Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спасителят в царевицата

Забравили сме, че филмът е мисия, която ни предлага пътуване, но изисква и известни жертви от наша страна

Купър седи на верандата си и пие бира. Досаден фин прах покрива всичко наоколо, а той съзерцава ширналите се полета с царевица - единствената земеделска култура, която може да се отглежда, след като Земята е сполетяна от катаклизъм, за който сами сме си виновни.

Купър е земеделец по неволя, той е роден, за да лети. В неговия свят обаче Космосът е дума-табу, НАСА съществува нелегално и търсенето на нови светове за спасение е тайна мисия, пълна с много рискове. Ето защо той се занимава с програмирането на комбайни, които дори нямат нужда от хора, за да бъдат управлявани.

Човечеството бавно, но сигурно се задушава от прах, лапа царевични сурогати и няма твърде големи очаквания за нищо, най-малко пък за летенето. Отдавна всички пилоти са станали аграри.

Тази апокалиптична картина е в общи линии сбитото начало на Interstellar, новият филм на Кристофър Нолан, който впечатлява зрителите най-вече с объркания механизъм, с чиято помощ се движи в пространството и макар на моменти критиката да изказва съмнения в ефективността на начинанието, полетът е забележителен и вдъхновяващ.

Нямаме никакво намерение да ви разваляме удоволствието от изживяването, ако още не сте го гледали; не сме в настроение и да дискутираме черните дупки, ракетното гориво или цената на бирата в свят, в който вече не съществува зърно и хмел.

Силата на Interstellar не е в пазарните детайли или динамиката на повествованието, а в смелостта да потърси нови обитаеми кино-пространства

Нолан винаги разказва и друга история, освен тази, която привидно ви предлага. „Истинският характер на нещата е винаги скрит" - гласи един от законите на Мърфи, а имаш ли ключов персонаж с това име, нещата някак си се подреждат. Interstellar е предупреждение не за бъдещето ни не като жители на планетата, а като филмови зрители; той е алюзия за идейния Апокалипсис, в който индустрията сама се набута.

Преди да продължим, нека уточним една подробност. Предполагаме, сте гледали Inception (на български език го превеждат Генезис, което меко казано е мързеливо), Лео ди Каприо върти пумпалче и влиза от сън в сън с помощта на екип от мозъчни хакери.

Нещата в тази област са достатъчно сложни, но ние няма да навлизаме твърде надълбоко; преследването на сънища е метафора за кинопроизводството. Всеки от персонажите е със специфика, съответстваща на позиция в създаването на филм. Имаме актьора, който променя лицата си; архитекта на съня - т.е. сценариста; режисьора, ангажиран да бъде свързващото звено; продуцента и дори майстора на специални ефекти.

И целта на всички е да имплантират идея в главата на индивида Х, да му дадат вдъхновение, да променят света му. Това всъщност представлява киното в същността си и Inception го направи, без дори да си даваме сметка за него, в това е майсторлъкът на умеля мозъчен инфилтратор.

Скритата история на Interstellar е подобна, но този път в перспектива

Пилотът е човекът на изкуството, онзи, които не стъпва по земята, защото символиката на полета е именно в творчеството. Купър (в ролята е Матю Макконъхи) е онзи, който знае как се лети в реалност, в която летенето вече е отживелица. Затова произвежда царевица, материалът който поглъщаме ненаситно, докато гледаме кино в последно време, само че под формата на пуканки (реални и кениматографични). За правенето им не се изискват особени умения, изискват се програмирани комбайни.

Какъв катаклизъм точно ни е довел до момента, в който всичко е покрито със задушаващ прах, не е ясно. Филмите, които вече ни заобикалят, са летливи и еднообразни, но за сметка на това в изобилие. Вкусът ни отдавна е повреден и все пак окончателното му загиване е по-дълъг процес. НАСА (разбирай филмовите студиа) се опитват да измислят формулата за спасение, но прекрасно знаят, че такава няма. И дори малцината пилоти, изпратени в търсене на нови идеи в открития Космос, или са открили необитаеми светове, за които ни лъжат, или не са се завърнали изобщо.

Купър е самият Нолан - пътешествието му е рисковано и е едновременно важно предизвикателство за него, но и крие опасност от на изоставяне верните му зрители. Interstellar само загатва за наличието на нови пространства, на нови измерения за развитие на киното, затова и краят му е отворен.

Междувременно човечеството (или поне избрана част от него) се намира на междинна станция в открития Космос, наречена на името режисьора/пилот (или по-скоро на потомците, които е вдъхновил). Нищо чудно, че тази станция има същата изкривена плоскост, както съня на Коб в Inception; киното е създадено, за да изкривява плоскостите.

Нашето пътуване в кино-вселената е възможно, но и напълно забравено

Времената на великите астронавти отмина - Кубрик, Спилбърг, Лукас, Ридли Скот и т.н. Отдавна не гледаме на авторите на филми като на пилоти, имаме ги за фермери. Киното, на един клик разстояние в личния ни компютър, е превърнало вкуса ни в смесица от прах и царевица.

Забравили сме, че филмът е мисия, която ни предлага пътуване, но изисква и известни жертви от наша страна. Необходимо е да напуснем дома си и да влезем в специално оборудваната совалка, неизбежно е да платим цената на пътя, без да сме сигурни за дестинацията му. Някога киното за всички нас беше летене; сега е само сурогатна консумация.

Добре, че е Нолан/Купър, та да ни качи на твърде дълго, но невиждано пътешествие из местата, където фантазията ни е свободна - там, между звездите. И където можем да открием нов, незамърсен свят, макар и неясно кога. Не че не би могъл да си седи на верандата и да си пие бира, докато пуканките зреят, както правят мнозина. Но мисията на истинския пилот е да лети.

А нашата е да открием гравитационните аномалии, с които ни дава знак за собственото ни спасение като зрители.

 

Най-четените