На пръв поглед няма нужда някой да ни учи как се правят мекици. Те са любимата закуска на поколения, които не можем да преброим, и всеки си има начин да ги похапва, дори и да е само поръсени със сол или мерудия.
В Унгария мекиците обаче са на друго ниво, наречено лангош.
Унгарците може и да не се славят с много кулинарни постижения извън гулаша и пилето паприкаш, но лангошът си заслужава всяка хапка.
Представлява... точно така, мекица, само че по-голяма и богато гарнирана отгоре със заквасена сметана, жълто настъргано сирене, лук и други добавки.
Лангош, както и други вкусотии, започва от средните векове като бедняшко ядене за употребяване на остатъците от хлебното тесто.
Изрезките тесто, които е нямало в какво друго да се превърнат, са били изпичани в печката и поднасяни с други изостанали продукти - сирене, масло, лук и поувехнали зеленчуци. До средата на XX век в Унгария, а и не само, хляб се пече веднъж седмично, защото иначе е прекалено скъпо да се подгрява печката.
Затова и изостаналото тесто веднага се е използвало за лангош (идва от lang - унгарска дума за огън).
Пърженият лангош, който сега се среща навсякъде в Унгария, се появява за първи път през 50-те години на миналия век.
След Втората световна война печенето на хляб веднъж седмично отмира за сметка на индустриално произведения хляб.
По-богатите ресторантьори обаче се сещат как да продадат лангош на клиентите си и още повече - как да придадат по-интензивен вкус на тестото, още преди сервирането.
Те започват да пържат топките тесто в олио с чесън и нерядко към гарнитурите вече има и бекон, сланина и запържен лук.
Около всеки панаир или друг обществен празник започват да изникват будки за лангош, където посетителите сами си избират добавките.
И така стигаме до наши дни, в които лангош е сред храните, които туристите в Унгария задължително трябва да опитат. Дори и българският вкус ще бъде леко изненадан от тези мекици, понеже те са не само по-големи и по-засищащи, а и се поднасят почти задължително със солени гарнитури.
Както и нашенските мекици, така и лангош можем да си направим бързо и лесно и у дома.
Необходимите продукти са:
- 350 милилитра леко топла вода
- 500 грама брашно
- 25 грама мая
- Щипка сол
- Щипка захар
- Лъжица олио
- Щедро количество олио за пържене в маслена баня
- Няколко смачкани скилидки чесън
- Гарнитури - заквасена сметана, настърган кашкавал, лук, бекон, зеленчуци по избор
Начин на приготвяне:
Маята се активира в топлата вода с щипката захар и се изчаква леко да шупне. Брашното се пресява със солта и в средата му се прави кладенче, в което се изсипва активираната мая.
Започваме да замесваме меко и лесно за работа тесто на набрашнен плот.
След като спре да лепне, оформяме на топка, намазваме с лъжица олио и оставяме да си почине за един час. После в дълбока тенджера на силен котлон загряваме олиото с чесъна като за маслена баня - поне 4-5 пръста - и през това време премесваме отново тестото.
Късаме топки, оформяме на големи мекици - по-големи от тези, които традиционно си приготвяме.
Пържим от двете страни до златисто и отцеждаме на кухненска хартия. Всяка мекица намазваме със заквасена сметана и поръсваме щедро с настърган кашкавал. Останалите гарнитури са по избор, но най-обичайни са запържен бекон, запържена сланина и лук - суров или запържен.
Лангош са чудесни и за основно ядене, тъй като са много засищащи.
