Евала, патрЕоти

„България е супер яка."

Виждали ли сте го този надпис? Мярка се тук-там из най-централния софийски пейзаж.

Има един точно пред бившия царски дворeц, отстрани на празното пространство на бившия мавзолей, от страната на банката, която в някаква степен също е бивша. Та България била супер яка.

Ако оставя настрана жаргона, на който, струва ми се, е посланието, тя верно е яка. И верно супер. Защото огромна суперсила й трябва, за да понесе масивния патриотизъм, с който сме я яхнали напоследък.

Наскоро гледах в интернет някакъв клип, скалъпен вероятно от непълнолетни фенчета на „Атака", в което една след друга се редяха снимките на известни и не толкова преподаватели, историци и общественици, а над главите им висеше със страшна сила надпис в черно и червено с главни букви „ТУРСКО РОБСТВО - НЕ Е ИМАЛО!". Казали го били, демек. Или го написали. Или мислели, не става ясно.

Няма да коментирам този тип видео „документи" и свидетелства за националното самосъзнание и самочувствие в стил „а като сте ни клали едно време?!". Пък и аз, въпреки семейните си връзки с турци, албанци и гърци, никого не съм клала.

Това, което ме изумява обаче, е разрастващият се като мастилено петно на хартия български показен патриотизъм. Или както го нарече една приятелка във фейсбук профила си „патрЕотизъм".

Тази любов към родината, която е важно да бъде демонстрирана безапелационно - да е като шамар на публично място, където народът наоколо да се спре, да отвори уста в изумление и да възкликне „Яааааа, патрЕот!". И после да си продължи по пътя.

Забелязахте ли какво се случи покрай мръсното българско море?

Първо дойде нормалната вълна от възмущение. След нея се включи по-тежата артилерия - професионалните текстове за това какво означава това и как ще ни се отрази. Заедно с тях нахлу и третата вълна - на емоционалните есета, чрез които мислещи и пишещи хора се опитват да покажат болното място и да го натиснат така, че то да заболи и в чуждите души.

Разбира се, възмущението си е възмущение по български - шумно и без последствия.

То и политиците ни това много добре си го знаят, затова и изобщо не е*ават да се обясняват или да се притесняват. Просто изчакват.

Но точно тогава, точно на гребена на вълната на възмущението, точно в онази секунда на едва крепим баланс, когато си казваш, че може би този път, че може пък ей сега търпилото ще свърши и народът ще се вдигне, се намира по някой или група някои, които като гимназистки-отличнички да извикат „Как не ви е срам да плюете?!" и да се втурнат да защитават... патрЕотизма.

Показно, с все така емоционални изказвания, оперетни статуси и позиции „вие, родоотстъпници, говорите против родината ми".

Сега този напев се появи в сълзливи статуси на небезизвестни хора, които говореха, че „напоследък е модерно да се плюе по Лозенец" и обясняваха как никога няма да наплюят Силистар, бай не знам си кой, дето яли риба при него, „Кораба" на Синеморец и още, и още...

Мило им било, нямали били да забравят и нямало как да останат равнодушни...

Че само на вас ли не ви стана ясно, че всички нормални човеци, адекватни българи, които са се формирали като хора в съприкосновение с тези места, на които и в ДНК-то ни е соленото от някогашния вкус на същото това море, няма как да седнат и с умиление да хленчат „ееех, какво хубаво беше едно време в Лозенец...", топейки петички в гръцкото море?

Щото и вашите родолюбиви и невойнстващи статуси за „любимия Лозенец" са писани я от Торони, я от Каламици, я от остров Корфу, нали не греша?

Като сте седнали да приплаквате за това как точно вие и само вие обичате родината си ПРАВИЛНО, не ви ли мина през ума, че това с дивенето на „уникалната българска природа", тупането в гърдите за „неповторимия български дух" и умилението от „българския талант" отдавна са пълни глупости, защото тези неща бяха скоростно и безотговорно избити?

Да, то вашето е патриотизъм, не нашето. Само, дето объркахте романтичните си спомени с патриотизма и се опитахте да го превърнете в сресано и съгласно с всичко детенце, щом като става дума за мама. Ми спомняйте си, то и без това само с това ще си останете!

Преди време изказах публично отново огнено възмущение от поредна държавна идиотщина у нас. Една девойка, която бегло си спомнях, проплака връз породилата се дискусия в социалната мрежа: „моля ви, не обиждайте моята България!"... Разчувстващо!

Въпросната патриотка живееше от години извън пределите на нейната България и благодарение и на природния си наивитет (хайде да не го нарека неинтелигентност, де) беше гушнала родината като разплакано бебче и нежно я люлееше с приспивни песнички, докато ние, злоядите местни чудовища, я ръфахме наоколо.

Е това ми е една от най-любимите прояви на показния патрЕотизъм!

Сълзи по българския фолклор, пиянско пеене на припева от „Хубава си, моя горо!" някой да помни, че текстът е на Любен Каравелов, патриоти?!), керамичен сервиз с българска шарка в секцията, червена фолклорна покривка на балконската маса и мнооого активна позиция в стила „за родината само хубаво или нищо".

Което, като си помислиш, е доста адекватен подход, като се има предвид, че тя, нашата родина, е на умиране. Ама ние, дето ще трябва да я гледаме, докато издъхва, не я обичаме правилно, защото се възмущаваме.

Пък те, дето ще се появят като богати роднини с елегантни черни капели на погребението й, я обичат и по-хубаво и повече, защото една лоша дума не са казали за нея. Защото са патрЕоти, пък ние сме... некви други.

За тези, доброговорещите, всяка критика към българския манталитет е проява на предателство, защото била потискала и без това смазаното самочувствие на българите. Та дайте да си се тупаме по рамената и да си говорим колко сме прекрасни и как всичко ни е наред - пичове родолюбци, без комплекси, с навирени носове и юмруци дълбоко в анцузите!

Като казах анцуг...

Показността на българския патриотизъм е толкова силна, че вече се превръща в тренд. И негов символ е именно анцугът!

Някакви патрЕоти с търговски нюх са се усетили да понаправят някой и друг български лев от другите патрЕоти като тях и са си спретнали цял сайт с „патриотична" спортна мода. Не се шегувам, сайтът си е съвсем истински, работещ, ясно структуриран, със снимки и артикули с номера!

Така например всяка патреотка може да си поръча „дамски патриотичен потник" и гордо да разнася върху прелестта си трикольора. На негов фон може да пожелае да има и някой и друг национален герой - хоп, готово!

Сайтът предлага потници с хан Кубрат, хан Аспарух, Симеон Велики, Ботев, Левски или Раковски! Е, очите им не светят - пропуск! Сред спортните дрехи, които можете патриотично да носите, са още фланелки, къси панталони и горнища с качулки. На всички тях можете да имате я знаме, я лъв, я символ (някоя буква на глаголица, дето пет човека знаят коя е!), я надпис „Съединението прави силата", я герб (националния, не този на партията, въпреки че то май вече е все едно) или пък всичко това накуп.

Най-любим обаче ми е един определен елемент от тази мода - т.нар. „патриотично долнище"! И да се пъна, няма да се сетя за по-добра метафора на българския патриотизъм изобщо - хем да е родолюбие, хем всички да ти го виждат, хем да се носи на задника!

От хубава материя - мекичка, пада свободно, както се казва, удобно, не спарва, ама топли, идеално за всеки ден. Може да се носи самостоятелно с всякакви други неангажирани социално и политически, обикновени фланелки и потници. Може да се комбинира и с патриотично горнище за още по-големи патрЕоти и патрЕотки.

Националната носия на новото време - анцугът! Да се нагласиш с него, от горе до долу пълен патриот, пък да си седнеш така напатриотичен на канапето в хола!

Да си родолюбиш в интернет и да си пиеш ракията у дома или узото на Халкидики, припявайки „Облаче, ле, бяло" с мътен поглед и хейтвайки всеки, дръзнал да каже, че морето ни вони, селата ни са бунища, пътищата ни са кози пътеки, политиците ни са престъпници, медиите ни са фалшиви, а демокрацията ни никаква я няма, защото и ние никога не си я потърсихме.

Ами, евала, патрЕоти! Да примижиш от удоволствие. Патриотично някак си... В супер яката България.