Едно време в Америка, в безлюдната прерия на Дивия запад, копнеейки за напуснатата европейска родина и за нейните малки, уютни улички с магазинчета и кафета, бидейки в дивото нищо на края на света, концепцията на затворените климатизирани търговски комплекси може да е имала ако не смисъл, то поне легитимност. Моловете - заместители на липсващ градски център, на социална среда и обществени пространства, са били най-лесният и логичен отговор.
„Едно време" в Америка е минало свършено. И докато в родината на моловете се отричат усилено от тях, в Европа тази епидемия е нападнала неудържимо малките и големите градове, периферията и центровете, столиците и провинцията - изглежда никой и нищо не е сигурно защитено от вируса на централизираното консуматорство.
Има митове, които се задържат по-упорито от краста. И така - филията с маслото падала винаги върху намазаната страна, големината няма значение, а моловете повишават покупателната способност, създават работни места и подпомагат развитието на градската среда.
С риск да се развали доброто настроение, трябва да се разкрие, че няма нито Дядо Коледа, нито Снежанка. Ако физическото създаване на търговски площи би довело автоматично до нарастване на покупателната сила, то моловете биха били дълго търсения перпетуммобиле. Но много по-вярна изглежда хипотезата, че чрез създаването на мол не се създават, а просто се преразпределят и пренасочват съществуващи ресурси - финансови, човешки и обществени.
Колкото малките квартални магазини трябва да капитулират пред мощността на търговския гигант и да затворят врати, толкова хората намират отново работа именно там. Колкото пари се харчат, движейки се в естествената градска среда, толкова се пръскат и по търговските площи на моловете. Трезвите сметки доказват, че нарастването на оборотите вървят ръка за ръка с покачването на покупателната способност на гражданите.
А въпросната покупателна способност на българина е с падаща тенденция - 2 900 € за 2013г., с 10 пъти по-малка от тази в Австрия или Германия, над 20 пъти по-ниска в сравнение с Люксембург.
Липсата на добри нoвини не може да се брои обезателно за минус, но да се рискува декласация на градска, дори централна градска среда, е фатален ход, който се допуска с изграждането на нови и нови молове.
За да има мол в градския център, това значи или да се отнеме от свободните площи и тези за спорт и почивка, или екстремно сгъстяване на обеми, тоест - претрупване на градската средата.
Тези факти, заедно със свръхпредлагането на нови търговски и офисни площи, води до спадане на наемите и на цената на тези площи в района на моловете със средно 25%. И се случва точно противоположното на проповядваното преди строежа - приходите намаляват, покупателната способност спада, първокласните имоти на много добри локации в централна градска част остават празни и започват да западат, а с тях - и градът.
В Америка, противно на тенденцията в България и в Европа, от 2006 г. насам има открит само един единствен нов мол от закрит тип. Същевременно през годините 2007-2008 са затворени 400 от 2000 най-големите молове в Съединените Щати.
През 1956 г. ЦУМ е първият „MALL" в България. От 2006 г. насам са отворили 9 мола само в София. И това не е всичко - тази година се очакват още три да отворят врати, а успоредно с това 8 нови мола се проектират. През 2016 г. в София има вероятност да има работят поне 21 мола.
Да повторим - 21 мола в София. На глава от населението на столицата ще се падат повече молове, отколкото в Берлин - и почти 3 пъти повече в сравнение със смешните 11 мола във Виена. Защото колкото повече, толкова повече. Който е пробвал да свие с кола от бул."България" към бул. „Тодор Каблешков" или по кръстовището между бул. „Стамболийски" и ул. „Опълченска" около Коледа, той знае за хубавото задръстване.
Питаме един голям наемател в мол как ще се отрази на бизнеса откриването на толкова много нови молове? „Пагубно", гласи отговорът.
Едно и едно не прави две. Всеки следващ мол значи натиск да не се отстъпва място на конкуренцията, да се задържат наемателите на магазини, клиентите. Но втори, трети магазин не означават двоен, троен оборот. Това означава, че разходите за наеми и персонал се удвояват, утрояват...
Така излиза, че 1+1=1,1 а 1+1+1=1,2
Същевременно нашите политици, общински съветници, главни архитекти изглеждат ваксинирани срещу аргументите за устойчиво градско и икономическо развитие. Хипнотизирани от лобизма, те продължават да залагат нашите градове на „число" и да бутат развитието ни в посоката на дивата прерия. Така е по-лесно и по-удобно.
Единствения контролен механизъм за момента остава времето и потребителят, приемайки или отхвърлейки моловете.
