Въпреки цялата си значимост в българската история, сякаш датата 22 септември 1908 г. остава донякъде пренебрегната и неразбрана. Тогава княз Фердинанд издава манифест, изготвен от правителството, с който обявяват България за независимо царство. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Това е един от най-големите и най-важните политически и дипломатически актове, които България е извършвала след Освобождението. Чрез него страната ни отново става пълноправна държава, която сама може да сключва договори, да обявява война и да участва във всички междудържавни конференции на равна нога с останалите държави.
Обявяването на Независимо Царство България на 22 септември 1908 г. е един от най-зрелите и успешни политически и дипломатически актове в българската история. Князът и правителството на Александър Малинов успяват да уловят настъпилите благоприятни условия и успяват напълно безкръвно да извършат една своеобразна революция срещу Османската империя и срещу Великите сили.
Актът на обявяване на независимостта е пряко нарушение на Берлинският договор, което обаче е изиграно по такъв начин от българската дипломация, че е признат от всички държави, включително и пряко засегнатата Османска империя.
Васално княжество България
Въпреки че Руско-турската война от 1877-1878 г. донася свободата на България, именно на Берлинския конгрес мечтите за силна и независима държава са рязко заземени. Територията на Санстефанска България е разделена на седем части, като освободеното княжество България е поставено под васална зависимост към Високата порта.
Един от основните проблеми, произлизащи от тази зависимост, е васалният данък, който княжеството трябва да плаща на Османската империя. Размерът на данъка се определял от средногодишния доход на Княжеството, както и от полагаемия на България дял от османския държавен дълг, който се определял допълнително.
Друг важен момент е, че според Берлинския договор България се задължава да поеме и имперския дълг към компанията на железницата Русе - Варна.
Наред с това, пътуващите в Европейска Турция българи ще са подчинени на османските закони, а не на международното право, на което се подчиняват европейците в империята.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.
Не на последно място страната не е признавана за независим международен субект, което на практика означава, че не може да участва пълноправно в международните отношения и да изпраща свои делегации на конференции и конгреси. Българският съд не може да осъди поданик на Велика сила, нито да обмитява стоките на Великите сили.
Благоприятните международни фактори
Всичко това дава редица причини на властта в София да търси начини да се измъкне от васалния статут, като след съединението с Източна Румелия именно независимостта се превръща в основната задача пред България.
През 1908 г. страната намира всички подходящи условия за това.
От една страна това е избухналото въстание на младотурците - кръгове от военните и политически дисиденти, които през юли 1908-ма организират държавен преврат, който да ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид II. На фона на лозунги за равенство между народите вътре в Османската империя, самата държава преживява криза, която българските власти виждат, че могат да използват. Междувременно по железопътната линия Одрин - Белово избухва стачка.
Паралелно с това се демонстрират и австро-унгарските апетити към Босна и Херцеговина. На фона на това започва да се усеща все по-натягащото се напрежение между различните големи европейски държави.
Всичко това поставя идеални условия за обявяване на независимостта на България.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново с царския влак. По пътя премиерът Малинов изготвя манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и всички министри.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" - символичен акт за продължаване на българското царство. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. На следващия ден се извършва и второто нарушение на Берлинския договор - Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Освен независимостта българските власти завземат източните железници в Южна България, което отчасти обтяга отношенията между България и Австро-Унгария, но предвид анексираните територии то е разрешено бързо.
Международни реакции и последствия
Основната негативна реакция очаквано идва от Османската империя. Британската империя се съгласява да подкрепи българската независимост, но само ако се проведат преговори между Високата порта и българското правителство. По време на тези преговори Османската империя настоява за непосилно голям данък в замяна на независимостта. В отговор на това министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува и че България е готова да плати с кръв на бойното поле, ако трябва.
В ситуацията се намесва Русия. Руските интереси на Балканите не включват възникването на нов конфликт, като за целта тя опростява на Османската империя дълг, останал още от войната през 1878 г. Така Високата порта признава независимостта на България, а София се задължава да изплати на Русия 82 000 000 златни франка в следващите няколко десетилетия.
Официално независимостта на България е призната от Османската империя на 6 април 1909 година. В следващите 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
Независимостта като празник
След Първата световна война празникът се отбелязва едновременно с коронацията на цар Борис III (3 октомври 1918) по нов стил - на 5 октомври. С идването на комунистическата власт след 9 септември 1944 г. празникът е отменен като фашистки заради ролята на монархията. Чак през 1998 г. правителството на ОДС възобновява честванията на празника.
Така забравен от едно цяло поколение Денят на Независимостта на България все още звучи чуждо на мнозина, въпреки че е един от най-важните дни в новата ни история. Той е символ на това как България може да покаже сила не само на бойното поле, а и чрез политиката и дипломацията, как една революция може да мине без кръв и как, когато се действа с ум и с подбиране на най-подходящия момент, могат да се постигнат големи цели.
