Много майки и тази година се изправиха пред избор на университет за детето им, еуфория около бала , кандидатстване, сълзи от щастие или разочарование и най-вече: съвършено новия етап в живота - детето си отива.
По този повод чух, че броят на желаещите да учат във Великобритания се е увеличил с 25 %. Уверих се на практика, че малцина от тези деца успяха. Неписаните закони на британската образователна система обаче не дават отговор защо повечето източноевропейци получиха лаконичен отказ от университетите, които избраха.
Все пак неколкостотин български деца , въоръжени с куфари, мили спомени и нови надежди тръгнаха напред ... и според тях нагоре. Към Острова. Аз бях част от това невероятно преживяване. Като майка.
Онези , които се пребориха с езиковия тест, написаха оригинално есето си и потвърдиха с документи, че досега не са си губили времето (и така получиха шанса да са сред избраните), минаха през терминал 2 на летище София. Според почитатели във Facebook - единственият изход от кризата...
Новата реалност
След доста дружелюбната онлайн кореспонденция с британската образователна служба получиха своя шанс - предложението да станат част от новата свежа академична кръв на Острова.
Преките ми впечатления са все още един все още див микс от емоции, страхове, сълзи от радост и болезнена липса.
Сигурното обаче е, че ако си имал късмета и волята да се пребориш за престижен университет - купонът свършва. За да започне реалността. Която си длъжен да приемеш, асимилираш и най-вече да станеш част от нея.
Знаци за принадлежност
Разликите започват от първия ден. Още с настаняването в общежитие. Предварително си получил подробни инструкции какви и колко документи са ти необходими, за да не се рзхождаш безпомощен по гишетата (зад които няма намръщени лелки).
На паркинга те посрещат по-големите студенти и те упътват към залата за регистрация.
Там всеки новодошъл получава сигнален знак за принадлежност към своя университет - малък пакет с всичко необходимо за първия ти ден там - от сандвича, през пакетчето ментови бонбони, до холдъра за карти и заветните ключове за новия ти дом.
И приветственото послание: "Добре дошъл в Уестминстър - твоя нов дом."
Регистрацията и плащането на стаята става за десет минути при усмихнат и приветлив млад човек, който е готов да отговори на всичките ти въпроси, въпреки че в пакета, който получаваш, имаш инструкции за всичко - към кого да се обърнеш, ако имаш финансови, учебни, емоционални или битови проблеми. Име, телефон и адрес.
Намираме стаята за пет минути. Кампусът е залепен до супермодерна спортна зала, която е на две крачки от факултета. Факултетът за медии, изкуство и дизайн на Уестминстърския университет в Лондон.
Вече са ти предоставили британска сим карта с 20 минути, които покриват първите неотложни и носталгични нужди. Безжичният интернет във всяка стая е безплатен и безотказен.
Стаята е самостоятелна, сякаш току що приготвена за рекламен клип на училището. Бих искала и моята баня в къщи да изглежда така...
Детайлите
И тогава осъзнаваш, че половината ти страхове на израсла в социализма българка, живяла в безумните години на хаоса, наречен преход, изведнъж изчезват. И виждаш на живо, че дяволът или ангелът са в детайлите. Там очевидно тъкмо детайлите са на почит. Очевидно от стотици години - както и прословутата английска ливада, в която са разположени студентските блокчета.
Десетина на брой, три- или четириетажни, с ясни правила за сигурност. Никъде не забелязвам лъскавите и съмнителни дупки, задръстили така наречения студенски град в родната столица.
Сред младите лица и съпровождащите родители не виждам и така познатата ми агресия или чувство за превъзходство. Добронамерени и съпричастни усмихнати лица. Чистота, зеленина, цветя и всички необходими табели, за да се чувстваш обгрижен.
Животът, който зависи само от теб
На разположение в университета са освен аудиториите и залите за упражнения, шест супер модерни ТВ студия, университетско радио и безброй техника, която можеш да наемеш срещу човешки средства.
Показват ти, че пътят, който си избрал, е начертан с години. Ако наистина искаш това да е твоят път, имаш качества и мотивация - получаваш избор и възможност.
Започва животът, който зависи само от теб. Без значение кой управлява Обединеното кралство, как се казва настоящия министър на образованието и колко тежка е кризата като цяло. Животът, който си избрал и от който зависи бъдещето ти.
И някак навикът да съществуваш ден за ден и дори час за час, лека- полека избледнява. Оттук нататък разчиташ само на себе си, на собствените си амбиции, интереси и воля да успееш. И да се пребориш с онова чудовище, което те дебне зад всеки ъгъл, спомен, миризма, стара снимка или песен - чудовището, наречено носталгия.
Да се разделиш с навика да разчиташ за всичко на мама и тате. Ти вече си сам, но и свободен да управляваш живота си.
Стискам им палци, и дано Бог е с тях!
Но да ви кажа - никога няма да простя на тази държава, че така пропилява децата си. През цялото време се питах защо, след като топлата вода е измислена и тази система работи в Англия и Европа като цяло, тук в България се лутаме в безкрайни, мъчителни и в крайна сметка неуспешни реформи.
J'accuse- беше казал някога капитан Драйфус.
Да, обвинявам ви, господа политици. Децата ни си тръгват от България! Какво друго има смисъл???
