След възстановяването на българската държавност през 1878 г. повечето млади българи, учили в чужбина, се връщат в родината. Днес десетки хиляди млади българи по света също искат да се върнат у дома, но не го правят. Защо?
Успоредно със съобщенията, че образователният министър Сергей Игнатов е дал дузина местни университети на прокурора, главно заради корупционни практики, стана ясно, че една от най-любимите и доходни въпросни „практики" на въпросните висши училища било т. нар. "спонсорство".
За да продължат започнатото в чужбина образование в родината си, български студенти, учили известно време, да речем, в Германия или Франция, е трябвало да правят „дарения" до 3000 евро, какъвто е случаят с български студент, учил в Германия психология. Причината? Тези млади хора вече попадали в категорията "чуждестранни студенти".
Давай чичо, давай бре чичо...
Освен флагрантно обирджийство (законната такса за подобно прехвърляне е до 150 евро!/, по този начин се демонстрира нещо уникално в мисленето на едно общество, което освен икономическа и нравствена преживява най-тежката демографска криза в света с непредсказуеми последствия за бъдещето на малката балканска нация.
Да се държиш като страна-мащеха към собствените си млади хора, само защото те са имали смелостта да пренебрегнат местната образователна система в полза на чуждестранната, защото са имали "наглостта" да се дипломират в Европа, САЩ или другаде по света, защото имат "нахалството" да търсят и най-малката възможност за работа в родината си и така да "изядат хляба" на местните висшисти с различната си по ниво подготовка, с чужди езици и придобитата вече различна цивилизованост, всичко това говори за наченки на явлението „национален хиенизъм" (от кръвожадната и хищна хиена).
Новите "антибългари"
Рано или късно българите ще бъдат изправени пред тежкото признание, че вътрешно ненавиждат своите сънародници в чужбина. За местното население близо двата милиона българи, напуснали страната през последните 20 години, по старите комунистически аршини продължават да бъдат "родоотстъпници", "чуждопоклонници", "антибългари", често дори "национални предатели".
Единствените ползи от тези хора, поне според примитивните представи на локалните патриоти и в социалните сметки на управлението са, че годишно те превеждат по около два милиарда лева за родители и близки, не тежат на здравната и образователна система и през летните си отпуски харчат част от спечеленото в страната.
Моя страна, моя България!
Каквито и ПР-мероприятия да "провеждат" официалните власти за привличане на образованите и квалифицирани сънародници от чужбина, те не струват пукната пара пред фактите, които „опарилите" се вече и натирени обратно по света българи изнасят.
Та кой местен кредитен милионер-работодател би взел на работа специалист със съответстващо на дипломата му заплащане и което е най-опасно, отказващ да участва в почти задължителната "далавера" на собственика? Кое местно ведомство не би се изкушило да "пооскубе" финансово натрапника от чужбина с всевъзможни разрешителни, легализации, задължителни „спонсорства" и с какво ли още не и да му демонстрира как трудно живее и се мъчи българският чиновник?
Кой локален интелигент не би се изкушил по класическия "байганьовски" начин да наложи умственото си превъзходство пред знанията, получени в университетите на "тъпите" американци, англичани, германци или французи?
След Освобождението истинските "строители на съвременна България" са били образованите в чужбина млади хора. Днес, в "европейска" България, същите тези хора са, меко казано, недолюбвани. И въпреки всичко някои от тях рискуват.
Засега, в повечето случаи, безуспешно.
*Оригиналното заглавие е "Българският хиенизъм".
"...Кой локален интелигент не би се изкушил по класическия "байганьовски" начин да наложи умственото си превъзходство пред знанията, получени в университетите на "тъпите" американци, англичани, германци или французи?..." ----------- Е ти се оля... Сериозно, поспри малко и прочети какво си написал.
М-дааааааа да учиш в България е голяма работа.Единия от доцентите ни,ни даваше да превеждаме от английски разни материали и след няколко месеца хооооооп пича издаде учебник със нашия труд.Естествено ако не си го купиш и не се готвиш по него не вземаш изпита.Един пък друг хубавец ни караше да учим по някакъв руски учебник издание от 1969 година,мога да разказвам още хиляди глупости,които в крайна сметка не издържах и си прекратих ученето в ТУ-Варна.Ако това е качествено образование,аз със сигурност съм капитан Планета
Ще ми е интересно да се сметнат разходите на българи в чужбина и разходите по емигрантите, докато са в България. После пак да се погледнат тези "велики пари", които те внасяли. Много стана модерно да се говори за тези пари, даже някои стигат до това как емигрантите, видиш ли, ни били хранели, отделен е въпросът за това, че внасяните пари не могат изобщо да се сравнят с парите, които се изкарват в България. Също така статията беше за студенти, точно те ли ни "хранят" с пари, които изкарват?
Хей,защо оплювате хората положили труд и усилия да се образоват в чужбина.Нека покажат как се работи в чужбина,нека ни помогнат да разберем защо този загниващ западен модел, все позагнива и все още не е изгнил!!!!!ГОВОРЯ ЗА МЛАДИТЕ ХОРА КОИТО ПОХАРЧИХА СОБСТВЕН ТРУД И СРЕДСТВА, А НЕ ЗА СИНЧЕТАТА И ЩЕРКИТЕ НА НАШИТЕ ПАРТИЙНИ ВЕЛИЧИЯ .Защото има и такива млади хора които години наред работиха и учиха и искат да са полезни в тази "Борисова градинка"наречена Република България,където един изумял "пожарникаро-полицай" обясни на младите вишисти,как да сеят картофи на терасата /като него в родната му Банкя/,да пасат овци ит.н.Сигурен съм че след не много време точно те,невъзвращенците,мрънкалата които "обяснявали" ще изметат или по -точно ще са в основата на измитането на тази гадна измет наричаща себе си политическа класа.Да в исторически план от недалечното ни минало точно такива "пофренчени","понемчени" и т.н. млади хора са стояли в основата на драстичните промени в нашата татковина и накрая са били оплювани от местни патриотари и измислени герои,стояли до гъза на мама и тати докато някой свърши мръсната работа .
"Яве" колко стаж имаш в чужбина бе пич,че не стана ясно
За съжаление отвратително вярна статия. В България всякакви убитаци са се вкопчили в жалките си работки където са на принципа "лъжа че работя, лъжат че ми плащат", че от страх да не ги накарат да работят, или пък да не ги уволнят когато установят че не могат наистина да работят качествено, всичко живо се страхува от хора които не са научени да се скатават, ами наистина се опитват да работят, защото така са научени от западното си образование. Не че няма и такива надути помияри "виж ме кой съм, аз съм се изучил на запад", без никакво или с много малко покритие, но такива ги има и в българи - "виж ме мене, аз съм завършил с отличен успех в СУ", а като ги пробваш на практика, установяваш че нямат да предложат нищо повече от завършилите по-скромни ВУЗ-ове колеги. Но в такава среда България ще продължи да затъва в блатото още поне 10 години, и ако до тогава още съществуваме, евентуално поколенията дето тогава ще сме от 40 до 50 години може и най-накрая да се докопаме ние до командните постове, и да се отървем от комунистическия манталитет на сегашната шефска класа...
Корупцията е лошо нещо. Още повече когато тя не може да се отрече. С очите си съм виждал как още през 1997 се вкарваха хора без приемен изпит напук на вътрешните правилници и стриктния тогава закон за ВУЗ. 5-6 човека от 1200 може би. Много хора пропускат да забележат обаче, че не корупцията е най страшният фактор, който затрива тази държава. Нея винаги я е имало. Било то когато тя беше организирана във стрикната политическа йерархия на тоталитарната държава, било в модерни времена, когато тя се върна към по стария и изпитан неприкрито нагъл бай-ганьовски шуробаджанашки модел. Не е корупцията враг номер едно. Всеобщата некомпетентност е. Корупцията е червен парцал, който размятат пред очите на наивния народ, за да прикрият факта, всички от дебелия политик до последната лелка, работеща на гише някъде в дължавната администрация са некомпетентни. Некомпетентните хора култивират странна управленска и организационна култура, в която личната лоялност се цени много повече от способностите на човека. Лоялността е опасна добродетел. Неспособните хора, осъзнали болезнено своите ограничения са по способни на нея от компетентните хора, които винаги имат мнение. Такива хора се промотират на много места. Това е култура и народопсихология. Културата на всеки народ, съставен от бедни хора, държащи се за работата си с нокти и зъби, защото знаят, че има малко други алтернативи. Как се вписва образованието в това? Същото е и при него. То не може да счупи само порочния кръг. Трябват нови попълнения, научени в чужбина на друг подход. Хора като новия президент, които са се доказали в чужбина. Колко такива хора има в България? Сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. А може и да е само един. Кой знае? Обучението в чужбина е по ефективно. Като средни стойности. Точка. И да не беше, държавата ни трябва все едно да бъде отворена за нови идеи. Тези идеи няма как да се родят само в скромната ни родина. Проблемът е друг. Тези които се връщат, без да са имали и месец трудов стаж по специалността си, едва ли са върха на сладоледа във всяко едно отношение. Защо българските ВУЗ-ове да вземат това, което западните са изхвърлили? Може би поради некадърност при това? Завърши в чужбина. Работи в чужбина 5-10 години по специалността. Забогатей. Тогава ела и кажи че си голямата работа. Може и да повярваме! За останалите, и специално връщащите се студенти, трябва да важат общите правила. Спонсорствата - на прокурор, където им е мястото.
"...Нека покажат как се работи в чужбина,нека ни помогнат да разберем защо този загниващ западен модел, все позагнива и все още не е изгнил!!!!!..." -------- Да бе, вярно ли Още една величава истина - всички останали да живеят в България са комунисти Освен това са патриотари, чалгари и природно неинтелигентни. Пропуснах ли хиени? Нищо, авторът го е казал.
За качеството на българското висше образование няма какво да говорим. Хиляди студенти на година излизат от университетите със специалност "Право" или "Икономика на..." без да са решили и един практически казус по време на следването си. Въпроса ми е за българите, които са учили или работили в чужбина. Наистина имам много познати, които се върнаха в България по чисто икономически причини и най-вече липса на работа. Но те са научени на едно много важно качество - да работят и да не мрънкат. Щом си се съгласил да работиш примерно за 1 000 лева заплата и си я получаваш на всяко първо число от месеца, защо трябва непрекъснато скатаваш и да оправдаваш това с "Работя толкова, колкото ми плащат". Ами работи повече и тогава искай. Приказката за производителността на труда всички сте я чували. Колко изделия произвежда един германец на ден (и колко от тях са брак) и колко един българин (със същата техника). Това не е мит или градска легенда. Виждал съм я на практика.
Не е корупцията враг номер едно. Всеобщата некомпетентност е. Корупцията е червен парцал, който размятат пред очите на наивния народ, за да прикрият факта, всички от дебелия политик до последната лелка, работеща на гише някъде в дължавната администрация са некомпетентни. --------------------------------- Напротив. Точно двете неща са тясно свързани. Точно корупцията води до некомпетентност - вместо с честни конкурси, чрез корупция и връзкарство се назначават хора "на шефа" дето нямат никакви качества, и така корупцията води до некомпетентност. Така че с право се развява "червения парцал" корупция, защото той е причината за некомпетентноста. Младите, кадърни и отговорни хора не се допускат заради корупция да приложат знанията си и уменията си на практика, получаващи справедливи (по българските стандарти) заплати за труда си, и затова бяхат навън. Аз заради това съм се отказал вече да кандидатствам в "български" компании, и отивам само в чуждестранни компании, насочени към износ (а не към получаване на обществени поръчки), където първо гледат качества, отговорност и езици, а чак след това дали си "човек на някого". Като в текущата - Монтюпе - има забрана да се назначават роднини от шеф. Може - но в друг отдел, не шефа им да им е роднина или приятел.
"...Приказката за производителността на труда всички сте я чували. Колко изделия произвежда един германец на ден (и колко от тях са брак) и колко един българин (със същата техника). Това не е мит или градска легенда. Виждал съм я на практика..." ------------ Вярвам ти, че германецът с едни и същи маши, при едно и също обучение ще произведе повече от българина. Но дали ще произведе десет пъти повече? Защото разликата в заплатата е десет пъти. Ако българинът е два пъти по-непродуктивен, да му дават два пъти по-ниска заплата. Ама не би. Произвежда два пъти по-малко, плащат му десет пъти по-малко. Затова е недоволен и с право. Медалът винаги има две страни и всеки опит за опростяване води до... изпростяване.
strawsPulledAtRandom, Идеята ми беше, ако тази година е произвеждал по 30 изделия на ден, другата да произвежда по 60 на ден и чак тогава да иска увеличение на заплатата, а не да скатава и на всеки 6 месеца да пита за "повишение". Както сам каза, медалът винаги има две страни и не може да се смята едно към едно производителността и заплатата. Това опростяване води до....ти си знаеш към какво.
Тези със столчетата на главите, могат да направят нещо полезно за отечеството - да емигрират! Съсе столчетата!
Стойне, приятелю.... Кажи ми честно, как мислиш, дали ако решиш от днес нататък да си вдигнеш производителността двойно и си скъсаш гъза от работа....дали работодателя ще те забележи и ще ти вдигне също двойно заплатата? Или ще си каже "Я, то и така можело, тоя виж как е скатавал досега" И ще си караш на същата заплата (+ 1-2%) и с двоен труд?
Оня, Наистина пред голяма дилема ме изправяш. Дали да карам като повечето хора и да си мисля "Аре бегай. За толкова пари - толкова работа" и "Аз ги лъжем, че работим, а те ме лъжат, че ми плащат" или да положа повече усилия, да се напрегна малко и да очаквам нещо в замяна. За себе си съм избрал втория вариант. Наистина, не винаги това, което получавам съответства на това, което съм вложил като усилия. Но дори и тогава съм доволен, че съм дал максимума, пък каквото ще да става. Някой път, обаче, това се отплаща много добре, гарантирам ти.