През последните две седмици няколко души като в абстиненция ми обясняваха как с идването на топлото време всичко щяло да се оправи. Предпролетният ентусиазъм винаги ми е намирисвал на нещо от книги за самомотивация, а и по това време министрите ни се припичаха в Катар, така че чакането на слънцето ми беше като взиране за хуманитарни помощи, падащи от небето.
Е, след тая възтежка зима дори черногледите лумват под първите по-силни лъчи и изригват добро настроение. Даже те най-напред навиват крачоли, събуват се, пощръкляват при първата болка от парването по кожата и омазват със сладолед всички хлапета наоколо.
Софийското слънце освен това тоя път огря доста по-спретната и чиста гледка, ако си се помотал в Южния парк, който миналото лято си отвися в ремонти, а точно преди една година първото ми стъпване в парка започна с почистване на малка част от Перловската река.
Това, което като хлапе неудържимо те е карало да цопнеш крака до коленете, тогава предизвикваше погнуса. Когато минаваха по моста, родители нервно подвикваха на децата си да побързат, тъй като долу нямаше природа, а бунище, от което извадихме срамно количество пластмаса, ламарина и стиропор.
Във водата бяха заседнали брони, стари табели и стари кукли, а между усуканите в клоните найлони напипахме и хлъзгавия труп на плъх. Въобще, след няколко часа социалистически труд, трябваше да се врътнем в пералнята на 95 градуса.
Сега положението е такова, каквото са го оставили хората, участвали в миналогодишната мащабна оборка и няма какво да се цупиш, ако топката или ракетката от федербал литнат към реката.
За тия, които обичат да дефилират по централната алея на токчета и впити дънки, които биха се скъсали при едно рязко движение пък, има чисто нови пъстри павета - набиват се на очи отдалеч. Разхождащите се сигурно са видели и други натруфени подобрения, но тия които лежат по полянките, трябва да са засекли най-важното. На кръгъл час минава камионче, което събира боклуците. Чудесно е, че са в кошовете, а не наоколо.
Заради пренебрежението към велосипедистите, съм последният човек, който ще хвали Столична община (а и е нахално да гледаш от най-близкия си парк), но тук кметството наистина си е поизпълнило задачките. А с тях се наместват и зъбчетата в манталитета, който се води по общото. Когато на хората им е чисто и подредено наоколо, поддържат такова. И обратното.
А най-готиното в случая са хлапетата, които търсят точното място, където да изхвърлят опаковката от сладоледа, без някой да им натяква. Седиш си и гледаш замрежено през бирата как се задават някакви свестни хора.
Това, разбира се, се случва на една малка могила в един голям парк, на фона на първия намек за пролетта. Която и тази година си идва съвсем на време. Може би наистина всичко е наред.
