Книжката може и да изяде мишката - на прага ли сме на нова "аналогова ера"?

Дигиталната революция уж трябваше да унищожи всичко - от фотоапаратите, през диктофоните до химикалката и бележника. Но след дълго пътешествие някои от тези аналогови предмети се завръщат и изживяват своя ренесанс.

Много писатели описват как изпадат в творческа криза и не могат да започнат новия си проект поради липса на идеи.

Те се зариват с недописани параграфи и цели чернови от произведенията си, съхранени в десетки файлове.

Описват как започват да пишат дадено изречение, след това го препрочитат, обмислят, подчертават и накрая трият всичко, а процесът се повтаря отново и отново, без да има изгледи да се промени.

След часове безрезултатна работа и, нека бъдем честни, немалко сърфиране из социалните мрежи, някои решават да се откажат и да излязат малко на въздух... но не преди да вземат със себе си съвсем обикновен бележник и химикал.

Кратка разходка и сенчесто място за сядане се оказват достатъчни, за да може идеите да започнат да прииждат. Отчаяната нужда от компютър е притъпена, защото устройството е далеч в момента.

Първоначалният резултат от всичко това не е шедьовър и дори не е нещо четливо, но идеите вече са там, на хартиените листове, и лесно могат да бъдат сглобени, когато човек вече е пред компютъра.

В свят, в който цифровите интерфейси, устройства и процеси са навсякъде около нас и са изключително мощни, аналоговите идеи се оказват учудващо устойчиви заради това, което могат да постигнат.

Някои от феномените на света на дизайна не изискват цифрови технологии. Те са толкова проста, колкото са тефтерът и химикалката, платното и четките, глината за моделиране или парчето дърво за дялкане.

Днес, имайки предвид изключително способните софтуер, компютри и смартфони в джоба ни, използването на аналогови технологии е изцяло личен и съзнателен избор. Но той е такъв, защото хората го избират заради огромните разлики от подобно нещо, създадено на компютър.

Има причина, поради която до всеки творец или старт-ъп, работещ на лаптопа си в кафетерията, може да бъде намерен и бележник. Хартията може и да е с ограничена физическа площ, но това, което бихте могли да направите на страницата зависи само от начина, по който използвате химикалката.

Границите на аналоговите предмети дори подтикват още повече креативността. Софтуерът рядко има този "талант"...

В дигитален документ няма как да си драскаш, колкото си искаш. Дори и да има такава възможност - после ще се изисква триене на излишното. Ще трябва форматиране, оформяне на текста, намиране на правилния шрифт и размер. Хартията се къса и хвърля.

Не вярвате? Опитайте да раздадете листове и флумастри на деца в началното училище и вижте какво ще направят. След това ги поставете пред компютър...

Затова гърбът на салфетка може да се окаже много по-полезен, а белите дъски са задължителни за много офис-пространства, защото дори в Силициевата долина е необходимо служителите да могат да записват идеите си.

Но аналоговият дизайн не се изчерпва с това, което постигаш с него.

Той носи усещане, емоция. Да, на визитната картичка я има същата информация, която може да се намери и във вашия LinkedIn профил.

Сетете се за онази сцена от "Американски психар", в която хубавата визитка стана повод за убийство. Хубавият тефтер е просто страници хартия с корици, но казва достатъчно за притежателя му.

Маниаците на тема звук могат да спорят до безкрай кое е най-добро - винил или висококачествени дигитални файлове. Само че цената на един модерен грамофон в момента е достатъчна да разберем колко голяма е манията по тях.

Нека бъде ясно - има чар в дигиталния свят и неговите достижения.

Всеки харесва мощния си компютър или кристално чистия звук на дигиталната музика. Но няма и нищо лошо някоя вечер да пуснете старите тонколони, които родителите ви са купили с парите от сватбата, и да чуете как точно звучи аналоговият свят.

Новините

Най-четените