До преди няколко месеца единствените хора, които се интересуваха от Bitcoin, бяха наркодилъри или разни социално неадекватни типове, които от детството си насам не са спирали да играят ролеви игри. Сега виртуалната валута не излиза от новините, а в свой доклад Bank of America написа: „Като разплащателно средство, Bitcoin има ясен потенциал за растеж".
Цялото това внимание не се дължи само на качествата на Bitcoin. Според същия доклад на американската институция, алгоритмите, на които е базирана децентрализираната валута ограничават максималната обща стойност на всички Bitcoin на около $15 млрд. За сравнение, само Apple притежава около 147 млрд. долара кеш. Иначе казано, Bitcoin е една съвсем малка светлинка на радара на световната икономия. Освен това „нестабилен" е доста слабо определение за курса му.
Виртуалната валута има своето очарование, защото е предвестник на един повратен момент в историята на парите - промяна, която може да бъде също толкова значима, колкото въвеждането на банкнотите в Китай през XI век - за да не се налага хората да си купуват добитък с чувалчета сол.
Какво знае една банкнота?
Ето го ключът: парите винаги са били „глупави". Доларовата банкнота не знае какво е, къде е била или къде отива. Единствената причина да е ефективна е фактът, че хората от двете страни на транзакцията са достатъчно образовани, за да знаят как изглежда истински долар и каква е стойността му.
Когато банките създадоха кредитните карти през 1958 г., електрониката, нужна, за да работи системата, беше изключително скъпа, с големината на стая и отделяше повече топлина от клада. Самите кредитни карти все така нямаха нищо „смарт" по себе си - те бяха просто пластмасови пластини с номера. Магнитната лента, която не се е променила от изобретяването си през 60-те, не носи много повече информация и също не може сама да прави нищо. Обработката на данни се вграждаше в големи компютри в магазините и банките.
Време е за промяна
Тази организация създава все повече проблеми. Номерата на кредитните карти и личните данни на 70 млн. клиенти на магазините на Target беше задигната, защото хората държат в себе си „глупавите" парчета пластмаса, а всички данни са в сървъри, които могат да бъдат поразени от някой хакер. Банкнотите, от своя страна, са толкова уязвими, че се налага да ги пренасяме в бронирани камиони с въоръжена охрана.
За толкова години успяхме да се отървем от традиционните писма в пликове, билетите за самолети, до голяма степен - и книгите, но продължаваме да робуваме на „глупавите" книжни пари.
През 10-те години на XXI век технологията предлага различен начин за печатане на пари. „Умните" компоненти са изключително евтини, малки и енергийно ефективни. В развиващия се Интернет на нещата, в ключове, играчки, бельо и даже вилици слагаме малки чипове, които се свързват безжично с мрежи. Междувременно, милиарди от нас имат смартфони, които имат по-голяма изчислителна мощ отколкото някога се събираше в суперкомпютър.
„Умните" компоненти вече няма нужда да са в двата края на веригата. Те могат да влязат в самите пари - без значение дали говорим за банкноти, карти или изцяло виртуална валута. Парите ще знаят какво са, каква е стойността им, кой ги дава и кой ги получава, цялата си история.
Имаме работещ пример
Bitcoin показва как това може да стане. Няма централна банка, няма голям компютър, където да е събрана всичката информация, няма номера на кредитни карти. Споделените изчисления контролират движението на Bitcoin - всеки, който ги използва, допринася с възможностите на процесора си. Самите дигитални пари имат вграден механизъм, който им позволява да знаят къде са и на каква стойност са. По този начин можете да правите разплащания без банка или друга финансова институция като посредник.
Нека сега да разширим концепцията до валута за всекидневна употреба. Техничарите си представят как един ден ще носим по една-единствена „умна" банкнота с чип. Зареждате я с пари от сметката си, тя знае кой сте вие - например чрез отпечатъците ви или чрез сигнал от телефона ви. Ако някой я открадне, тя става неизползваема.
Отивате в магазин и плащате с част от стойността й покупките. Вземате я на покер вечер и с насълзени от яд очи оправяте баланса на гадняра, който ви е забил в стената с флош.
Всъщност, защо въобще да е хартия? Може да е нов вид „умна" кредитна карта. А защо да е в позната форма? Може да е пръстен. А защо не направим пълен кръг и новите пари не са само виртуални - ще боравите с тях през смартфона си или някое друго устройство с връзка към мрежата. Примерно, „смарт" гащи.
Ще повярваме ли?
Проблемът е, че това е тежък преход. В зората на хартиените пари сигурно също не е било лесно - селяните навярно са казвали нещо от сорта на: „Искаш да ти дам кравата си срещу това?!". Нужно е много, за да се спечели доверието на обществото. Вероятно никой нов вид пари няма да успее без официално да бъде подкрепен от (голяма) държава - макар Bitcoin да се опитва да бъде наднационална валута.
Бъдещето изглежда близко, но то е било такова и за доста от неуспешните опити до момента. През 1999 г. Робърт Левитън привлече Упи Голдбърг за лице на дигиталните пари Flooz. През 2001 г. беше обявен пълният провал на проекта. Microsoft, Google, American Express и други големи компании опитват да създадат работещи решения за мобилни разплащания, но никой все още не рискува да мине отвъд превръщането на смартфона в устройство за пренасяне на кредитни и дебитни карти.
Има много неизвестни пред „умните" пари. Ясно е, обаче, че който първи навлезе на новия терен, ще има предимство за десетилетия напред.
Гледам Другаря Христозов и му се радвам... Як млад мъж... дай му трактор и днеска ще изоре 300 декара без да пие вода. Такива като него, едно време са пили по 1 бакър вино, яли са по 30 кюфтета и ако някой му каже нещо напротив са му поцинковали кофата. Такива юнаци са градили черкви и манастири, правили деца, яздили коне, въртяли косата и воювали за Родината. В наши дни, тоя мъж за убост, кибичи по цял ден пред компютъра, яде фафли, пуска коремче и пише глупости по форумите. KLETA MAIKA BULGARIJA
Красимирчо, ти кат са разплащаш, само в милиони ли го правиш? Или не? Май количеството има значение, щото ако станат големи, не покриват малките.
Може и да трябва да спомена, че може да има 1/10 биткоин или 1/100 биткоин, както има 1/10 лев или 1/100 лев, по простата причина, че няма обезпечителен механизъм за такива - всеки би могъл да обяви, че притежава произволно число бит-центове. Не може и да има разширение на механизма на биткоините, който да покрива частичните. Може да се създаде единствено отделен механизъм, но това ще означава друга, отделна и независима електронна валута - има такива.
Няма редакция... НЕ МОЖЕ ДА ИМА 1/10 биткоин...
Ама подразделенията не са защитени в степанта, в която е защитен самия биткоин, защитени са с протокола за трансфер, но нямат уникалния "отпечатък", защото отпечатъците са ограничени. "Непробиваемостта" им в момента е гарантирана от малката им стойност - "не си заслужава труда". Какво обаче става, ако стойността нарастне?
Защитата е във факта, че да го "копаеш" е по-евтино, отколкото да го пробиеш. Всяка защита има "критичен праг" - даже и силно несиметрични решения. Доказано е, че дори предполагаемо "непробиваеми" от гледна точка на използваната математика криптирания, всъщност стават декриптируеми при определени условия.
По-простия въпрос е защо банките не копаят биткоини?
>защо банките не копаят биткоини? Защото е нерентабилно, печалбите са ниски. Дори да го правиш по най-хитрия начин, да си купиш специализирана техника за копане с най-доброто съотношение на брой хешове/цена*време, да си достатъчно гениален, за да измислиш още по-ефективен алгоритъм за копане (скоро четох блога на един такъв тип), или пък да дебнеш кога цената на Amazon EC2 spot instances е достатъчно ниска, за да си струва да копаш с тях - печалбите ще са нищожни в мащаба на една банка. Най-много да направиш няколко хиляди на месец, и то ако си зверски умен и си съдереш задника от работа, защото конкуренцията е гигантска - освен теб има десетки хиляди други хора със същата цел, които, заради естеството на проблема, са доволно технически ерудирани. И понеже силата на банките не е в криптоалгоритми и технологии, те правят това, което всъщност им е в сферата на дейност - основават фондове, базирани на BTC, говори се за търгуване на деривати (напълно естествено има огромен към пазар на волатилност - опции, суопове на волатилност и вариация), просто търгуват BTC на спот, защото имат достатъчно умения и инфраструктура около анализирането на времеви редове, и прочие.
Krasimir Hristozov, имам силното чувство, че не си виждал сериозен икономист на живо, и затова с толкова лека ръка отхвърляш цялата сфера като шарлатания на некадърници, неспособни да правят "сериозна наука". Сходното отношение към областта на HR е също широко разпространено и еднакво неинформирано и заблудено. Апропо, сериозните икономисти са впечатляваща гледка, будеща респект - според мен основното им уникално умение, което ги разграничава и им печели моето уважение, е това да съчетават огромно количество информация от многобройни области на социалния живот (икономика, финанси, политика, демография, социални науки, технологии, екология и какво ли още не), и да търсят структура и тенденции за да моделират националните, регионалните и световната икономики, които заради естеството си на следствие от взаимодействието на всичките тези многобройни области на социални живот са адски сложни, по начин, който има практическо значение и приложение.
Blagovest, какъв е смисълът да излагаш наяве неинформираността си за BTC и да говориш от позицията си на очевидно неразбиращ, и вместо просто да отидеш на en.wikipedia.org/wiki/Bitcoin, търсиш някой да ти разясни всички подробности, които правят криптовалутите съществено различни от това, което в наши времена сме свикнали да разбираме под "валута"?
>да те помоля за тълкуването Не разбирам въпроса. Какво точно очакваш да направя, като имаш предвид че уменията ми са в сферите на информатика, математика и, отчасти, финанси?
>обществото никога не е било по-малко свободно от сега Крещящо грешно твърдение. Посочи произволна метрика за "свобода на обществото" и ще ти намеря доказателства и статистика, че човечеството е по-свободно в посоченото отношение сега отколкото когато и да било в човешката история.
>обществото никога не е било по-малко свободно от сега Крещящо грешно твърдение. Посочи произволна метрика за "свобода на обществото" и ще ти намеря доказателства и статистика, че модерното общество е по-свободно в посоченото отношение отколкото когато и да било в човешката история.
Йорданов, сега копането на БК изисква сериозно оборудване и практически е нерентабилно. Прегледах спецфорумите, повечето стари копачи са се отказали. Периодично се вдига масирана пушилка в нета,с цел да се вдигне цената и балъците да пият вода. Борсови игри И да поставим пак въпросът с обезпечението БК не е обезпечен с нищо , освен с принципа на по-големият балък. А долара има сериозно обезпечение, не само голата вяра.
@Blagovest: >Човек когато не знае нещо, пита Или пък се образова сам. Но, да - предполагам е въпрос на личен вкус. >lacking intrinsic value Което важи за всяка модерна валута, чиято стойност напълно се базира върху "full faith" на потребителите, че ще могат да я употребят като заменно средство. Но, да, съгласен съм, че "credit of a sovereign government" липсва при BTC. От друга страна, докато няма закон, който да задължава продавачите в дадена страна да приемат BTC, при никоя друга валута няма и закон, който да определя стойността й - продавачът е длъжен да приеме доларите и центовете ти, но стойността им е според неговото усмотрение. >exchanges regularly fail >Bitcoin prices are fragmented and vary widely Не разбирам защо тези неща са важни. При липсата на контролни органи, силни, отворени пазари, и търгуване на деривати, волатилността е естествено следствие. Може би е нежелано за някои (или дори повечето) инвеститори, но за други е търсена характеристика. >Защо големите обеми са в миналото Може би е свързано с това, че преди няколко месеца ФБР разби Silk Road, който беше голям (силно нелегален) пазар. Независимо дали това обяснява наблюдението или не, какво точно значение има то? >забелязвам модел Добре дошъл в света на финансите и, по-общо, точните науки, където сериозен проблем е вградената тенденция на хората да искат да виждат ред и закономерности, където такива може би липсват, и да измислят модели без да осъзнават степента, до която познават даден феномен. Моят подход винаги е бил просто да избягвам да си въобразявам, че мога да разбера/моделирам нещо, преди да имам обективно сериозно познание в областта. Апропо, тази графика не се и опитвам да я интерпретирам, защото ми се струва, че това, което описва, е твърде сложно и извън моята област на експертност, както и ти сам предположи. Съответно, не разбирам защо ти се опитваш да го правиш, но може би знаеш нещо, което аз не знам. >Струва ми се, че никога не е било по-лесно да накараш масите да направят това, което ти искаш. Ако съм прав Не мисля, че си прав. И, да, според мен крайният цинизъм е сериозна напаст на модерната цивилизация. Самият факт, обаче, че в сегашни времена можем да си го позволим и да го оставим да върлува неконтролиран, е според мен силен показател за свободата, която имаме.