Държавата ликвидира същността на семейството, като му отнема правото да възпитава и образова децата си. Превръща го суровинен придатък, осигуряващ й биологичен материал, т.е. - деца. Това става чрез три закона: закона за образованието, закона за възпитанието (за детето) и за детското правосъдие.
Мисля си, че ние, българите, извадихме късмет с "прехода" - когато другите държави въвеждаха подобни законодателни безумия, нашите политици воюваха за разграбването и разпродаването на държавното имущество.
Това ни осигури време, за да се проявят резултатите от (анти)детското законодателство в "напредналите" страни. Ако сега, виждайки техния горчивият опит, допуснем това да се случи у нас - няма да имаме право да обвиняваме за нещастията си нито турският султан, нито съветската армия - ще сме си виновни само ние.
Трите закона, които за краткост ще наричам "за образование", "за възпитание" и "за детско правосъдие" се сглобяват един с друг и истинската им същност и резултатите от въвеждането им проличават едва след влизане в сила и на третия закон. По-рано тази година беше направен опит да прокара първия закон - за възпитанието, т.нар. "закон за детето".
Законът породи яростна буря от негодувание: противопоставяше деца на родители, а за арбитър помежду им позволяваше да се самоназначават чиновниците от СС (социалните служби) - хора без образование, собствени деца или смислен житейски опит, които получаваха безгранична и безконтролна власт да бъдат обвинители, свидетели на собственото си обвинение и експертни.
Под претекст за борба с жестокото отношение към децата, всяко прегрешение се наказва с висшата форма на жестокост към детето - раздялата със своето семейство. За да се задействат СС, според закона не се изискваха никакви обективни доказателства за насилие над дете: разрешаваше се след анонимен донос, посред нощ, без никакво разследване, да се изведат децата от което и да е семейство. Естествено, подобни действия нанасят на децата (а и на родителите) травми за цял живот.
Пред надигащата се вълна от протести (в година преди избори стават и чудеса) правителството отложи (засега) приемането на този закон.
Но дори и да бяха приели първия закон, той не би заработил преди приемането на ЮЮ (Ювеналната юстиция (Juvenile Justice) - закона за детското правосъдие. Докато родителите имат право на справедлив процес, право на обжалване на действията на СС (социалните служби) и достъп до независими свидетелства и експертизи, огромната част от отнеманията на деца биха завършвали с благополучното им завръщане при семейството.
С въвеждането на ЮЮ, под предлог за "специално", "детско", различно от масовото правосъдие, се отнема правото на родителя да води справедлив процес срещу произвола на служителите на СС. Едва тогава индустрията по отнемане на деца може да заработи на пълни обороти.
Но тези дни обществото ни ще бъде атакувано със също тъй страшния "закон за предучилищното и училищното образование". Вероятно се питате: какво против би имал един родител против образованието? А аз ще ви питам: какво общо имат училището и образованието?
Моля, не бъркайте възрожденското училище със сегашното. Когато нашите възрожденци са създавали училището, децата са се изграждали много в семейството и малко в училището. Училището е надстроявало, дозапълвало, оформяло и шлифовало изграденото в семейството.
Учителите са имали свободата да избират методите, темпото и поредността на преподаване съобразно учениците си. Учителите са били най-уважаваните хора, силни и пламенни личности, учители са били и Левски, и Ботев.
Ако се приеме закона за образованието, с който предстои да приемат в навечерието на нова година, (колко удобно - крайно неподходящо време за протести) социалните инженери от това правителство ще могат да се поздравят: България ще се сдобие със закон, на който Хитлер и Сталин могат да завиждат.
Дори фашистите и комунистите оставяха децата в най-крехката им възраст - до 7 години в ръцете на родителите им. Но такава милост на нашите деца им е отказана. Съгласно закона, децата ще се въдворяват в учреждения на 4, а за родените след септември - на 3 годинки. (Прецедент в Европа!)
Какво точно ще правят в тези учреждения, какви познания и умения трябва да постигнат, възможно ли е това да се прави в друга среда - не се упоменава. Законът не указва минимални резултати и пътища за постигането им - той урежда целодневното похарчване на времето на децата. Законът за образованието в частта му за предучилищно образование ликвидира възможностите на семейството да участва в изграждането на детето като личност.
При такава идеология, стояща зад закона, няма шанс училищното образование да е по-добре уредено. Ликвидирани са всички форми на образование, освен държавната. Частните училища, дори и да имат сапун и топла вода в тоалетните, но също са длъжни да се придържат към държавноодобрената програма за преподаване. Предстои домашното образование да бъде обявено вън от закона. (Не е прецедент в Европа - в Германия Хитлер също го е отменил!)
Какво толкова лошо има в държавното училище? Не, не е проблемът в училището, а в закостенялата тоталитарна идеология, изповядвана от управляващите ни законодатели. Вероятно трябва да им напомним, че хората са различни и децата са различни. Не само децата с различен генетичен потенциал, отглеждани в различна среда, но и децата в едно семейство са различни. Всяко се ражда със своя темперамент, характер и заложби. Те се развиват с различни темпове, ту бързо, ту бавно. Идеята за всички, толкова различни деца, да има една единствена програма за обучение е безумна.
Държавната програма може да бъде подложена на унищожителна критика. Критика заслужават методите на преподаване (с фаворитизиране на вербално-лингвистичният), разпокъсаността на материала и темповете на поднасянето му, възрастовата сегрегация, липсата на лично време и лично пространство, липсата на време за общуване между съучениците. Но критиката ни е насочена не към учебната програма, а към законодателя, който не допуска съществуването на друг модел на образование. Така ние, като общество, губим отправна точка за сравнение, нямаме възможност за избор, нямаме възможност да си формираме мнение, не знаем кой метод при какъв случай е добър, дали сме на прав път, или напротив - развиваме порочни практики и неадекватна грижа за децата.
Критика заслужава и финансирането на процеса: някакъв субект (държавата) с пари, придобити без съгласие (данъци) предоставя услуги (образователни) на цени под пазарните (дъмпинг). Ако се финансираха не училища (сгради), а резултати, постигнати в процеса на обучение, ако всички ученици получаваха финансиране на държавата - в равна степен или според резултатите, то цените на частните училища нямаше да са толкова далеч от портфейла на българския родител.
Щяха да се развият множество независими образователни институции, които да предлагат различни услуги срещу минимално доплащане, дори, поне теоретично, би било възможно съществуването на частно училище само с държавната дотация. Кому не би било изгодно това?
В цяла Европа частното и домашното образование са по-добре уредени, отколкото ще бъдат в България, след приемането на най-модерния закон. Вместо новости, ентусиазъм, разнообразие, възможности, от него ще лъхат деспотичност, закостенялост, тоталитарност. Проблемът, пред който сме изправени, е много страшен и не се състои в това, че децата ни няма да наизустят пълният максимум от енциклопедични факти, с които в училище ще им пълнят главите по вербално-лингвистичната метода.
Страшното е, че законодателите ни, погазвайки брутално всички демократични принципи, които прокламират, си присвояват целодневно от най-ранна възраст времето на децата ни, лишавайки ги от възможност да общуват истински, да натрупат собствен опит, да се развият, да пораснат. Защо те правят това? Не съм сигурен, вероятно - защото мислят, че най-добрият електорат са безмозъчните гледачи на телевизия. Но каквото и да мислят - това, което са намислили, не ми харесва!
Господине, качете се да живеете високо в планината, направете си кооператив със съмишленици и се върнете към корените си. Там няма да ги има лошите училища, лошите лекари, лошото аморално общество, телевизията, радиото, пресата и пр.... Ще си живеете прородосъобразно и сами ще задоволявате нуждите си, без да вредите на природата.
Юлия, кой ви дава право да правите такива обидни заключения за уменията на работещите в системата на образование и как не ви е срам да наричате непрестижна специалността предучилищна педагогика... Кое според вас е престижно и с колко вие сте по-добра от останалите, че да се изказвате така.
"Емилия паранойка..." - поздравявам ви с тази стара песен...
И преди съм го писала, но не ме мързи и сега да напиша: децата до 7 годишна възраст се възпитават, след това може да започнат да се образоват. Възпитанието е от изключителна важност за всеки индивид, вземайки децата от семейството на 3 години и поверявайки ги на незаинтересовани лелки (на 240лв заплата) правителството ги лишава от тази възможност. С други думи лишава ги от възможността да се развият като личности. Естествено е някои родители да се справят по-добре със задачата си на възпитатели, а други по-зле, но поне това което знам със сигурност е, че всеки родител иска и прави най-доброто по силите си за детето. Грешка е ролята му да бъде заменена от горепосочените лелки. Но ако всяко семейство си гледа децата, отидееее на Дянков трудовият резерв...
@Вера, Може да се направи справка за приемните балове в различните специалности по години. И да, категорично не мисля че държавният служител, знае и може да осигури по-добро настояще и бъдеще на моите деца. Нито която и да ибило партия или управление. Само за справка, семейството е институция възникнала преди държавата и опита за намеса на държават в семейството, не бива да се толерира.
Тц.... и за тва няма смисъл да се протестира...може пък да ни се размине, щот нали знаете- "Преклонена главица, сабля не я сече"
Джон Смит, знаеш, че човек с много неща би направил компромис, но заради собствените си деца - никога!
Строс, отдавна беше времето, когато моите деца бяха на тази възраст, ти питаш в сегашно време, ама аз да си кажа. Мисля, че груповото "отглеждане" не е здравословно и физически и психически, затова съм се старала да го избягвам.
В отговор на Строус, имам 1. На 4 точно, през повечето време си го гледам аз. В градината отива, за да го разболеят. Предполагам ще последва и въпрос защо въобще ходи на градина? Ами не е заради лелките, все пак има нужда и да пообщува с други деца, особено зимата, когато детските площадки са празни. Възпитаваме го яко: бой, глад и стригане (това е шега, за който не я знае). Кафенце си имам и у дома, цигари не пуша. Стига толкова лична информация.
Моето чавенце ходи от 2,5 годишно на градина и смятам, че му се отразява съвсем позитивно. Учи се на самостоятелност и се социализира. Според мен трябва да има някакъв баланс, защото ако едно дете се държи за полите на мама до седем годишно, много вероятно е, после цял живот да си остане така.
Сламка, че има шизофренно мислене /по данни от миналата година 78 % процента от децата на 3 и 4 години посещават детски градини, т.е. оставени са на грижите на лелки с по 240 лева заплата, класирани последни в ПУЦ-а/, има. Проблемът, като изключим манипулациите и тирирамбите с Хитлер в статията, е в задължителността на посещението. Не бива да изключваме възможността за избор, в тази възраст - това не е добре. Ако е заради социализация и образоване в по-ранна възраст /а това е голям проблем сред малцинствените групи/, то и в момента е задължителна предучилищната подготовка на 5 годишна възраст, но и в момента 20 % от децата не ходят нито на училище, нито в градина. А от тези 20 % неходещи, един голям процент отново са деца от малцинствени групи. Т.е, поне до момента, социализацията и образоването не ни се получават съвсем. Така че, като изключвам манипулациите в статията, пак го повтарям, право на избор бива да има. Като скокнат сега 250 бгмами пак никакъв ефект няма да има, дори да приемат подобен закон. А един закон, дето няма реален ефект, остава хартия, евентуално може да навлече проблеми баш на когото не трябва. И е нова линия на разделение, а ние имаме твърде много такива тук. п.п. И детска градина и държавно училище, аз съм от безотговорните родители, които не могат сами да си възпитават и образоват децата.
5 без 10 е и няма да викам наздраве, щото врага дебне, затова - по един бонбон. http://www.youtube.com/watch?v=SXmGXJPch50&feature=related
@Straws#15, Не знам дали никът ти означава сламеник, но имам 4 деца. Най-малкото от които през февруари навършва 4. Честно казано твърде много теоретизиране има за сметка на децата ни, и като казвам "ни" имам предвид децата на които съм баща, а не децата от български произход по принцип. Тези закони се прокарват от хора, за които добруването на децата ни наистина е второстепенна задача, по една проста причина, те гледат на себе си и децата си като на изключение, което няма да попадне под юрисдикцията на тези закони. И наистина съм бесен, когато държавен служител или форумен творец смята, че знае по-добре, кое всъщност е добро за децата ми.
Експлорер: "И наистина съм бесен, когато държавен служител или форумен творец смята, че знае по-добре, кое всъщност е добро за децата ми"
Ой-ой-ой... не съм учителка, нищо общо нямам, но съм имала чудесни "другарки" (и "нечудесни") и ми е останало хубавото, на което са ме научили. В момента детето има много добри учителки и се вижда, че наистина полагат грижи да възпитават и обучават малките маймунчета... Хайде, приятна вечер!