"Обучение на таланти ли? Талантите се обучават сами"
В този дух разговарям с колеги от Института по математика, хора с дългогодишен опит в работа с млади математически таланти. В хода на разговора отбелязваме, че курсовете за подготовка за математически състезания са полезни и развиващи в много отношения, но не ни е известен случай, в който подобен вид обучение да е "родило" талантлив ученик.
Днес е популярно да се работи с таланти и може да спечелите проект в това направление. Изпращаме децата си в училища за таланти, плащайки висока цена за своите амбиции.
В същото време, дори самите педагози отбелязват, че творческите способности са обратно пропорционални на броя подготвителни курсове. И е време да се простим с очакването някой да ни научи в училище или в университета.
Намирам тази мисъл и в едно интервю на Стефан Цанев от 1989 г. Не мога да го кажа по-добре:
"Само да не помислите, че трудът решава всичко. Бездарният, колкото и да се труди, нищо няма да направи. Талантът сам предизвиква към труд, това е неговият инстинкт за съществуване".
В такъв случай, каква е ролята на учителя?
Ако заимстваме библейската притча, той е "верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме" - в случая храна за ума, без да пропуска десерта на интелектуалните предизвикателства. Твърде често в училище днес виждам учители, които са забравили ролята си на помощници (да не кажем слуги) в развитието на своите ученици.
В своята безочлива арогантност, някои си позволяват категорични оценки за способностите на децата и виждат ролята си в това да отсяват учениците (според популярния напоследък израз), вместо да ги обучават и развиват. Които и да са те, нека им напомня, че не нашите деца са създадени за Училището, а училището - за децата ни.
За вредата от състезателната мотивация
Обикновено се приема, че математическите състезания дават възможност за изявяване на таланти. Въпреки солидните авторитети, писали по темата, аз дълбоко се съмнявам, че състезателният момент е подходящата мотивация за един талантлив ученик. Състезателността е качество, присъщо на (войнстващата) посредственост. Талантът не се състезава с другите - той носи мерилото си в себе си.
Мотивация ли са наградите, най-голяма от които е обучение в престижен университет в чужбина? Да, но не и за талантливите - обикновено те са встрани от борбите на интереси и с дейността си не преследват практически цели. (За радост познавам такива хора.)
На практика, още подборът за състезанията по математика разделя децата на група на отхвърлените и група на привилегированите - едните са разочаровани и демотивирани, а при другите развращаващата роля на привилегиите не е нужно да бъде коментирана.
Практиката е твърде далече от честната игра, особено откакто заплащането на учителите се обвърза със състезателните постижения на учениците им. В повечето случаи на злоупотреби децата нямат вина, но това ли е благоприятната за изявяване на таланта среда? Вместо това, някои амбицирани учители осакатяват умствено и духовно своите ученици; техните методи са манипулативни и изграждат зависимост.
От какво обучение имат нужда децата ни
Доброто образование създава независими, отговорни и критични личности, то изгражда култура за учене, стимулира инициативата и така развива таланта. Има редица образователни практики, които не са състезателно-ориентирани, а използват алтернативни форми на мотивация...
Но не са ли това миражи на фона на все по-ниското ниво на математически постижения на нашите ученици?
Математическа грамотност
При последното изследване PISA 2009 на математическата грамотност на българските участници бе оценена като ниска. Математическата грамотност от средно и високо ниво включва математическо мислене, умения за съставяне на математически модел на описана ситуация, за аргументиране и предлагане на конкретни решения. Докато в държавите от ОИСР средно около 33% от учениците покриват тези изисквания, в България това са 12%.
И причината за ниските резултати не е в липсата на професионализъм у учителите.
Основната причина, е че обучението по математика в гимназиалната степен не е проектирано така, че да изгражда математическа грамотност от високо ниво. Математическата грамотност по начина, по който е формулирана, може да се изгради само чрез обучение в дух на математическо моделиране.
Чели сме „Революцинното богатство" на Тофлър и знаем, че знанието е релационно, т.е. всеки отделен сегмент знание постига значението си само когато е свързан с други, определящи неговия контекст. В момента много математически знания не постигат значението си, защото се преподават отделени от контекста си, само като съставна част на алгоритъм (чийто смисъл също остава неясен). Във време, когато границите между науките ерозират, от учебника по математика се очаква да комбинира елементи от различни области на познанието.
Учебниците по математика
В резултат на дългогодишна насоченост към по-високо теоретично ниво на преподаване, учебниците по математика са станали неразбираеми. Статистиката сочи, че средно се усвояват 10% от учебния материал. На практика опитните учители компенсират недостатъците на учебника, но по замисъл хубавият учебник е основа за хубаво преподаване.
А учебниците в голяма степен са предопределени от учебните програми. Съдържателно пренаситените програми неизбежно водят до безсмислено обемни учебници. Ако отнесем една известна мисъл на Анатол Франс към авторите на програми и учебници, ще заключим, че те търсят удовлетворение за тщеславието си, като обучават на твърде много неща. Тъй като на практика тези знания не се усвояват; не е ли по-разумно да се предизвика любопитството, без да се претоварва мозъка ... защото огънят сам ще се разгори там, където е попаднала искрата?
Образователните реформи
Реформите в образователната система днес са замислени така, че да накарат фабричния модел на образованието да работи по-добре, вместо да го заменят с постфабричен. Обучение до 12. клас? Целодневно обучение до 7. клас? Точно обратното е необходимо...
Основният въпрос в математическото образование е как да се елиминира войнствената посредственост. Нейната мултипликация не е води до нищо полезно за обществото. Има няколко пътища, като основен фактор е квалификацията на преподавателите. Това е лимитиращият елемент в процеса. Философски погледната, учителят не може да научи учениците на неща, които той самият не разбира. Математическото обучение предполага фундаментално разбиране на предмета още от първи клас и 1+1=2 . Не става въпрос за чужд език и учене наизуст, децата е нужно да разбират, започвайки от елементарните неща. Такова знание не е възможно спонтанно да възникне в главите им, без активното участие на преподавателят. Не е възможно да се обучат необходимият брой учители, следователно е необходимо да се промени модела на обучение. Интерактивната форма е напълно приложима в случая. Няма нито технологична, нито организационна пречка за реализирането и. В дългосрочен период, дори този авангарден модел ще отстъпи място на други модерни методи. Ето какво опитват днес корейците в езиковото обучение : http://bit.ly/gJ82VS . Изглежда забавно и с ограничено приложение, но според консервативните прогнози - изкуственият интелект е на не повече от 25 години отстояние във времето. Днес какво можем да направим за учениците? Най-достъпното нещо е да им заменим обемистите и тежки чанти с един таблет (формат A4). Тази джаджа : http://www.noteslate.com/ (за $99) има потенциала да замени тонове хартия и да предотврати множество гръбначни изкривявания. Мотивацията на учениците ще се подобри също.
@ ( 6 ) strawsPulledAtRandom | 24.03.2011 13:01 Добре казано.
Текстът е интелигентно построен и може да бъде база за дискусия, само дето преди да се промени отношението на държавността ни към образователната система всякакъв разговор за образованието "по същество" е безсмислен. При тези нива на финансиране, при тези учебни програми, при тази мотивация на учителите - затъпяването на нацията е гарантирано, уви!
Отношението на автора към състезателното начало ме амбицира да се включа в дискусията. Считам, че състезателният принцип е важен, за да има мотивация към подобряване на постиженията. Дори и състезанието със самия теб и твоиъте предишни резултати. Имам щастието да съм бил и спортист , и участник в математически състезания по едно и също време/ вярно, че беше отдавна/ Спортният хъс мие помагал и в математиката. Веднага бързам да кажа обаче, че много е важен треньора- и в спорта, и в матаматиката. Дори и за това, а може би най-вече за това, да може да те научи как да губиш, и какви градивни изводи да си направиш от загубата. Но много вярно се коментира в дискусията темата има ли качествени треньори / учители/ Категорично не. По мое време, а съм почти сигурен и сега, учители станаха тези мои съученици, които не успяха да влязат в други специалности. Не съм съгласен с някои автори във форума, че обществото трябва да се управлява от четворкаджиите. Рядко един средняк ще избухне с оригинална идея, но почти винаги ще ръси около себе си самовлюбеност и самочувствие на успял / според собствения си таван/ специалист. Тази посредственост няма как да позволи на един талант да надскочи учителя си. Там е проблемът, и заради това в повечето случаи / изключваме щастието да попаднеш на широко скроен треньор/учител/ успяват самоуките. Жалко. Само като си спомня са моите треньори.
Съгласен съм с долният коментар. Не е красиво, но е факт, и ако се промени статуквото може да стане по-зле. Дори цялата история със зазубрянето на ненужни неща е една подготовка за бачкане по 8 часа на ден 5 дни в седмицата. Всяко дете има талант (ок де, почти всяко), и той може да бъде загубен в училището, затова ако искате вашето да развие своят - търсете алтернативни методи и го научете да не приема училището насериозно. Но ще се наложи родителят да може да си го позволи, а това могат малцина
22 gen4ogen4ev | 25.03.2011 09:43 "Имам щастието да съм бил и спортист , и участник в математически състезания по едно и също време..." ==================================================== Тука малко се изцепи! Или ако е вярно си бил слаб и в двете!