Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В услуга на големите корпорации

В услуга на големите корпорации

Броят на евроскептиците нараства застрашително, макар отказът от присъединяване към ЕС, или загубата на членство от настоящи страни-членки засега да не се обсъждат публично.

Доказателствата са на един поглед разстояние -  скорошният референдум в Швейцария за ограничаване на имигрантите, предложенията за подобно допитване в Норвегия, реакциите във Великобритания при споменаването на евентуален референдум за членство в Евросъюза през 2017.

И все пак, дори и в като цяло консервативните страни от ЕС в момента цари консенсус, че съюзът е нещо добро от гледна точка на гражданите на страните-членки: отворен пазар, свободно движение на хора и защита на човешките права, всички те целящи да усъвършенстват правните рамки на отделните страни.

Не че липсва и гледната точка сред някои консервативни партии, че държавите в него са жертви на тотален контрол, оковани от драконови европейски политики, рушащи устоите на националния патриотизъм - и естествено противоречащи на идеите на управляващия елит, който има за единствена цел да прилага дерегулация и приватизация. По всичко обаче изглежда, че в близко бъдеще целият този спор ще стане абсолютно безсмислен.

Ново търговско споразумение, обсъждано между ЕС и САЩ, показва, че разликата между двете е нищожна

Предложеният трансатлантически търговски пакт (Transatlantic Trade and Investment Partnership - TTIP) между Европейския съюз и САЩ се подготвя от 2012 насам, но със сигурност не подозирате за това, не на последно място и заради оскъдното му медийно отразяване.

Консервативните мозъчни тръстове и ангажираните с подготовката му го представят като партньорство, което ще срине търговските бариери, ще донесе милиарди за икономиките на всички участващи страни, ще 'либерализира' глобалната търговия и ще създаде хиляди работни места. Това, което те удобно пропускат да споменат, е че той сам по себе си е най-голямата възможност да бъдат преодолени национални регулации в глобален мащаб и да се прокара път за попадането на още повече власт в ръцете на световния елит.

Основно заради недостатъчното отразяване, подробностите от споразумението остават като цяло неизвестни - но ефектът му без съмнение ще се почувства глобално. Като ориентир какво да очакваме от него, Дийн Бейкър от американския Център за икономически и политически изследвания коментира пред Guardian, че пактът се концентрира върху съществуващи бариери като "освобождаване от регулациите върху добива на шистов газ, ГМО и финансите, и затягане на прилагането на законите за авторското право".

С други думи, пактът прави много по-лесен живота на глобалните корпорации и финансисти, които да увеличават доходите си от кражба на природни ресурси, същевременно наказвайки и преследвайки по-усърдно по съдебен ред активисти като Арон Шварц за нарушаване на свръх-широкообхватните и непрекъснато разширяващи се закони за защита на авторското право.

Пропуснахме ли малката подробност, че според клауза, наречена "Национален суверенитет и уреждане на спорове в държавата на инвестициите" (Investor State Dispute Settlements - ISDS), инвеститорът може да води дело директно срещу страната, където се намират инвестициите му, без намесата на правителството на страната, от която произхожда инвеститорът?

Реално държавата става безсмислена, тъй като правителствата вече няма да са в състояние да защитават гражданите си или околната среда

Това, което става очевидно, е че 'регулация' и 'процедура' са станали мръсни думи - те се приемат само като препятствия, които трябва да бъдат преодолени или премахнати - и, естествено, това се отнася точно за тези регулации и процедури, които защитават хората от страните, които ще бъдат принудени да спазват въпросния трансатлантически търговски пакт.

За да се постигне това, правителствата ще бъдат убедени да променят политиките си така, че да отговарят на интересите на определени корпорации (които погрешно се възприемат от закона като частни лица), вероятно с известни стимули да се задвижат тези промени колкото може по-скоро.

Доколкото повечето държави-членки на ЕС отдавна охотно изпълняват каквото поиска САЩ, съмнително е, че управляващите в тях ще се двоумят да наложат промените, особено ако това означава допълнителен поток от средства, които да бъдат прехвърлени в офшорни данъчни убежища.

Може да мислите каквото желаете за глобализацията и възхода на универсалното право - вероятно най-вече положителни неща, но различията без съмнения затрудняват корпорациите да постигат печалби. Езиковите бариери, културните разлики, социалните въпроси и икономическото неравенство забавят мисията на корпоративните титани да извличат и продават колкото може повече.

Естествено, правителствените структури, политики и протоколи са част от това

Всичко би било много по-лесно, ако всички бяхме еднакви, без досадна държавна инфраструктура, първоначално въведена с цел да защитава неща като гражданските права и околната среда. Вероятно затова не е и случайно, че твърде малко са хората, запитани дали трансатлантическият търговски пакт би трябвало да бъде подписван и прилаган на практика.

Подобно на промените в закони, прокарвани през националните парламенти на страните в ЕС без особени консултации, или секретността около лобистките дарения и дейността на финансовия сектор, обществото обикновено бива държано в информационно затъмнение, когато става дума за решения, които не са в негов интерес.

За сметка на това има достатъчно сексскандали със знаменитости, или апетитен пример на политически изкупителни жертви, които да послужат като опиат за масите и да отвлекат вниманието от наистина важните въпроси.

Ако случаят не беше такъв - и искрено се надяваме да не е така - то премиерите на всички страни в EC би трябвало в момента ожесточено да използват всички медии и свои публични изяви, за да обръщат внимание върху този проблем със злоупотреба с централизирана власт от ЕС, подвеждащ и заставящ други страни да се включат в споразумение, за което техните жители не са гласували, и което има потенциала да съсипе околната среда, да премахне свободи на гражданите и дори да изкорени самата демокрация.

И все пак, съдейки по всеобщото мълчание по темата, нищо подобно не се случва; всички на властови позиции не изричат ни дума за този пакт. Дали това не е, защото те виждат потенциала да спечелят милиарди за сметка на обикновените хора? Или просто е "нищо лично, просто бизнес" - и националната независимост вече просто е без значение?

Най-четените