Преди години имаше една френска анимация „Семейство Защо Защо", в която бебето Виктор задаваше въпрос по научно популярна тема, а член на семейството, специалист в областта, разкриваше пред него целия спектър от знания по темата на достъпен език. Всъщност основното занимание на децата е да задават въпроси - защо, какво, как... Също като Виктор.
И то не само на анимираните, а и на истинските, които отиват на училище - по право и задължение. И ако училището е място, от което искаш да избягаш след края на часа, за да търсиш по-интересни занимания, това означава, че то самото не ти ги предлага - дали заради несъвременно преподаване, лоша материална база или поради друга причина - темата е безкрайна и обширна.
Качествено вместо количествено
В последния вариант на проекта за Закон за предучилищното и училищното образование отново се търси решение на основните проблеми и отговор на нуждата от реформа в образованието. А ако се съди по заглавията в медиите, отпадането на оценките за децата от 1 до 3 клас включително е най-важната промяна. Всъщност, ако трябва да сме честни, отпадане на оценките е пресилено, тъй като идеята е да се премахне количественото измерение - 2,3,4,5,6, но да остане качественото - „слаб", „среден", „добър", „много добър", „отличен".
И въпреки това отново може да се постави на дневен ред въпросът е какво учат децата от поставянето на оценки? За да свикнат, че в обществото са оценявани по шестобалната система?
Всъщност децата в ранната възраст, в която влизат в системата на образованието, напомнят за бебето Виктор - любопитни са към света и имат нужда от отговори. Каквито всъщност трябва да им предостави училището. Поставянето на оценка крие риск от няколко неща - наизустяване на неща, които биха донесли отлична оценка (словом или цифром) или страха от неща, които биха донесли слаба оценка. Ако изкараш 6, ще получиш колело за Коледа. Ако изкараш 2, няма да играеш на компютъра една седмица. С други думи, система за наказания, вместо система от стимули, която да кара децата да искат да научат повече.
За това как без оценки могат да се постигнат високи резултати има различни примери, последният от които е системата Jump Math, в която децата учат чрез игри и забавление, а не чрез оценки.
Темата за проблема с оценките не е нова
През 2012 година, когато активно се обсъждаше образователната реформа и отпадането на оценките за децата до 4-ти клас, като основен мотив от мнозина беше изведено това, че те не разбират оценката, а за нея съдят според наказанието. Освен това не се стимулира научаването на повече, защото от мечтаната оценка 6 се отнемат по половинка или цяла единица заради незнание - т.е. санкционира се грешката и се стимулира не поправянето й, а недопускането й (дори възможностите за „поправка" обикновено са чрез препитване на друг материал, а не на този, върху който детето е сгрешило, а с еднаква или близка оценка се награждава както наизустяването на даден фрагмент от урока, така и искреното му разбиране).
В крайна сметка детето разбира, че или е много по-зле от останалите деца в класа, или е много по-добро от тях, но за много от децата оценката е стимулът за учене, а не резултатите - т.е. да имаш 6 е по-важно от това, да знаеш за 6. Малко като в дилемата на Ерих Фром - да имаш или да бъдеш.
Още преди две години, що се отнася до оценките, много от експертите (минаването на проекта за разглеждане и сега го доказва) бяха на мнение, че те не стимулират, а по-скоро стресират децата.
Сверяване на часовника
В известен смисъл, проблемът с оценките е, че карат детето не да търси отговор на въпроса „Защо", а „правилния отговор", който да донесе правилната оценка. Т.е. знанието се замества с оценка, а любопитството - със задължението оценката да бъде добра.
За много от учителите и родителите, дали детето им ила 2 или 6 е важно, за да знаят дали се справя добре или зле, а имат спомен и от своите ученически години и оценките тогава, т.е. шестобалната система им е позната. За учителите пък оценката е начин да мотивират ученика да учи - ако получи по-слаба оценка, да се опитва да постигне по-висок резултат, а не да се остави по течението, без да се стреми да постигне по-добър резултат. Според някои от тях е по-добре да се пишат оценки, но само високите, за да бъдат възнаградени усилията им, но без да има наказания (каквото е слабата оценка).
Друг е въпросът доколко шестобалната система на оценяване е адекватна, след като още през 2011 година анкета показа, че масово учителите предпочитат десетобална или точкова система. А шестобалната така или иначе се използва предимно в училище и в университета.
Същевременно децата, получили двойка по музика например, се чувстват непълноценни, когато всъщност частично става дума за някакъв талант или дарба, който не всеки притежава. Докато тези, които получат двойка по математика, очакват наказание, когато се приберат, а не се вълнуват от това да подобрят резултата си, за да разберат по-добре някакъв проблем или да разрешат по-лесно дадена задача.
Всъщност възприемането на оценката като мотив за по-добри резултати, когато самата тя е търсеният добър резултат, е проблем, който след образованието се проектира и в други аспекти на живота. Защото назубрянето на определено знание или модел на поведение, за да те потупат по рамото се проявява и в работа и в отношенията в социална група. А децата тип Виктор от „Семейство Защо Защо" са превърнати в изключения - никой от анимираното семейство не му поставя оценки все пак.
