Бил съм и от двете страни на барикадата - мен са избирали и аз съм избирал човек за дадена длъжност. Тъй като имам повече опит с първото ще започна с него. Решили сте да си намерите нова работа и преглеждате обявите в jobs.bg или karieri.bg. Ползвате филтър и селектирате тези, които ви се струват подходящи. Започвате да ги гледате една по една.
В първата обаче не е написано името на работодателя, а само фирмата-посредник. Това бих го разбрал само ако на тази позиция има служител, който не знае, че му търсят заместник т.е. има само един човек на нея, а не десет счетоводители.
Другия вариант е да се търси CEO и компанията да не иска нейните конкуренти да разберат. И в двата случая обаче, информацията, най-вероятно е изтекла предварителнои всички заинтересовани вече знаят. Във всички останали случай това е приумица на компанията или на HR агенцията. Има хора (включително и аз), които биха се отказали да кандидатстват, ако не знаят в коя фирма е позицията.
Във втората обява, която е публикувана преди два дни, крайният срок за кандидатстване е изтекъл преди два месеца. Какво говори това - че HR-ите или ТРЗ-то дори не са сменили датите от предишната обява. По-надолу са изброени изисквания, на които човек трудно би отговорил, като "магистър до 25-годишна възраст с 3 години трудов стаж".
Да не говорим, че посочването на пределна възраст вече е дискриминация. В една от другите обява даже има изискване за точно определено учебно заведение. А уж държавата е въвела единен стандарт за специалности като Право. Не бих се учудил скоро и определена кръвна група да изискват.
Всички обяви са пълни с клишета като "Работа в млад и динамичен екип" (дори средната възраст да е 40+), "Възможности за развитие" (а последният, на който вдигнаха заплатата, беше бай Данчо преди 2 години, когато правителството повиши минималната работна заплата), "Обучения в страната и чужбина" (и годишният инструктаж за безопасност е обучение, нали), "Конкурентно заплащане" (ако конкурент ти е охранител на платен паркинг) и др.
Що някой от отдел "Човешки ресурси" не си раздвижи малко мозъка и да измисли нещо по-различно? Все пак се търсят мениджъри, главни специалисти и експерти, а не шофьори с основно образование.
Друга особеност в обявите е това, че не се посочва размерът на възнаграждението. И това е май само у нас. Дори да се напише какво ще е то в някакви широки граници - пак ще е по-добре. Иначе се губи доста време и пари.
Ако разбереш чак на последното интервю с големия шеф, че заплатата не те устройва вече и ти си си загубил времето и потенциалния ти работодател, и агенцията за подбор на персонал, която няма да получи нищо.
HR-ите ще кажат, че заплатата е само една част от възнаграждението. Така е, но кой печели, ако всички кандидати стигнали до финалния кръг се откажат, защото заплатата не ги устройва? Не знам защо тази информация се крие. Конкурентите ще разберат? Изненада - те вече знаят. За друга причина да не се обявява, наистина не се сещам.
Кандидатствал си по дадена обява, минал е крайният срок и очакваш да те потърсят. Получаваш имейл от компанията. В него пише, че си от одобрените по документи кандидати и ще те потърсят по телефона. Дотук добре. Уговаряте си час за интервю. Ти отиваш по протокол 5 минути по-рано и чакаш. Около теб минават някакви служители и те гледат странно. Накрая идва HR-ката и отивате в някоя свободна зала.
Служителката от HR отдела на първото интервю обикновено е млада и има стаж от не повече от 2-3 години. Как протича самото интервю:
"Аз съм Юлия Алексова и съм от отдел "Човешки ресурси". И така... разкажете ми нещо за себе си". Естествено, че тя не очаква да й разкажа за детството си, първата любов и как в 10 клас съм стигнал до финала на олимпиада по математика.
Тя очаква да й разкажа за образованието и трудовия си опит. Това и правя, като наблягам на успехите и резултатите, които съм постигнал (естествено само на тези, които са релевантни за позицията).
Когато стигам до предишната ми работа интересът се засилва - "Какви бяха вашите отговорности там?". Разказвам й подробно какво съм правил, колко съм бил добър там и колко ми е харесвало това, което правя. Нищо не разбира. Опитва се да си запише някои ключови моменти. Аз й помагам, като на важните неща говоря по-бавно и отчетливо.
Стига се и до въпроса: "Защо напуснахте, като толкова ви е харесвало?". Не очаква отговор, че си се махнал от тоя осарник - или че не си се разбирал с мениджъра си.
Един съвет - никога не плюйте бившия си работодател. Не знаеш как ще ти се развие животът и дали пак няма да стигнеш до него. Знам, че ви се иска, но недейте. Само веднъж казах на собственика при напускането ми какви са проблемите във фирмата и след това леко съжалявах.
Въпреки това, след напускането ми нещата в тази фирма се подобриха, донякъде и благодарение на мен. Но един от мениджърите ми се беше обидил и след това дълго време дори не ме поздравяваше.
Отклоних се малко. Казвам на HR-ката, че е нямало възможности за развитие и съм избрал по-голяма компания, където ще имам по-големи отговорности. Записва си. Идва ред на сегашната ми работа. Тук вече интересът и вниманието й рязко се покачват. "Тук пише, че работите като (нещо си). Какви са задълженията и отговорностите Ви?".
Пак наблягам на важните моменти и особено на резултатите за фирмата, като Х% нарастване на прихода, кредитен портфейл от ХХ млн. лева и др. Пак казвам колко съм щастлив да работя за фирма Х и какви невероятни колеги имам. Записва си подробно. С моя помощ вече хваща връзката на сегашната ми работа с тази, за която кандидатствам.
"А защо искате да си смените работата и да започнете при нас?". Тук е моментът да кажете, че не искате на 100% да напускате сегашния си работодател и ще го направите само ако условията наистина ви удовлетворяват.
Като под "условия" говорете за отговорности, възможности за развитие и нови предизвикателства. Вие си знаете, че под "условия" имате предвид най-вече заплата. За втората част от въпроса си изрецитирайте всичко, което сте прочели и знаете за фирмата (прочели сте, нали?).
Колкото по-подробни сте, толкова по-добре. Показва интерес и мотивация и се цени от интервюиращите.
Следващ въпрос "Как се виждате след 5 години?". Интересен въпрос. Иска ми се да кажа, че се виждам като тотомилионер на някой плаж на Карибите, но не го правя. Казвам, че "се виждам като успял да се наложи на сегашната си позиция човек, който си поставя все по-високи цели" или нещо подобно.
Според HR-те отговорът на този въпрос говори за това колко стабилен си и дали можеш да планираш развитието си. Сигурно е било така в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век, когато са задавали този въпрос на кандидатите за продавачи на прахосмукачки от врата на врата. На моя въпрос дали фирмата й има план къде ще е след 5 години, не получих отговор. Без коментар.
Минаваме през силните и слабите ми страни. За силните си знаете (пише ги в обявата). Слабите са също там. Ако в обявата пише, че трябва да сте "организиран", подходящ отговор е: "Като моя слаба черта мога да спомена, че съм перфекционист, което в някои случаи ми пречи".
Ако кандидатствате за някоя длъжност, свързана с технически или аналитични способности, може да чуете въпрос от типа колко бензиностанции има в София или как да направим хотел на Марс. Отговор като: "9 328 са бензиностанциите. Броил съм ги..." не е подходящ в случая.
От вас се изисква да покажете, че анализирате ситуацията и давате разумни решения. Другият ми любим въпрос е: "Ако бяхте животно, какво щеше да е то?". Само като съвет - акула или тигър не е подходящо за счетоводител.
Според мен тестовете за определяне на различни психологически типове са чиста загуба на време. Не знам как някой ще определи дали ставам за деловодител с въпроса: "Бихте ли скочили от влак?". Тестовете, които вършат работа, съдържат въпроси от типа "Как се осчетоводяват държавни ценни книжа" или "Какво означава GWP". Всички останали не вършат работа.
Стигаме до: "И така...Сега ще ви разкажа по-подробно за свободната позиция. Тя е в отдел Х. Вашите отговорности ще бъдат (прочита ги бавно и отчетливо от обявата за работа). Ще имате двама подчинени и ще пътувате от време на време.". Супер, от малък съм си мечтал за такава работа.
"А това от време на време какво означава, защото аз не искам да пътувам много?". "Ъъъъ не е много. Изчакайте да звънна на г-н Тодоров" - "Тодоров, колко ще пътува новия в отдел Х?...30% от времето...ъъъ...добре...айде чао". И на останалите ми въпроси трябваше да се консултира с Тодоров, Петров и Жорката.
"Какво възнаграждение очаквате?". Пробвам с "Зависи от отговорностите, натоварването и нивата на заплащане във вашата организация". Не минава. Иска точна цифра. Има празно поле във формуляра и няма да ме пусне, докато не запише нещо там.
Правилото е, ако кандидатствате за подобна позиция на сегашната ви да кажете цифра с 15 до 20% по-висока. Това покрива неудобството ви от преместването и други съпътстващи рискове.
Ако знаете приблизително какви са заплатите във фирмата или за подобна позиция, вие сте в изгодна позиция. Казвате я - с малко отгоре. Една от страстите на HR-ите е да се вживяват в ролята на търговци и да намаляват исканата от вас заплата. Ей така, за идеята.
Ако питате те какво предлагат, ще получите отговор, че сега не може да ви каже и трябва "взаимно да се харесате", преди да ви сподели "тайната" за цената на вашия труд.
Говорим си за тенис и разходки в парка на английски и се стига до "Имате ли други въпроси?". След дежурните въпроси за развитието, допълнителните обучения и социалната програма вмъквам "Вие да не сте завършили Психология в Софийския?". Леко се изчервява и казва "....и PR".
Откъде разбрах ли? Просто статистика. Всичките млади специалистки от отдел „Човешки ресурси" са психоложки, къде с диплома, къде не (btw другото ми предположение беше Нов български).
"Ще Ви се обадим, когато имаме резултати" - така завърши интервюто. Всичко това познато ли ви звучи? Сигурно.
Така се стига логично до въпроса: Колко са полезни HR-ите, който се занимават с подбор на кадри? Ако на това интервю беше бъдещият ми пряк ръководител, нещата щяха да станат много по-бързо и щяхме да си спестим много от въпросите за "бъдещите творчески планове".
Г-н Николов, поздравления за тънката ирония! Явно /благодариха Ви!?!/ остана не разбрана и за това си позволих лукса да разясня за какво иде реч.
No name, както вече казах просто разказвам една история. Това, че доста хора са се припознали в нея е техен проблем, а не мой. Другото нещо, статията се казва "Наръчник при кандидатстване за работа" т.е. тя е насочена към търсещите работа, а не към HR-те. Вижте в моя блог (http://www.battony.com), че има и статия за това как се търси кандидат за дадена позиция. Това, че тя не е публикувана тук е редакционно решение, не мое. И последно, г-жо или г-це No name, аз си заставам с името зад тази статия, а не съм поредния смел безименен критик. Тролите в тази дискусия се оказаха многото именни и безименни "специалисти", които са се засегнали по някаква причина.
И един въпрос, No name, какво образование сте завършила, ако не е тайна?
"...Оня, говориш наизус и звучиш профански. Естествено, че е тотално глупаво един и същчовек, да прави интервюта за инженери и търговци и да има успеваемост, но за всичко си има начини, стига да има Кандидати...." Е така може да си прехвърляме топката до безкрайност Разбирам, че за възвишената каста на HR-ите кандидатите за работа са низши неграмотни твари, но това у мен буди единствено профански смях И така ще бъде, докато продължават да си мислят, че клишетата за "комуникационните способности" са най-важното качество за един кандидат....просто защото другите способности те няма как да видят
Хахах, голямо мерене на пишки паднало тук. Яйчари срещу специалисти, и всеки е по-по-най. Сякое животно и в частност човека си има его. И като притежаващ подобно свойство, му се иска да бъде оценен и с него да се отнасят според способностите му. Нооо и иска да бъде оценяван от някой по-знаещ и можещ от него. Ето ви готов негативизъм към яйчарите, щото те оценяват хората, пък не са толкова специалисти по професията им. От тук и всеки по-квалиициран в някоя област изпитва дълбоко презрение към тези специалисти по нищология. Интересно, кога ли ще се появят профилирани яйчарски агенции? Яйчарите пък от своя страна, нещо много се надуват. Ама нали са голямата работа, те вземат решения с които управляват човешките съдби, те колят и бесят. Ма моля ти се, прясно завършила пикла и вече се разпорежда кой човек да пусне напред. Малии, начи е повече от него, щото нали тя решава. И още е повече от него, щото нали той си търси работа, пък тя си има. К'ъв е той, няк'ъв си безработен! Пък ако и се е паднало, да подбира за някоя шефска позиция... почти е хванала Моисея за кайсиите ПП: Да ме прощават засегнатите, но всяка професия дето не произвежда нещо, пък взема пари за това, си я смятам за паразитна, щото парите дето ги вземат, пак идват от тези които произвеждат.
Чудесно сте описали ситуацията г-н Стойнев, явно сте много млад, защото аз преди доста години ползвах агенции на два-три пъти и разбрах, че полза от това няма. Те дори не познават работодателя и условията на тези фирми, а тръгнали да ме интервюират. Затова предпочитам очи в очи, но не си мислете , че и там има полза. Хората насреща в повечето случая не знаят какво искат и изобщо нямат нюх към хората. Не е нужно винаги да имат точното образование, достатъчно е да имат хъс за работа, а това трябва да се усети. Трябва ти интуиция. А що се отнася до сайтовете за работа направао съм възмутена. Навсякъде е задължително да си напишеш годините, пола и да си сложиш и снимка. Това ако е в Америка всички ще бъдат осъдени. И с този перфектен английски е направо смешно - поне да напишат сферата в която работи фирмата. Много е парадоксално, че хора от България без да знаят език работят в Англия и не самао там, а ние в собствената си родина не можем да си намерим работа заради англ. език напр. Въпросният език тук се изисква за длъжности като водопроводчик и мотокарист. Ако това не е смешно здраве му кажи.
Много свежа и актуална статия- благодаря! Винаги съм харесвал хумора на колегите математици