Преди няколко дни ми зададоха въпроса: "Смятате ли, предвид всичко, което се случи, че Башар ал Асад трябва да бъде свален, или смятате, че трябва да остане на поста си?" Отговорът ми не беше толкова недвусмислен, колкото някога, но пък и самият въпрос не е такъв.
"Винаги съм вярвал, че Асад трябва да слезе от поста, но на този етап, независимо дали той ще го направи или не, в Сирия ще продължи да цари хаос" - отговорих аз. "И аз съм против "джихадистите" също толкова, колкото съм и против Асад, а за съжаление умерените сили са изтласкани настрана".
Това е общата трагедия на арабския свят - че хората са приклещени между националистически или религиозен фашизъм.
Арабската пролет допълнително акцентира този нездрав избор с възхода на "джихадизма" и диктатори, решени да се удържат властта на всяка цена.
И слушах с ужас как арабите, особено от по-възрастното поколение, твърдяха, че хората в региона са неспособни на демокрация, нито пък готови за нея.
И въпреки че все още категорично вярвам, че този възглед е не само погрешен, но и дълбоко оскърбителен, мога да разбера защо тези хора възприемат като доказателство за правотата си очевидния провал на Арабската пролет.
Неразрешимо противопоставяне
Арабската пролет обаче не е създателят на този неразрешим сблъсък на крайности. Тя просто го извади на показ, като оспори легитимността на суров, застоял, продължил десетилетия регионален обществен ред.
Джихадизмът съществуваше и много преди Арабската пролет. Още по времето на освобождението от колониализма, диктаторите в региона твърдяха, че единствената алтернатива на тяхното управление е религиозен екстремизъм и национален хаос.
Но фактът, че това се случи в няколко държави в последните няколко години, не доказва непременно правотата им.
Различни фактори доведоха до настоящото регионално разделение, не на последно място и автократичните политики, които създадоха или засилиха точно този радикализъм, с който твърдят, че се борят.
И двете крайности изградиха симбиоза, в която използват взаимно неправдите, извършвани от другия, за да затвърждават дисциплината в собствените си редове и да оправдават собствените си репресии.
Въпреки публичните изявления за обратното, тази връзка се подхранва на практика от външни сили, чието влияние в региона само печели от разделение, както печели и икономиката им - защото това разделение им осигурява продажби на оръжие и търговски сделки.
Настоящият сценарии може да бъде възприет като махало.
Колкото по-крайна е идеологията, която бива свалена или чиято легитимност бива оспорена, толкова по-силно махалото отива в обратната посока.
Регионът не е имал достатъчно време, за да се стабилизира това махало, което би позволило намирането на неутрална територия. Нито пък е имало шанс за създаване на различна, по-зряла форма на държавно управление. Това е логично да се очаква след десетилетия на еднопартийно управление.
Борбата с авторитаризма, колкото и трудна да е, е нищо в сравнение с предизвикателствата след свалянето му: преоткриването и новото изграждане на държави, инфрактруктура, институции и общества. Подобна титанична задача никога не е била бърза или лесна за реализиране.
Различни визии за бъдещето
С отдавна сведена до минимум свобода на словото, опозиционните движения се наложи да се зародят буквално от нищото, да се организират и да формулират позициите си почти веднага, в някои случаи да се учат да управляват и демократизират без никакъв предишен опит, и да си сътрудничат - или да се борят - с други групи с различни визии за бъдещето.
"Джихадистите" се възползваха от възникналата несигурност, хаос и масово негодувание. Въпреки че те никога не са били нещо повече от фанатични периферни групи, оръжията и бруталността им лесно им осигуряват световно внимание и териториална експанзия.
И това е сериозен проблем за умерените "ислямистки" движения, които биват слагани в един кюп с "джихадистките" групи, както е и за светските партии.
Населението разбираемо е нетърпеливо, иска промени и няма доверие към властта.
Но като се вземе предвид опитът на Сирия, Либия, Йемен, Египет и други държави, същото това население се бои и от последиците да оспорва легитимността на властта. Естествено, при такива обстоятелства пътят ще бъде дълъг и доста неравен.
Има убеждение на Запад, че ислямът и ислямизмът са едно и също - и точно затова в Близкия изток цари такъв хаос в момента.
Само че общностите и обществата като цяло са склонни да се концентрират около вярата във време на трудности, или когато свободата на религиозно себеизразяване е ограничена.
Така е се е случило с християнството в комунистическа Източна Европа, с исляма в Кавказ и централноазиатските държави от бившия Съветски съюз, с юдаизма по време на преследването му в Европа.
В случая с арабския свят, където масовите протести традиционно са забранявани и насилствено потискани, джамията често е единственото място, където дисидентски възгледи можеха да бъдат изразявани и около тях можеха да се организират по-големи групи. Подобни ограничения винаги създават потенциал за радикализация.
Няма бърз изход от сегашната ситуация
Нещо повече, регионът изпитва комбинация от тежки икономически, политически, социални и екологични проблеми, които предшестваха Арабската пролет и за които липсват бързи решения.
Някои от тези проблеми само се утежниха от глобалната икономическа криза, върху която регионалните правителства нямаха почти никакъв контрол. Зависимостта от вярата обикновено се засилва в случай на бедност, също пораждайки потенциал за радикализация.
Тези, които гледат по-надалеч в бъдещето, възприемат сегашната нестабилност, макар и крайно притеснителна, като част от процеса на ориентиране на страните от региона сред разнообразието от общности и идеологии.
Подобна фундаментална промяна почти никога не минава гладко, колкото и да ни се иска да не е така.
Критиците казват, че този възглед е наивен, но отказвам да вярвам, че арабите - с тяхната вековна история, култура и ресурси - са обречени завинаги да избират между тези, които управляват и убиват в името на религията, и онези, които правят същото заради лична алчност и жажда за власт.
Освен антиправителствените революции и протестни движения от Арабската пролет, имаше и масови бунтове срещу "джихадистки" групи.
Сред примерите са бунтовете срещу "Ал Кайда" в Ирак, срещу "Ислямскеа държава", срещу "Ал Шабаб" в Сомалия и малко по-надалеч, срещу "Ансар ал Дин" в Мали и "Боко Харам" в Нигерия.
Това показва реалност, а не сляпа надежда: това доказва, че хората в тези региони не искат да приемат в дългосрочен план никоя от сегашните алтернативи.
Всичко благодарение на американското демократизиране. От обикновена диктатура им наложиха религиозна.
Наистина човек трябва да има много къса памет (или да е твърде млад,) за да не си спомни, как се стигна до този апокалипсис в Близкия изток, кои бяха сценаристите и суфльорите, а сега и „рицари на доброто и мира”. Ето един абзац от статия в Foreign Policy", САЩ) „Джордж Кенан (George Kennan) веднъж сравни демокрацията (т. е, Америка) с огромно неугледно доисторичеко животно. „Понякога ми се струва, че в това отношение демокрацията, за съжаление, прилича на тези доисторически чудовища с тяло по-дълго от тази стая и мозък колкото топлийка: той удобно се излежава в доисторическото блато и не обръща внимание на това, което става наоколо. Трудно е да го ядосаш..... Но стане ли това, то започва да нанася удари с такава сляпа решителност, че унищожава не само врага си, но разрушава и средата, която обитава........” Americanasaurus and the March to War in Syria (Foreign Policy", САЩ)
Не само Щатите са виновни, а изобщо страните имащи се за „велики сили“. Дали са внасяли „демокрация“ или „социализъм“, методите им са идентични: финансиране на държавен преврат и въздигане на марионетен диктатор. За да могат да го контролират и да точат природните ресурси. Това тласка народите към втвърдяване на религиозния фанатизъм. От там следват: или ислямски републики, като Иран или тотална анархия, като Сомалия и Либия. Лошото е, че трагедията на тези народи няма да свърши с изчерпването на петрола, а тепърва тогава ще започне. Щото там, освен петрол и газ, друго няма.
Статията е много добра, но коментарите са обичайните клишета. Май не е важно какво се пише, някои си коментират каквото си знаят само по заглавието... А Роуън тоя път е прав в първата половина, но бърка в заключението. Нещата биха били по-добри ако го нямаше петрола там. Петрола е проклятие за държавите, които го имат. Манна небесна за властта, но проклятие за хората там. С много малки изключения (Кувейт, С.Арабия) почти няма държава, която има петрол, а не е дикататура и народа да го духа. И Ислямска държава нямаше как да съществува ако не беше петрола - всичките и приходи идват от там. И за него е цялата дандания. Не за някакъв си ислям.
Фрида, идеята ти за арабите по нищо не се различава от идеята на Хитлер за евреите. Сама си прави изводите. Ончо, пак се изказваш неподготвен. В Саудитска Арабия има диктатура от най-свиреп вид, просто диктаторите там са си избрали „правилният“ покровител. Баре Уикито проверявай, преди да се изложиш публично…
Бързаш да ме ухапеш преди да си прочел правилно. Има диктатура там в С.Арабия и още как, но за разлика от останалите петролни диктатури, там поне глезят малко народа с материални придобивки. Нещо което не може да се каже за Венецуела например, където даже тоалетната хартия им свърши наскоро. Затова дадох С.Арабия като малко изключение от нормата, че където има петрол народа мизерства. Чети бе, Роуън, не е нужно постоянн да гледаш да надцакваш някого.
Има в YouTube Клип на Американски журналист, който казва че до 2050 основната Рлигия в Европа ще е Ислям. Исламяското население, в Германия, Англия, Франция и Холандия расте. Моа Омар Кадафи има съобщение в коеото казва: "Кръстоносци това е вашето наказание. Ние Мюсулманите няма да завземем Европа по враждебен начин с насилие и смърт, а интелегенто чрез имигрантите от Ислямски свят в Европа. Те Ще се възпройзвеждат, докато обикновенния Европеец прави по малко деца от едно мюсолманско семейство" В Америка ще нарастнат Броя на Афро-Американците и Латиносите. В Канада също има мюсолманско население и там броят му ще се увеличи. А Благодарение че свалиха режима на Садам Хюсейн и начина по който си измлисят причини да свалят Башар Асад на тяхно място ще дойде Ислямска Държава.
Фрида, никой не размахва Хитлер. Просто като държиш непрекъснато в ръката си чук, навсякъде ти се привиждат пирони. За вината на демокрацията не знам, обаче, твърде интересно е какво точно се случва в главите на хора, които "сеят" демокрация върху кух фундамент /дето трябва да се изрине, по твои думи/ и какви точно са те. Какви са техните очаквания /нека за момент изключим безспорните финансови подбуди/? Че човек, който десетилетия, не, векове, е тъпкан и е живял като скот, изведнъж ще прегърне идеята "свобода, равенство, братство", ще я разбере и ще припознае демокрацията? Извинявай, това дори не е наивност, това е глупост, даже цинизъм.
"...Че човек, който десетилетия, не, векове, е тъпкан и е живял като скот, изведнъж ще прегърне идеята "свобода, равенство, братство", ще я разбере и ще припознае..." Абе чудни хора сте вие Въобще не мога да рзбера за какво му е било на някой да ви освобождава през 1878 г. от Османската власт. Спокойно е можело да си каже: Абе тия 5 века са живели тъпкани под чужда власт, кво разбират те от свобода и независимост, я ги заеби. Много ме кефи как всеки форумен корифей от удобната позиция на живот в що годе свободна и демократична държава, раздава правосъдие къде и как някой заслужава да живее. Ислямистите са тамошните мутри - като падне дикататурата и идват на власт бандитите. Но това не значи че при диктатурата е било добре за местните Що не идеш на място в Сирия, Ирак или Либия да им кажеш, че са тъпаци и не заслужават свободен живот, а само от бой по главата разбират Опитай да идеш в някое местно село да им го кажеш
Friда ти си голЕм ксенофоб бе.
Оня, от време на време е добре вместо да сипеш нескопосани коментари, да бъдеш поне малко на висотата на претенцията си. Първо, по по-малко важното - идеята за свобода и независимост в България /НЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ! - нарочно с големи букви/ идва отвътре, не е наложена отвън /подкрепата при самите освободителни действия е друго/. Прокарвана е толкова трудно, че проповядващите я са мислени за лумпени, откровени безделници, идиоти и запали къщи и т.н. Точно, защото народът не е бил зрял, не за демокрация, а за свобода, представи си, да, за свобода. Особено в началото. Което не означава, че има народ, нация и т.н., които не заслужават свобода и независимост. Сега по по-важното - не видях нито в статията, нито в коментарите, да е застъпена тезата, че тия хора заслужават да живеят в диктатура. Конкретно в моето мнение твърдя, че не става за два дни да промениш култура и манталитет, който се изгражда с векове. По тази причина, даже да изключим чисто меркантилните мотиви по овладяване на ресурси, внасянето на демокрация, в среда, която е крайно неподготвена, е цинизъм. И не, защото това е провал на демокрацията. Провал е на тези, които ИЗКУСТВЕНО я налагат - провеждам една война, махам диктатурата, настанявам някой удобен на власт, вземам квото мога, вие, които оставате, оправяйте се, както можете. Обаче не ми е излязла леко сметката и после рева, че то станало от един вид диктатура друг вид, още по-страшен. Т.е. колкото и да се репчиш, фактите показват, че във всяка от тези страни, претърпели революция, при такава стратегия на по-развитите демокрации, един вид диктатура е заменена и се заменя незабавно с друга, но много по-страшна, този път за цялото човечество.
Фрида, говорим почти за едно и също. Само че, пак повтарям, не обвинявам демокрацията. Обратното - стратегиите на демократичните държави. Което правиш и ти. Разбира се, че трябва да се премахне всяка форма на диктатура или нечовешко отношение, само че опитвам да ти обясня, че тези опити, поне до момента, имат обратен ефект - фактите го показват. Да замениш една диктатура, с друга, но основана на религиозен принцип, това не е победа на демокрацията. Това е опасност за човечеството, реална, за цялото човечество, не само за хората в тези страни. Не се заблуждавай, че не виждам какво се случва. Сляпа да съм, не може да не ме обезпокои, че 300 000 сирийски граждани за 3 дни са преминали границата с Турция. Защото следващата е моята врата.
Нани Няма да ти задавам философския въпрос да дефинираш разликите между свобода и демокрация, но не мога да ти спестя въпроса - какво предлагаш? Това че след диктатура идва безвластие, не е аргумент да се крепят диктатурите по света. Но да, от гледна точка на нашето удобство е по-добре да ги трепе някой диктатор там, щото поне не им дава да бягат насам. А нас ни е все тая дали някое кюрдско село ще бъде изтребено от армията на Саддам или от ордите на ислямистите. Ние само мъдро може да заключим, че арабите са стадо и заслужавата да бъдат мачкани, стига да не ни безпокоят по границата. Честно казано ако съм германец така бих гледал на българите, както българите гледат на арабите. После някой Роуън се засяга че гледали на него като второ качество човек.... ми същото е.
Ооо, Фрида, извинявай за обвиненията. Не разбрах, че искаш да дариш всички жени по света с правото да бъдат самотни, алкохолизирани, озлобени лелки. Ама сигурна ли си, че те искат това право? Иди в Техеран да проповядваш твоята кауза и жените там ще те изгонят с камъни. Мъжете даже и пръста си няма да мръднат. Затрогваща е убедеността на варварина, че неговата култура е по-добрата… Пък как жените мрат там с десетки хиляди, Боже къде спят ЦРУ у МОСАД, та не са представили на света доказателства за този геноцид…
Политически коректното говорене е голям,лицемерен капан.Има и по-силно оръжие от налаганата силово цензура.Това е така наречената автоцензура.Налага се чрез масирана обработка на масовото съзнание,като в краткосрочен план може да обърне мисленето на масите на 180 градуса. Ето един пример.Новина от 09.11.2010 година.Източникът е ''Медиапул'',така,че не мога да бъда обвинен в пристрастност.Башар ал-Асад е на ОФИЦИАЛНО посещение в България. ....По-късно след среща с Ал Асад премиерът Бойко Борисов заяви от своя страна, че "България може да бъде врата за Сирия през Турция към Европа"... Минали са САМО четири години.Какво се е променило за това кратко време?И идиот ли е Борисов от днешна гледна/политкоректна/точка?Разбира се,че не,защото в потвърждение на тази теза трябва да признаем половината министър-председатели на Европа,начело с европейският комисар за кретени. По ''заповед на щуката'' от средата на 2011 година започнаха да облъчват мощно ''световната демократична общност''и резултатите са налице.Авторът на статията е изпаднал в цуг-цванг/липса на полезен ход/само привидно.Неговата позиция по странен начин съвпада с тази на официалната американска позиция.Не може с ислямисти,ама не може и с Асад начело защото е диктатор. Ето един нагледен пример как ни принуждават да мислим по точно определен начин,като авто-лимитираме възможностите за избор,подбутвани от неуморната и могъща пропаганда.