Знаете ли кой е Виктор Цой?
Ще помогна - това е вокалът на група "Кино", легендарна руска група от 80-те години на 20 век. Времето на перестройката.
Виктор Цой толкова дразни властите със своите смели песни, със своето влияние над неформална Русия, че накрая умира по изключително странен начин. Толкова странен, че до ден днешен руснаците са убедени, че Цой е убит.
Глей го па тоя - ще кажат сега многоуважаемите читатели на Webcafe.bg. Нерде авторско право в България, нерде Виктор Цой.
Да, уважаеми читатели. Двете нямат нищо общо. За съжаление!!!
А знаете ли кой е Графа, дами и господа? Ще помогна - това е един певец с кадифен глас, който пее баладки, прилича удивително на Енрике Иглесиас и... въпреки че го въртят постоянно по радиостанциите, не мога да запомня нито една негова мелодия. Той е харесван от статуквото, няма проблемите на Виктор Цой и никога няма да ги има, пее по частни партита и ни залива с клипове и вип новини.
Той е обект на тази статия. Цой не е... Лека му пръст и вечна му памет.
И така... Да отпочваме...
Бунтът на организациите
И настана бунтовно време. Всички вкупом се надигнаха и гракнаха - ще разкарат Член 26...
Хахаха... Объркахте ли се напълно, скъпи читатели? Сега започвам отначало, за да схванете какво се случва с новия проектозакон за авторското право.
Само преди дни мастити родни дейци на организациите "Музикаутор" (понеже със сигурност не знаете какво е това, това е оная организация, която лятото искаше пари от кмета на Каварна Цонко Цонев за рок-фестивал, на който той не е промоутър), "Копи БГ" и някакви тям подобни ревнаха, че мнозинството желае да разкара от новия закон за авторски права член 26.
В този член иде реч, че от всеки закупен празен диск и офис консуматив се удържа процент за авторски права. Поради вероятната презумпция, че който си купува празни дискове, най-вероятно ще си запише на тях я Галка от Каризма, я Графа, я група ТЕ.
Воят бе толкова силен, че дори няколко медии го отразиха. Което в случаи като този с несъществуващия български шоубизнес бе сериозно постижение.
Боже, рекоха си някои развълнувани и лековерни хорица... Нещо се случва - кинаджиите протестираха, музикантите - също. Дали пък няма наченки на гражданско общество!
От другата страна скочиха от АБРО (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) - те пък рекоха: "Вие взимате от нас пари... А от кръчмите, където се свири БГ музика, не прибирате и лев. А нашите пари стигат ли до авторите?!"
И настана какафония. Кой крив, кой прав... Никой не можа да вдене. Но настанаха бунтовни дни...
Кой крив - кой прав?
Тук завършва информационната част на моето писание. И започва трагедията.
Вероятно мнозина от вас са се чудели и неведнъж са си задавали въпроса - абе, защо, аджеба, по радиото се въртят 6-7 песни на 3-4 изпълнители? Защо, когато раздават годишни награди, винаги познаваме кой ще ги вземе?
Защо на Евровизия се класираме винаги предпоследни и защо 4 месеца преди началото на поредния конкурс за българска песен в този форум всички знаем коя ще е тя - и кой ще бъде изпълнителят, който ще се класира.
Ако попитате някой шеф на радиостанция, той ще ви отвърне - ами то друго няма. Но истината е друга. Всяка голяма радиостанция завърта съответната песен само ако... изпълнителят си плати.
Даже нещо повече - радиата имат официални тарифи за платена ротация. В едно голямо радио преди 2 години тя беше към 700 лева на седмица, сега може да е повече или по-малко, в зависимост дали кризата е ударила и тези тарифи.
Логично следва да се предположи, че тези, които имат пари, виждат бял свят. А както е казал Гьобелс - една лъжа, повторена 200 пъти става истина. За това, скъпи читатели, песни, които в една нормална държава биха видели ефир само през крив макарон, у нас се превръщат в хитове.
Недоказуемо - ще кажете вие. Не е така. Проверете сами - 90% от българските песни в ротация са я рекламни на Нескафе "три в едно", я на водка "Мери Джейн". Останалите са платени я от богато гадже, я от още по-богато гей-гадже.
В крайна сметка се получава следното - хората, които си плащат, за да ги въртят... ще очакват и възвръщаемост на инвестициите си, нали така. Ето тук авторските права биха могли да върнат парите на изпълнителите и техните спонсори.
Забелязвате, че не говорим за телевизиите. Не че не са ни интересни - просто те не са част от тая игра заради факта, че не въртят родна музика. За добро или за лошо...
Кой има интерес от статуквото
Във всеки случай от това статукво слушателите нямат интерес. Силно се съмнявам, че ако ви накарам да ми изтананикате песен на Сантра и Кристо, ще успеете да го направите. Колкото и да са я въртяли в прайм-тайма.
Още по-сериозно се съмнявам, че някой помни кой за какво получи награда в последните церемонии на БГ Радио - Графа за текст ли беше, Миро за музика ли, Галка - за виртуозно пеене и невероятно сценично поведение ли. Тия 5-6 героя на статуквото са толкова взаимозаменяеми, че ги обединява само едно - всеки от тях би заел предпоследно място на всеки възможен конкурс извън произволна граница на бедната ни родина.
А най-силно се съмнявам, че някой ще си запише диск с албума на Стратия или последния сингъл на Галка, просто защото колкото и да сте измъчени в последните години, едва ли сте се превърнали в мазохисти.
Добре, а къде са новите лица.
Веднъж попитах в ефир шефката на БГ Радио Анна-Мария Тонкова защо не правят предаване за ъндърграунда. Нали са медия, занимаваща се само с българска музика.
Тя отвърна - ами то ъндърграундът не става за радио.
Което е пълен майтап. Защото никой не се интересува да търси новите лица. Действащото в момента статукво е достатъчно доходоносно за медиите, че да се занимават с някакви нови и неизвестни територии.
И резултатът е налице, защото въртенето на едно и също втръсва.
От друга страна в поп-фолка има огромно разнообразие на нови гърли. Защо тогава мнозина се сърдят, че чалгията отдавна е победила поп-музиката и рока?
За чии права да се борим
И сега да се върнем в началото. Ако бяхме нормална страна... Ако музиката беше реално отражение (по марксистки) на действителността, щяхме да скочим дружно и да ревнем - оставете ни изпълнителите на мира, те правят качествена музика, която харесваме и искаме да печелят, да са богати, да карат Мазератита и да наемат по 700 души екипи за турнетата си. Нека прибират отчисления от дискове, флашки, харддискове и всякакви подобни носители.
Обаче ние не сме такава държава.
И сега искам да попитам хората, които реват.
Защо не стигнете докрай в протестите си? Защо не напишете песен против правителството и не излезете на площада да проверите дали "многобройната ви маса от фенове" не е с вас? Защо треперите като болни от Паркинсон - да не би да обидите някой властимащ или баровец, с което ще секнат свиренетата ви по частните партита на родните тунеядци.
Къде е българският Кърт Кобейн, който да се обеси, защото музиката му е станала част от статуквото? Къде е българският Боно да звънне на президента по време на концерт и да го направи на две стотинки пред погледа на 50 000 души? Къде са българските Секс Пистълс да запеят - Боже, пази Бойко и неговия милиционерски режим...
Такива хора в родната поп и рок музика няма от времето на Димитър Воев и Любо Малковски насам. А тогава нямаше дори закон за авторското право. Но мозъците на творците не се хранят от законите. И от член 26, за който сега гилдията орева орталъка.
Истината е, че от социалистическата цензура се отървахме рязко. И попаднахме в друг, много по-гаден капан - този на хората без топки. На тия, които леят мазните си вопли в радиоефира и очакват народната любов...
А сега да се върнем в началото. Искам да видя българския Виктор Цой. Човек, който да създава бунт с музиката си. Както дядовците Ролинг Стоунс все още носят бунта в себе си. Както дори една Лейди Гага, която носи бунта и провокацията.
Искам на гилдията да спрат да гледат като на пасмина от беззъби плазмодии, които за жълти стотинки обслужват орално целия ни пишман-елит.
И тогава ще повярвам във всички каузи - и на Музикаутор, и на Копи, Пейст, АБРО и прочие неясни и нефункциониращи фантоми с много шефове. Нещо повече - ще купя нарочно 4000 празни диска, за да подпомогна родната поп и рок индустрия...
Докато я карате по старому обаче вашата битка няма да е моя.
Без уважение: авторчето...
евала!
Аплауз!
Хъм, БГ радио въртят едни и същи песни вярно, но ако някои записва музика на дискове, то тя не е поп, а поп-фолк ;-)
Отлично!
Много добра статия... Преди време си говорехме с една позната, която ми обясняваше, че някакви поп-певци (съжалявам, но не си спомням имената) искали държавата със закон да задължи радиостанциите, 40% от музиката в програмата им да е българска. Аз пък искам държавата да задължи българските музиканти 40% от музиката им, ако не качествена, то поне да става за слушане...
Да, "вдигна се толкова шум", че поблема го отрази една-единствена медия - моята. Къде ги видя "няколкото" медии, незнам. При по-задълбочен интерес по темата - можеш да се свържеш с мен. Един път да съм на повече от 70% съгласен с тезите ти.
По пронцип Г-н Мицов никога не ми е харесвал като автор, но този път поздравления. Не че нещо ще се промени. Но българските музикални звезди са "лайнояди" (с огромно извинение) и жалки смешници. Организациите за защита на интелектуалната собственост дерът бизнеса по няколко пъти за едно и също и в крайна сметка насреща няма нищо. Пълно безумие!
Респект! Правдиво!
Поздравления и от мен, съгласен съм с всичко в статията. А истината, казват, била като аналния секс - боли, ако не я обичаш.
Един прост въпрос - ако си пускам на частно парти, или сватба и купон музика, трябва ли да плащам авторски права и на кой? Ами по тази тъп логика скоро ще трябва да плащаме, че на улицата сме чули песен???? Ами ако си я затананикам в автобуса, трябва ли да плащам за това? Ай сиктир и права и цирк!
Статията като цяло е прекрасна! Но си струва да се припомни неодавнашната позиция на Венци Мицов относно пенсиите за гилдията. Именно днешния Граф и Галка са аналогa на вчерашните Кец и Лили..... и всички те накуп и еднакво имат явна вина за цялостната посредственост наоколо, дори смея да твърдя по-голяма от силиконките във фолк жанра. Там поне се забелязва някакво развитие, за бизнеса да не говорим.... Та не че има много връзка в случая, но ми става смешно как за тези, които сега осмива покрай авторските права, преди по-малко от месец Мицов твърдеше, че трябва да заделяме по някои лев за пенсии като цвят на нацията....
Ако някой иска да чуе истинска ъндърграунд БЪЛГАРСКА музика му препоръчвам радио Зи-Рок, там постоянно присъства такава. Аз самия бях учуден да чуя какви добри неща има в Бг, просто ние не знаем за тях - дали е умишлено или не - не коментирам, но ИМА вероятност явторът да е прав. Дне слушах например великолепни изпълнения на живо в радиото от български рок-групи - просто потресаващи изпълнения, нито миро, нито графа, нито галка биха изпяли нещо на живо така непринудено, то не че имат какво да изпълнят де...
ОК, какво предлагаш? Дай да бутаме статуквото, с теб съм. Обаче, Венци, то е като незаконните имоти - небутаемо, даже по-лошо, защото е законно и с него всички са съгласни. Жалко за хлапетата, дето свирят и се кефят по мазета да репетират своята си музика. И да има там някъде български Кърт Кобейн, най-гадното е, че няма да разберем - а сигурно и той самият...
Хубава статия но аз не мога да бъда толкова категоричен. Това че някои плащат да се пуска определена музика може да се нарече меценатство, това не е лошо, един не помни една музика друг помни друга, затова е шарен света. А кой има топки е много спорен за мен въпрос, някой може да има защото му се плаща за това я от опозицията я от нечий чужд интерес, интелигенцията може да е мощно оръжие за дестабилизиране на държавата. Противоречието на автора идва от там, като първо казва, че се плаща за реклама на някоя музика, а после че има политическа репресия. Според мен плащането е налагане по пазарен принцип, прави се във всички, така наречени, демократични страни, а политическата репресия си е силово налагане на дадени творци над други. От друга страна ако има потъпкване на свободата на словото то творците са първите които трябва да заявят несъгласието си. Ако обаче си талантлив и не се интересуваш от политика тогава пак ли влизаш в графата "без топки"? Една Блага Димитрова не е писала хвалебствия към партията но не е и заклеймявала режима, каква е тя тогава подлога или дисидент? Можем ли да делим таланта на черно и бяло? В демократичното време всеки може да критикува дори и да няма топки. Задължение на интелигенцията към обществото е да следи проявите на несправедливости. Къде беше интелигенцията и опозицията когато депутатите си гласуваха закон за ненаказуемост? "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
преди време, в радиото, в което работех поканих петя павлова(пети пол, ако някой предпочита) по повод нова песен, която беше записала. след предаването се заговорихме за разни неща, стари преживявания, общи приятели и познати... с нас беше и музикалния директор. в един момент петя го попита: (цитирам по памет) "не може ли да си платя, за да излъчвате по- често моята песен?" отговорът съм го запомнил, защото беше образец на английско отношение (радиото беше наполовина собственост на англичани): това е платен хеви ротейшън, ЗАБРАНЕНО Е! е, защо в нормалните страни е забранено (не вярвам да са променили правилата заради кризата), а тук вече не е? ана-мария е приятелче, но не мога да се съглася с подхода й. май няма никога да надмогне бенерейския манталитет... искам само да напомня, че музиката се раздвижи сериозно в края на 80-те, когато на светло излязоха ъндърграунд изпълнителите. милена, воев с нова генерация, кале, клас, ахат... списъкът е много дълъг. лошото е, че част от тях вече не са между нас (и преносно, и буквално), а други са станали част от статуквото. но ако не смееш да се опълчиш срещу пошлата система, какво те отличава от чалгаджийките, които печелят хонорар за участие на сцена и три-четири за свирки под масата? васко, приятелю, съгласен съм до голяма степен с теб, но както казах и в друг свой коментар - докато не разрушим наследените от тоталитарното минало структури, няма да имаме полезен ход. знаем приказката за стария бардак и новите моделки - пардон - манекенки - пардон чалгаджийки... абе все някакви курви бяха... не можеш да решаваш кардинални въпроси на една маса с хора от миналото. и борбата не е да влезеш в някаква организация, и да си свиркаш докато си гледаш кефа (като жоро пеев, примерно), а да се създаде нова организация, с нови хора , с качествено ново мислене и с невъзможност за застояване там. с възможност обаче за скъсяване на пътя между изпълнителите и тези хора. много варианти има, но всички добри не са еволюционни, а РЕволюционни. но докато някои ги е страх, а венци - не - революцията ще я наблюдаваме през валдхорна.