Джон Галиано е сред най-талантливите и ценени съвременни моделиери, което обаче по никакъв начин не му помогна да остане в престижната модна къща "Диор". Защото колкото и да е талантлив един човек, в условията на правова държава и гражданско общество везните винаги натежават на страната на морала и закона. Галиано е "голяма работа", но въпреки всичко ще трябва да отговаря пред съда за проявени симпатии към нацизма и антисемитски обиди.
Гледам ги французите и не мога да им се начудя! Изкарали са някакви си има-няма 5 години под немска окупация и с тоталитарния режим на маршал Петен, а сега - при всяко напомняне за тази особено безславна част от историята им, скачат като ощипани стари моми, пращат полиция, прокурори, вестниците публикуват на първа страница крещящи заглавия за опасения от потенциална девиантност на обществото и прочие истерии. С други думи казано, французите се страхуват.
Не, не става дума за обикновената мнителност към отделни прояви на расизъм или ксенофобия, каквито винаги е имало и ще има във всички общества, ами за страх от антихуманната норма на тоталитаризма, в която човек губи човешкия си облик.
А когато към страха прибавим и срама от извършените през тоталитарните години престъпления срещу човечеството (въпреки че страната им се смята за "победителка", французите никак дори не си правят илюзиите, че са "спечелили" войната срещу нацистка Германия), разбираме защо унижението от това противоестествено състояние на обществото продължава и до днес да представлява основната заплаха за републиката.
Освен Галиано ще ви дам и друг пример за жертва в името на демокрацията и републиканските принципи. Луи-Фердинан Селин е най-превежданият и продаван френски автор за миналия век след Марсел Пруст. Поради нещастна любов с американска еврейка обаче става привърженик на антисемитизма и през Втората световна война участва активно в антисемитската пропаганда, заради което следвоенна Франция се отрича от него. Въпреки че произведенията му се изучават в училище, Селин умира в мизерия и тотално забвение.
Така французите зачеркват един голям автор... (Представете си колко категорични биха били спрямо разните... от рода на Антон Дончев или Любомир Левчев.)
В заключение ще кажа само, че тази година министърът на културата Фредерик Митеран отмени честванията по повод 50-ата годишнина от смъртта на Селин.
Та, чудя им се на французите и си казвам, че ние с нашите 45 години тоталитаризъм сме си много добре, даже очень хорошо! Продължаваме да си хрантутим членовете и членките на Съюзите на писатели, художници и прочие партийни галеничета, да пляскаме в ритъм със соцестрадата на Лили Иванова, а по-паметливите от нас с удоволствие си спомнят колко стотинки струваше сиренето при бай Тошо, както и цените на хляб "Добруджа" и картата за почивка на море...
И така стигаме до следващото заключение - именно отношението към морала и закона, към обществото и историята направи така, че едни страни от бившия соцлагер успяха да израснат и еволюират в европейската посока, а други - разбирай нашата многострадална родина - преджапаха смело Босфора и заложиха на ориенталската романтика и форма на държавност.
Сега вече на никой не му пука за морала, закона или раздялата с тежкото тоталитарно минало. Никой не се притеснява от дискриминационни слова по отношение на чужденци, раси, религии, сексуалност, пол, възраст и т.н. И дори бих казал, че онзи, който открито обижда на педераст, възхвалява възродителния процес или разправя как е нанасял побой на непълнолетен, може съвсем спокойно да се озове начело на държавата.
Всъщност, другари, въпросът опира до цивилизационен избор, така че трябва смело да благодарим на тези, които решиха от наше име да се превърнем във вкаменелости. Защото ние си ги обичаме и търпим такива безмозъчни и безскрупулни, както и те нас също.
В крайна сметка всеки народ наистина си заслужава управниците, до които е дорасъл. Може би един ден ще ни стане ясно, че ще успеем да се отървем от тоталитаризма и ще направим държавата си годна за живеене едва тогава, когато целият ни народ признае от все сърце, че през всичките тези години сме били мерзавци и когато се отречем завинаги от всяко едно производно на комунистическото котило.
Дотогава ще кретаме все така в безвремие и нищета, а чужденците ще ни сочат с пръст и ще се забавляват на червените ни задници, подхвърляйки ни фъстъчки зад клетката на социалната ни изостаналост.
*Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Тоталитаризмът като висша мода".
Оригиналното заглавие е по-добро. Иначе статията е поредната либерално-ционистично пропаганда, в която пак се припомня за най-онеправдания народ в галактиката. Писна ми от еврейското страдалчество. Баси, ако наистина бшее имало Холокост и наистина бяха избити милиони евреи, как ли щеше да се тръби, щом сега във всяка трета статия все се намеква или натвърдва нещо за тоталитаризъм и връзката му с еврейския въпрос... дето аз хич не я виждам, ама нейсе. И между другото, пише се "ощипвам".
Отлична статия. Много ми хареса. До коментара под мен, принципно съм съгласен, но не сте разбрали примера. Прочетете отново.
Коментара под мен да се чете - първия коментар.
"..въпреки че страната им се смята за "победителка", французите никак дори не си правят илюзиите, че са "спечелили" войната срещу нацистка Германия).." То, кога ли пък французите не са се подреждали на масата на победителите(без , естествено, да са реално такива), ама нейсе, могат го хората
То за това Франция е заприличала на Алжир. Язък за прекрасната европейска държава.
"оже би един ден ще ни стане ясно, че ще успеем да се отървем от тоталитаризма и ще направим държавата си годна за живеене едва тогава, когато целият ни народ признае от все сърце, че през всичките тези години сме били мерзавци и когато се отречем завинаги от всяко едно производно на комунистическото котило" Ай стига, бе!Аман от идиотизми!!ЦЕлия народ да се покае22Те затова ли народа е на хляб и вода?Щот да се покае??!!!Айде бе, поредното тъпо клише.Да се покае целия народ, да се размие вината..Как се покайва цял народ?Малееей, представям си го:Баби, с бастунки, дядавци с очила и проходилки, мъже, жени, бременни, пеленачета, което от тяхпълзи, по му е леко, което не може, да се оправя-покаяние е туй, еейй, не е майтап.Всички облечени в бели конопени ризи, боси, чорлави, ( ейй, егаати Холивудския стайлинг- като на Авропейци от времето на пряснопокръстилите се келти, въъй си мър божке), минават покрай трибуната и викат "Прости ни, покайваме са"и са самобичуват, като хвърлят 50- левки( кърмачетата мляко и пюрета, циганите , дет трябва да им викаме" роми" нищо не фърлят, щот не са митинга, те не са покайват, щот са нищи и следователно праведни; в момента на покаянието те готвят патешки фенери и ядят пасти и торти, щот току- що са взели "майичнските").От трибуната, Който трябва, им фърля благосклонно върбови клонки и им маха опрощаващо с ръка...Следваща сцена- благоденствие в държавата, щот всички са признали, че са маскари- бабите, дето цял живот да бъхтали на къра, дядовците, всякакви недоразумения като бивши даскалици, полицаи, инженери и т.н. Умореният от махане Всеопрощател отива да целуне ръка на американския посланик, като гледа да не го види френския/белгийския и т.н. такъв, че да не се разсърдят..Преди тръгване апва един рахат-локум за успокоение.... Ееех, колко било лесно....явно затова бая народ вече е на пости, да видим колко пъти трябва да прочетем "Отче наш" и на какъв език и да се самобичуваме, че работите да се оправят
Кака Мара е #1. А гордата Портман, заклейми Галиано и подкрепи Полански в процеса срещу него за педифилия. Много показателно!!! Диор само ще диша праха на гениалния Галиано много скоро. Французите пак забравиха роднината на Диор, която се ожени за най-големия нацист на островната държава и публично се възгордя от това. Ами нека французите да се покаят.