Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Империята се завръща

Империята продължава да има ресурса и организационната мощ, дори когато махне думата „империя" от названието си
Империята продължава да има ресурса и организационната мощ, дори когато махне думата „империя" от названието си

През март 1983 г. президентът Рейгън за първи път използва в политическото говорене един филмов термин - „империя на злото". Словосъчетанието е част от лексиката на култовата лента Star Wars, чието име само по себе си се превърна в емблема на кулминацията в Студената война.

Малко по-късно същия месец Рейгън държи и реч, която ще остане в историята именно с това популярно название. Противопоставянето между доброто и злото във филма на Лукас е хлапашки наивно, но именно затова толкова ясно разбираемо за зрителя. Нищо чудно, че от него стават ефектни речи.

Някъде встрани остава фактът, че думите на американския президент са пред религиозна конвенция, част са от молитвена риторика и са по-скоро обща, отколкото конкретна метафора.

Всички веднага разбират контекста и чудесно се ориентират кои са командирите на белите щурмоваци и кои - джедаите. И нещата вече следваха този модел.

Любопитното е, че към датата и на двете речи, никой все още не знае как ще завърши филмовата трилогия. Премиерата на „Завръщането на джедаите" е насрочена за месец по-късно. В нея Звездата на смъртта беше унищожена по нелеп начин (оказа се, че е достатъчно шепа мъхнати дребосъци да превземат злеохранявана база), архиврагът Дарт Вейдър по магически начин бе привлечен на страната на доброто и лично изхвърли скимтящия император в шахтата.

Неговата кариера също си отиде с този акт, но светлият му образ завинаги изгря сред героите, които добрите ще помнят. Само на нас ли плешивият белязан Вейдър (след отстраняване на зловещата му маска), напомняше леко на Горбачов?

Зевзеците отдавна отправят една закачлива критика към Star Wars. Империите не загиват, когато се унищожи едно тяхно оръжие, било то и най-мощното. Не спират да съществуват дори когато злите императори бъдат изхвърлени от най-близките си. Моралната трансформация не следва автоматично; стотиците войни и техните агресивни командири не стават незабавно животновъди на Набу и събирачи на скрап на Татуин.

Империята продължава да има ресурса и организационната мощ, дори когато махне думата „империя" от названието си. И е въпрос на време да се намери нов лидер, който да спре разпада и да преструктурира в нова форма старата идея за доминация. После естествено идват щурмоваците, референдумите и присъединяванията.

Рейгън беше джедай, нещо средно между Люк Скайуокър и Хан Соло - с необходимата сила и решимост, но и харизматична уязвимост, за да убеди злодея, че позиция му е правилната.

Тачър беше неговата Лея, Кол - Чубака. Източна Европа напомняше онази гориста луна на Ендор, населявана от дребни примитивни космати същества, които говорят непонятен език, носят на ръце освободителите си и използват имперските шлемове за барабани в еуфорията на празника.

Филмът така и нищо не каза за техния живот и как точно гибелта на императора им се е отразила. Предполагаме - особена промяна не е настъпила.

Империята обаче се промени, организира се във федерация и макар да смени някои от символите си, запази механизма си на съществуване. Новият властелин не диша с маска и е много по-устойчив. Лошото е, че докато течеше този бавен, но систематичен процес, джедаите някъде се затриха, няма ги даже Хан Соло и Чубака на политическата сцена, единият да измисли план, а другият да изреве заплашително. Само златистият деликатен робот C-3PO размахва ръце и протестира ококорено с декларации.



Най-четените