4351 човека гласуваха в анкетата на Webcafe.bg с въпроса "Защо напускате България", 761 отговориха, че не напускат (към 11 часа на 22 май.) Не повече от 17%... Близо две трети от гласувалите посочват две причини - икономически и "просто не искат да живеят" тук.
И повечето от нас просто не искаме да живеем тук. Обаче живеем. С поглед, взрян оттатък.
И да сме тук, нас просто пак ни няма. Енергията ни отива в мечти за по-добър живот някъде, но не и в България.
Не харесваме улиците си, съседите си, заплатите си, политиците си, управляващите, съдиите и полицаите, цялата тая държава... Животът ни минава в нехаресване и мразене. Енергията ни изтича в псувни и терзания. Вместо в опит(и) за промяна.
Който заминал, заминал. Който ще заминава - късмет и на добър час. Не им е лесно. Просто усилията, които ще вложат там, за да се устроят - с дом, работа и образование за децата си, ще бъдат възнаградени по-бързо отколкото в България. Поне на теория вероятността е по-голяма.
Оставащите тук с лека ръка зачеркваме самотата им, страхотните усилия, които полагат, за да се вградят - или не, в чуждата общност, да сменят квалификацията си с нова, да узаконят дипломите си, да работят на по две-три места, и не най-накрая - носталгията и тъгата по мястото/родината/кочината/семейството/приятелите, които не са до теб.
Жалкото е, че не повече от 12-13 процента от отговорилите в анкетата ни заминават, защото не могат да се реализират професионално тук. Емиграция с ясна цел - да надградиш професионалния си опит и квалификация, означава и по-добро бъдеще. Имаш жокер, не заминаваш, за да успееш да се храниш редовно и да харчиш почти като европеец, или с ясното съзнание, че се жертваш, за да могат децата ти да са вече пълноценни граждани на държавата, в която ги устройваш.
Би било добре един ден някои от хората, които ни напускат, наистина да се завърнат, за да ни научат и покажат как да си подредим и направим една по-уютна държава. Засега обаче повечето от тях просто изпращат пари на близките си, за да си купуват храна и лекарства. А прибралите се заради кризата са в България като на хотел, защото отново се канят да заминават...
Не е ли идиотско обаче оставащите да прекараме едничкия си живот в тъга и вопли по несбъдналото се преселение? Ако това са мечтите ни, значи всички ние сме "джуджета" (виж вдясно).
А може и да се мечтае тук.
