Отворих, видях, повярвах. А дали помислих? - Щом приятелите ми във Facebook казват, значи е истина.
Докато подобно държание имат немалко хора в социалните мрежи, принципът на стоте повторения, които стават истина, ще продължава да действа. В последно време доверието се обезцени толкова, че го даваме срещу един поглед, харесване или споделяне. Между популярното онлайн и истината обаче стои лесно пропусклива мембрана.
Facebook замести държавата, когато потопът заля кв. „Аспарухово" във Варна и Добрич. Седем дни по-късно пак там се случи точно обратното - раздухване на снимки, теории и слухове за някаква банкова криза.
Макар противоположни, тези впечатляващи по мащаб примери подсказват, че друг трудно ще е способен да убеди в нещо така бързо големи групи от хора. Събитията не се случват, проблемите не съществуват, докато не ги видим в онлайн обращение.
Съмнявай се
Да ориентират хората е работата на журналистите, коментира професорът по медийно право Нели Огнянова. Истинността на фактите невинаги е самоочевидна, изтъква тя, затова т.нар. „четвърта власт" има стандарти да ги подлага на проверка, независимо дали става дума за tweet на редови потребители или реч на политик.
„Протестна мрежа" има показателен експеримент от миналата година, когато започна серия от фалшиви публикации в социалните мрежи, че Пламен Орешарски е подал оставка. Докато пресцентърът на Министерски съвет гореше от телефонни обаждания, имаше медии, които се хванала на примката и публикуваха информацията официално.
„В нашата действителност измислиците в мрежите мерят ръст с измислиците в някои традиционни медии. В социалните мрежи и форумите проверката на фактите не е общ стандарт, твърденията са с различна степен на достоверност, няма изискване за безпристрастност, активизират се самодейни или организирани тролове", изрежда Огнянова.
Знам какво говориш
Въпреки тези недостатъци, социалните мрежи успешно запълниха вакуума между правото да получаваш информация, свободата на словото и практическата им употреба. В институциите е заровена другата причина за пандемията на сляпото доверие - онлайн говореното е подложено на регулации, която обаче не се спазват.
„Така действат и Конвенцията за правата на човека, и българската Конституция. Враждебна реч и клевета са забранени и върху билборд, и в Twitter. За увреждане на доброто име чрез разпространяване на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид и сега съществуват норми, остава да се прилагат", посочва Нели Огнянова.
Очевидно наличните регулации не са достатъчни за държавните мъже, които много обичат да правят грандиозни и силно съмнителни предложения, щом опасността вземе да боде очи. За да ни спасят, разбира се, дори ако трябва да надникнат в електронни пощи или Facebook-профили.
"Банковата криза" стана повод БНБ да предложи до 5 години затвор за атаки и преднамерено говорене срещу банковата система, което веднага породи противоположни реакции, че така всъщност се затваря устатата на хората и се създава вратичка за рекет, корупция и произвол. Ето защо Нели Огнянова не очаква да това предложение в Наказателния кодекс да мине, въпреки саможертвеността на някои депутати.
Двуликите социални мрежи
„В момента Facebook е едно оръжие, което се използва много добре срещу хората и успява да ги манипулира по един или друг начин", признава Калоян Георгиев, създател на групата „Да помогнем на „Аспарухово", която замести държава след потопа във Варна, докато правителство и кмет се обвиняваха в подривна дейност.
Георгиев не е очаквал такъв онлайн бум на солидарност: „Когато направих групата, беше с идеята да помогна на приятели и познати в квартала. За по малко от 24 часа се включиха над 15000 души от всички точки на света с ясната нагласа да помогнат, кой с каквото може".
В първите 2-3 дни, от калта в „Аспарухово", той едва отговоря на около 8000 поста на ден с най-различни въпроси. „Няколко дни не бях спал, но ме крепеше видяното от мен, как хора от цяла България идват с ясната цел да помагат", допълва варненецът.
Сякаш точно по такъв спомагателен начин възприемахме социалните мрежи до момента - за гласност на проблем, да организиране на протест, за свързване с групи по интереси. Калоян Георгиев е много наясно: „От две години организирам различни протести в подкрепа на Кара дере, против автомобилите в Морската градина... Знам, че усилията са много, но ме крепи фактът, че всичко е с добри помисли".
Виждаме, че добрите помисли не са единствени. Сигурно сте забелязвали, че членувате в групи, които никога не сте посещавали или че една и съща публикация се появява на места, където изобщо не й мястото. Особено в групи за красотата на България, които ни призовават да обичаме Русия, например.
Дори и когато говорим за самата технология, чийто имидж с алтруизъм и непогрешимост все повече избледнява покрай филтрирането на информация, спонсорираните реклами и бизнес стратегиите на компаниите.
„Дори да приемем като Умберто Еко, че технологиите сеят анархия и Google е трагедия: какво е определянето на т.нар. дневен ред на медиите, какво е пропускането на ключови новини в емисиите и приспиването на гражданското съзнание с чалга, какво е въвеждането на „леки летни схеми" без новини в централните медии?", пита Нели Огнянова.
И дава рецепта: образование за отговорна журналистика и просветена аудитория, както и право, което да защитава независимостта, плурализма и демокрацията.
Все пак, тези неща зависят от държавата. От нас зависи просто да внимаваме на кого и защо се доверяваме.
"Винаги се съмнявай в автентичността на цитатите из интернет!" - Ейбрахам Линкълн
Не, не го е казал Линкълн това за цитатите в интернет. Казал го е Тасунка Витко, Лудия кон, вожда на оглала, преди битката при Литъл Бигхорн през 1876 г.
„Хората лесно се съгласяват с мнение, което съвпада с тяхното. Което не съвпада, го отхвърлят на секундата, а после и аргументите в подкрепата му.“ – Ницше. И с ФБ е така. Ако напиша статус, че фейса развива някакви умения, за отрицателно време ще събера хиляди лайка. Ако кажа, че заседяването пред същия този фейс за повече от половин час дневно, води до патологично затъпяване, хронична неспособност за концентриране на мисълта и връщане към интелектуалното ниво на маймуната – хората гледат само картинки и губят способността си да четат текст повече от 100 думи, никой потребител на фейсбук няма да го лайкне. И с примерите от статията е така, което пък е интересен индикатор, какво им се иска на хората. Както и правенето на групи на килограм (само чака да възникне някакво събитие, за да направи група), е индикатор, че индивида инвестиращ времето си в подобна дейност, страда от силна жажда за внимание, да бъде лидер, да бъде личност. Или както казваше дъртия – да изпъкне, като свински мъди в рядка кал.
Всичко е манипулация. Рекламите, предизборните обещания, всички бръщолевения по телевизията, останалите медии, интернет...Мълчанието също да бъде манипулация. Езикът на тялото, сълзите. Номерът е да поставяш под съмнение нещата, за които четеш или слушаш. Да обърнеш внимание на различни гледни точки и най-важното - да МИСЛИШ. Ама това не се учи в училище, за съжаление, и никак не се стимулира в училище. Ние, българите, сме скептици по природа, ама пък я как успяват да ни манипулират. Последното доказателство е аферата с банките. Това противоречие не ми е много понятно, но е факт - отричаме всичко, уж не вярваме на нищо и никого, а все прецакани от наивност.
Така, както свикнахме да живем със замърсения въздух, замърсените реки и морета, фалшифицираните храни, образование и здравеопазване, изтер истемез, ще трябва да свикнем и със злоупотребите с интернет. Когато печелим нещо, винаги губим нещо друго. Колкото до фейсбук, това да си направиш там профил, и да споделяш подробности от личния си живот, означава или наличие на лидерски амбиции (както казва Rowan), неосъществими в реалния свят, или че си до такава степен общителен, че не ти е достатъчен кръга от приятели около тебе, или че си много, много самотен. Но може и да не съм прав, откак се помня, не обичам да разглеждам чужди снимки, а когато от куртоазия ми се налага да изгледам някоя филмирана сватба, това е най-големият ми кошмар.