъжете! Още щом Попи почнеше да крещи, Марти почваше да цвърчи - издаваше едни високи, пискливи ултразвуци и нищо освен храна не го караше да спре. Съответно и Марти се „социализираше" - така щото търчеше и гризеше де що свари, а няма да ви казвам за миризмата.
Някъде по това време дойде и Джери - ловджийско гонче! О, бедната аз!
"Мамо, нямай грижа, аз ще го извеждам!" - уговори ме щерката. Колкото вие сте го извели, толкова и тя. Джери имаше нужда да тича по десет километра дневно, но понеже беше злобен и се хвърляше на хора, тичаше само „на каишка". Познайте кой беше на другия край на каишката! Сняг, студ, тъмно - но аз като една луда обикалях блока с Джери напред!
Ах, да, Джери също се социализираше - тапетите в антрето са наръфани и издрани до човешки бой. И рано сутрин си беше купон - щом Попи и Марти почваха да крещят, Джери започваше неистово да лае! А когато тръгвахме за море, начеваше атракцията - дори някой да се съгласеше да гледа папагала, Марти и Джери висяха отвсякъде.
Последва един относително щастлив период - без домашни любимци. Но какво ми стана миналото лято - съгласих се да вземем зайче. О, заблудена аз! Цялата предишна менажерия не се равнява и на една стотна от белите на този Дракула.
За името му имаше разнобой - аз предложих Максимилиан, щерката - Октавиан Августус, но Цезар отпадна, защото „той не е имал щастлива съдба" - както каза дъщеря ми. Не знам за Цезар, но този заек определено има щастлива съдба - вместо да бъде направен с картофи и ориз, той ни тероризира ежесекундно.
Като за начало ми прегриза зарядното на GSM-a и то го прегриза на няколко равни места, така че да не може да се залепи - "Е, какво толкова - трябва да се социализира!" - каза дъщеря ми. Дръдонките навсякъде не ги броим - но Зайо прегриза де що имах китка, цвете и растение. Изкопа сандъчетата на терасата, наниза сушени чушки също изяде, а накрая прегриза кабела на тонколонките.
Разбира се, много е сладък, когато търчи напред-назад и прави пируети във въздуха или със засилка си отваря вратата и помръдва доволно уши. Но от няколко дни е хвърлил поглед на кабела на интернета - гризва го за малко и бяга. Така че, ако скоро ме „заотняма" във Фейса - да знаете - не че не ви обичам, но просто нямаме кабел вече. Така и така надъвка вестник "Уикенд", дето имах публикувано стихче, ама сега съвсем ще ми спре социалния живот - да му се не види и социализирания заек!
Затова, приятели, не слушайте старило, а... агрххх... какво се случва с интернета... ужас... може би кабела..., а?
Вземи си котарак, като поотраснат ставам много обичливи и гальовни, може и рибки, само че рибките стават мания когато искаш да имаш ХУБАВ аквариум.
Хахаха! Много готино! И котараците са същите разбойници
Отдавна не бях се сещал за Джералд Даръл -"Моето семейство и други любимци"
.... и други животни" е точното заглавие на книгата.
Mile Manolov Като ги видя лятото и ми става жал за тези животни. Иначе зимата си им много конфортно.
Много пресилена статия...да гледаш животно е радост, ако се превърне в мъка няма смисъл да се взема. Имала съм голямо куче, котки, заек - правят бели, но не чак толкова...а това да се пуска заека да тича без надзор навсякъде е глупаво - той има нужда да се движи, но това не означава да скача по масата и в чиниите...За всички животни съм се грижила сама, не знам дъщерята на авторката на колко е години, но е хубаво ако може детето да отделя време за любимеца - това приучава на отговорност...
Много ми хареса! Не, всъщност статията не е пресилена в негативния смисъл, а просто използва хиперболистичен похват, който да накара повече хора да се замислят преди да отидат в зоомагазина и да отнедат у дома онова мило кученце от витрината или малкото зайче в аквариума. Животното е грижа и отговорност. Ако хората се замисляха преди да вземат куче например, голяма част от популацията на уличните такива нямаше да съществува.
Много добра статиика! Обичам домашните любимци....и хората с такива!
Много сладко Излиза, че моят котарак е като пухкаво зайче е сравнение с някои зайци.
До авторката ... Заека е ангел .. . По-ужасяваш домашен любимец от хъскито няма ... Някой по-надолу го беше сравнил с десет заека ... Не, може да бъде сравнен само с торнадо в хола ви .... Но любовта е сляпа, оказва се, че си мазохисти и отглеждаш природно бедствие в дома си ... , а и спираш да държиш на материални ценности като дрехи, обувки, мебели, книги, стени и подове ...
Haha, Лина, „Искаш ли да станеш философ – вземи си лоша жена” – Сократ. А при теб – ако искате да се откъснете от материалното и да поемете дзен-будисткия път на самовглъбяване - вземете си хъски! – разсмя ме! И все пак – ако някой те е издразнил – подари му заек – отмъщението е гарантирано!;)
У нас е цяла менажерия, но нямам проблем. Не ми правят бели и без да съм полагала кой знае какви възпитателни мерки. А имам немска овчарка, чихуа-хуа, котарак, хамстер и рибки. Котарака даже и не поглежда хамстера, особено след вечеря... Странно съжителство в мир и любов! Упс, съсипах няколко природни закона!
И аз съм от тия с менажериите, винаги съм живял с животни и ми е криво без малка джунгла в къщи, но понеже не съм чистник не се впечатлявам много освен като ми дойде нагорно с парцала някой път. Който иска минимум бели (без хич не минава) - котки, най-добре две на брой (точно две). Ако човек се отнася с тях с внимание и уважение се социализират идеално, но лошото е че винаги има едно ако - няма друг вид с по-голямо разнообразие на характери (хората ряпа да ядат) - никога не се знае туй дето си го взел в какво ще се превърне. Все пак 90% стават по един или друг начин приятни съквартиранти, но човек трябва да си има едно наум за шанса да попадне на джобен идиот, звяр, крадец или някакво друго дяволско изчадие. Добре е да са две, защото въпреки борбите и бесните препускания си упражняват взаимен контрол, ако са повече обикновено жилището се превръща в миниатюрна карта на балканите през началото на 20-ти век - разделен на територии, за които всеки има собствено мнение кое на кого е, последствията са непредвидими - зависи на какви котки ще попадне човек. Интересното е, че като са две се получава някакъв баланс и териториалните спорове са по-скоро забавление за собствениците на зверовете. Няма животно дето да не обичам, но виж заек в къщи не ща - имах два като малък и ... ами добре че живеехме в къща и измислихме начин да ги изкараме навън ;). С притците, просто няма чисто решение, ако искаш да ги оставиш да живеят със хората - биология, какво да правиш... Ах да ако не сте гледали котки и си вземете малко между 6 и 9 месец (може да има отклонения до половин година от това) скрийте всички кабели - тогава си сменят зъбите и гризят като ненормални, но после им минава .
щом като толкова обича да гризе кабели , оставиго малко да погризка кабела на ел. печката или на някой ел. радиатор
Eхе, Катя, кой беше казал тази реплика? Този текст е написан хумористично и за забавление, но във всяка шега има и малко истина... Твоя коментар – и не само твоя – ми спомня една теория, че домашен любимец си вземат хората, които имат проблеми в общуването със себеподобни – които търсят безапелационна любов и т.н Ами не е така! Само широко скроени хора – могат – в напрегнатия делник – да се грижат и за животно – и това не само, че не им тежи /оставяме мрънкането/, но и ги забавлява! Да, разбира се, по-добре тази енергия да е насочена към грижа към ближния – но пък колкото – толкова!