Фактическото съпружеско съжителство не е уредено в Семейния кодекс (СК), въпреки предложенията, които съществуваха при приемането на законопроекта за СК 2009 г. В момента ГЕРБ подемат отново инициативата за въвеждането му. Това следва да бъде похвалено, но само в качеството му на инициатива.
Все пак трябва да отчетем съмнителното ниво на юристите на правителството, което най-вероятно ще доведе до нещо, което ще трябва да бъде кърпено и преправяно много пъти впоследствие.
"Брачните букаи" отдавна вече не тежат с онази страшна сила. Бракът е поправима грешка, но разводът е свързан с тежка процедура, множество бюрократични досади, водене на допълнителни искове и като цяло самият развод далеч не е най-приятното нещо на света.
Все повече двойки предпочитат фактическото съжителство. В момента около 70% от двойките живеят без подпис, най-малкото защото сключването на брак е свързано с тежки разходи, занимавка, загуба на време и страшно много селяния - далечни роднини от провинцията, невиждани от 20 години, сума ти организация, кюфтета и руска салата в официалния сервиз, хоро пред блока, попове-рушветчии, диджей-олигофрен, познати, смъртно обидени, че не са били поканени на сватбата... Фактическото съжителство спестява всичко това.
Проблемът е, че фактическото съжителство към момента е свързано с доста сериозна несигурност. Фактически съжителстващите двойки придобиват имущество, делят си разходите, делят домакинство, а когато на единия от двамата му писне и си "вземе шапката", възникват доста въпроси от чисто материално естество - кое на кого е, кой го е купил, кой е допринесъл повече и т.н.
Още по-интересно стои въпросът, когато двойката е живяла 20-30 години заедно. Ето защо е абсолютно необходима законодателна промяна, която да уреди фактическото съжителство като институт на семейния кодекс. Фактическото съжителство трябва да бъде легализирано в максимално кратки срокове и максимално прецизно, като бъдат изследвани и реципирани световните достижения в областта. А не другарят Корнезов и Искра Фидосова да тръгнат да творят на своя глава законодателни промени в област, която е толкова деликатна.
До момента тази критично важна законодателна промяна се спира от няколко безкрайно назадничави социални прослойки. При гласуването през 2009 г. даже беше внесена "Гражданска петиция в защита на семейството" или някаква подобна дивотия, подписана от около 2000 души (най-вероятно всички от тях - женени от по над 30 години).
Другата безкрайно ретроградна институция, която дърпа общественото развитие назад и от чието съществуване по принцип няма смисъл през 2012-а, е Църквата. При всяко заговаряне за уреждане на фактическото съжителство поповете агенти започват да припомнят за себе си и излизат с тържествени декларации, в които осъждат като "враг на семейството и християнската добродетел" всеки, който дръзне по някакъв начин да заговори за промяна на статуквото.
В близкото минало фактическото съпружеско съжителство е било разглеждано като "враг" на брака, възприеман като утвърдена християнска ценност, а семейството - като "основна градивна единица на обществото". В този смисъл и отмененият чл. 180 на Наказателния кодекс е инкриминирал напускането на семейството и заживяване на съпружески начала с друго лице. Само дето сега не е "близкото минало" и потребностите на обществото са съвсем различни.
В крайна сметка правото следва да отчита интересите на личността, а не да се съобразява с назадничавите житейски нагласи и разбирания на шепа хора. Който иска да се жени - да се жени. Който не иска - има право да получи сигурност на законодателно равнище. Ето защо всички псевдоморални и псевдосоциални напъни тип "Сакън! Не пипайте семейството!!!" са никому ненужен анахронизъм. Колкото и да се пънат ретроградните защитници на семейството - хората все по-малко ще се женят.
Ето защо, пак повтарям, фактическото съжителство трябва да бъде уредено в Семейния кодекс в максимално кратки срокове. Обществото има нужда да се развива, а не да тъпче върху отживели преди десетилетия постановки, които не отговарят на социалните потребности.
За чисто правната страна на въпроса можете да прочетете повече тук
Все едно да тръгнеш да узаконяваш хипитата, пътуването на авто-стоп или пиенето на бира от бутилката...
Хората, които не са сключили брак искат точно закона да ги остави на мира и да нямат отговорности. Те затова не са подписали. Защо да се прави закон за тях след като те нямат нужда. Ами питайте ги. Трябва ли им такъв закон? Ми то по тоя логика има и скъвартиранти, които живеят заедно дълги години. Да вземем и на тях да им спретнем някое законче. Всичко е цъфнало и вързало в държавата, че само съжителството без брак ни е проблема.
Авторът ви обясни - 70% от хората не сключват брак, защото е страшно много селЕния и тЯм подобни
Няма приятелство- няма любов! Няма любов -няма семейство! Няма семейство-няма деца! Няма деца -няма училище! Няма училище-няма мъки! /разсъждения на 9 годишно дете/ П.С. Съгласна съм с изказаните мнения... В крайна сметка - да му мисли Сергей Станишев...
Всички вие, които се правите на големи защитници на семейството и семейните ценности можете ли да ми обясните поради какви причини се женят 90% от българите? Най-честите причини са: а. Щото така трябва б. Щото роднините напъват и баба иска да ме види като булка (нищо че съм бременна в 8ми месец) в. Щото съм бременна в осми месец г. Щото искам да се видя като булка Колко хора го правят, защото вярват че брак=семейство и тн? Единици. Всичко останало е пародия и цирк по балкански. Аз пък не виждам нищо лошо в това да се регламентират отношенията между хората, които нямат желание да минават през цялата тази простотия (защото сватбите са си точно това - селяния и чалга, дори и при интелигентни двойки). Най-малкото да имаш дете без брак в България е пълен кошмар и абсурдните случки са безчет. Че ще има проблеми с подобен закон е факт, просто защото живеем в България. Не разбирам обаче вас щастливо бракуваните какво точно ви бърка в ситуацията. Живейте си там кротко, женете се, развеждайте се - имате това право. Но не е редно веднага да се обявявате против нещо, което е факт в голяма част от нормалния свят, ама Бай Ганьо не ще да вдене.
Сторми, Тези, който държат на ясно регламентираните отношения и приемат безбрачното съжителство като бягство от отговорност, са толкова прави, колкото и ревностните защитници на свободната любов, за които един подпис не значи нищо... И аз съвсем спокойно мога да заявя, че 90 % от съжителстващите без брак, имат сериозни проблеми, тъй като се самозалъгват и просто прикриват от себе си сериозни индивидуални или партньорски проблеми... а други просто не могат да се ангажират в сериозна интимна връзка с любим партньор, каквато е бракът, тъй като остават верни и на любимите си родители...
lele male, точно това се опитвам да кажа - всеки има право на свобода без да го съдят и да му лепят етикети. Дразни ме това, че новината за промените в закона веднага доведоха до клиширани изказвания за бягане от отговорност и за детинско поведение, ако не искаш да удариш заветния подпис. Бракът отдавна е загубил значението си и все повече млади хора го разбират. Какво пречи да имат някакви, макар и елементарни права. Хора отглеждат деца и остаряват заедно без да сключат брак, което лично за мен по никакъв начин не демонстрира безотговорно поведение към партньор и към семейство. Единственото, което искам да кажа е, че нещата не са в черно или бяло. Няма нищо лошо да се приеме подобен закон и като човек който абсолютно никога няма да се прежали да организира сватба аз го приветствам. Няма да е зле просто да спрем да бъдем коне с капаци.
Демек неусетно излиза обратното ;) Не женените подценяват неженените, а неженените омаловажават женените - конете с капаци. Иначе, ако младите все по-често не се женеха от такива възвишени подбуди, а не защото са шубета и не знаят кого и какво искат, и аз щях да приветсвам идеята
Сега пък неженените били шубета... А какво геройско има в това да организираш 350 лели, баби, шуранайки и 25ти братовчеди да се насвинят и напият геройски в чест на младите? Кому е нужно да се харчат всичките тези безобразни количества пари, при положение, че половината от тези хора изобщо не знаят за какво аджеба се женят, а всеки втори брак приключва с развод? Хайде да не обявяваме сляпото следване на стереотипите за геройство. Те точно затова са измислени - понеже е по-лесно да си като всички останали, а не да си живееш и да обичаш така, както си искаш.
Е що всички се хвърлихте върху Stormy Казва някои доста точни неша. Ние като общество не сме дорасли за подобни промени. Всички коментари го показват ясно Закони за т.нар. domestic partnership по света има от 1991, па като гледам не са затънали в разврат и разруха...
Не казвам, че има нещо геройско. Би било геройско за банкрутирал и уплашен от обвързване. Който по същата логика нелепо твърди, че неженейки се - живее по-различно и по-истински. И междувременно не е присъствал на, нито организирал други тъпи купони) (въпреки, че има много начини и поводи да вдигнеш купон, включително и варианта изобщо да не вдигаш, но пак да го отбележиш като смислена постъпка в живота си).
Сторми, една двойка ако иска да сключи брак, то тя може да го направи и в делничен ден с двама свидетели, след което да пият по едно кафе и готово. Не е необходимо да се свири сбор на цялата рода, за да се бракуват. Подкрепям мнението на Йордан, че всеки за себе си взима това решение - с подпис или без. И в единия случай има минуси и плюсове, и в другия. Въпрос на личен избор и решение. Само в едно съм сигурна от наблюдения върху много двойки, че подписа не е панацея в отношението между двама, нито пък е жертва и геройство.
Първо, не разбирам как не виждате иронията в това, че хората, които уж се обявяват за отговорни и независими, не искат държавата да им се бърка в личния живот и не знам какви още хипарски простотии, искат същата тази държава сега да им признава някакви права като на "онези балами, дето са се подписали", както съм чувала някои да казват. Дискриминирани били неженените и децата им - не е дискриминация, просто всеки прави своя избор и си носи последствията от него. Другото, което не мога да разбера, е защо приравнявате брак и сватба и затова се оправдават, че нямали време и пари за сватба - сватбата е само церемонита, която може наистина да бъде селяния, но може да бъде и скромна церемония само с най-близките роднини. Бракът не е просто един подпис, той е поемане на отговорност чрез подписа на документ и чрез клетви в църквата. Човекът, който се жени, заявява някакви задължения към другия и точно защото е толкова сигурен, че ще ги спазва, приема в случай, че не ги изпълни, да си създаде много неприятности /имам пред развода/, а ня като неженените, свободни и свободомислещи страхливци, които уж голямата любов, а предпочитат нещата да си останат така, че да могат по всяко време, когато им се стори прекалено трудно или прекалено скучно или не знам си как се почувстват, да могат да си тръгнат без никакви последствия сякаш никога не е било.
stormy, разбирам защо не искаш да организираш сватба. Това с роднините до 9-то коляно наистина звучи отблъскващо. Но на теб ще ти хареса ли, ако не си сключила брак закона да те третира все едно си? Всъщност то вече тук опираме до въпроса какви точно права ще даде този закон на двойките на семейни начала? Ще я има ли пак общата семейна собственост по време на съжителството? т.е ако единия придобие недвижим имот, по време на тяхното дълго съвместно съжителство, този имот само негов ли е или и на партньора както е при женените без брачен договор?
lola, точно това щях да кажа ... или почти де Имам чувството, че в един момент ще бъде много по-лесно да отидеш и да се подпишеш в ритуалната зала, после да си внесеш един брачен договор в Агенция по вписванията, отколкото само да съжителстваш с някого и да те разкарват за регистрации по най-различни институции... П.С. А разводът по взаимно съгласие е готов точно за 3 дни, ако молбъта е внесена в някой съд извън София... и струва около 200 лева...