Фактическото съпружеско съжителство не е уредено в Семейния кодекс (СК), въпреки предложенията, които съществуваха при приемането на законопроекта за СК 2009 г. В момента ГЕРБ подемат отново инициативата за въвеждането му. Това следва да бъде похвалено, но само в качеството му на инициатива.
Все пак трябва да отчетем съмнителното ниво на юристите на правителството, което най-вероятно ще доведе до нещо, което ще трябва да бъде кърпено и преправяно много пъти впоследствие.
"Брачните букаи" отдавна вече не тежат с онази страшна сила. Бракът е поправима грешка, но разводът е свързан с тежка процедура, множество бюрократични досади, водене на допълнителни искове и като цяло самият развод далеч не е най-приятното нещо на света.
Все повече двойки предпочитат фактическото съжителство. В момента около 70% от двойките живеят без подпис, най-малкото защото сключването на брак е свързано с тежки разходи, занимавка, загуба на време и страшно много селяния - далечни роднини от провинцията, невиждани от 20 години, сума ти организация, кюфтета и руска салата в официалния сервиз, хоро пред блока, попове-рушветчии, диджей-олигофрен, познати, смъртно обидени, че не са били поканени на сватбата... Фактическото съжителство спестява всичко това.
Проблемът е, че фактическото съжителство към момента е свързано с доста сериозна несигурност. Фактически съжителстващите двойки придобиват имущество, делят си разходите, делят домакинство, а когато на единия от двамата му писне и си "вземе шапката", възникват доста въпроси от чисто материално естество - кое на кого е, кой го е купил, кой е допринесъл повече и т.н.
Още по-интересно стои въпросът, когато двойката е живяла 20-30 години заедно. Ето защо е абсолютно необходима законодателна промяна, която да уреди фактическото съжителство като институт на семейния кодекс. Фактическото съжителство трябва да бъде легализирано в максимално кратки срокове и максимално прецизно, като бъдат изследвани и реципирани световните достижения в областта. А не другарят Корнезов и Искра Фидосова да тръгнат да творят на своя глава законодателни промени в област, която е толкова деликатна.
До момента тази критично важна законодателна промяна се спира от няколко безкрайно назадничави социални прослойки. При гласуването през 2009 г. даже беше внесена "Гражданска петиция в защита на семейството" или някаква подобна дивотия, подписана от около 2000 души (най-вероятно всички от тях - женени от по над 30 години).
Другата безкрайно ретроградна институция, която дърпа общественото развитие назад и от чието съществуване по принцип няма смисъл през 2012-а, е Църквата. При всяко заговаряне за уреждане на фактическото съжителство поповете агенти започват да припомнят за себе си и излизат с тържествени декларации, в които осъждат като "враг на семейството и християнската добродетел" всеки, който дръзне по някакъв начин да заговори за промяна на статуквото.
В близкото минало фактическото съпружеско съжителство е било разглеждано като "враг" на брака, възприеман като утвърдена християнска ценност, а семейството - като "основна градивна единица на обществото". В този смисъл и отмененият чл. 180 на Наказателния кодекс е инкриминирал напускането на семейството и заживяване на съпружески начала с друго лице. Само дето сега не е "близкото минало" и потребностите на обществото са съвсем различни.
В крайна сметка правото следва да отчита интересите на личността, а не да се съобразява с назадничавите житейски нагласи и разбирания на шепа хора. Който иска да се жени - да се жени. Който не иска - има право да получи сигурност на законодателно равнище. Ето защо всички псевдоморални и псевдосоциални напъни тип "Сакън! Не пипайте семейството!!!" са никому ненужен анахронизъм. Колкото и да се пънат ретроградните защитници на семейството - хората все по-малко ще се женят.
Ето защо, пак повтарям, фактическото съжителство трябва да бъде уредено в Семейния кодекс в максимално кратки срокове. Обществото има нужда да се развива, а не да тъпче върху отживели преди десетилетия постановки, които не отговарят на социалните потребности.
За чисто правната страна на въпроса можете да прочетете повече тук
Авторът ви обясни - 70% от хората не сключват брак, защото е страшно много селЕния и тЯм подобни
Всички вие, които се правите на големи защитници на семейството и семейните ценности можете ли да ми обясните поради какви причини се женят 90% от българите? Най-честите причини са: а. Щото така трябва б. Щото роднините напъват и баба иска да ме види като булка (нищо че съм бременна в 8ми месец) в. Щото съм бременна в осми месец г. Щото искам да се видя като булка Колко хора го правят, защото вярват че брак=семейство и тн? Единици. Всичко останало е пародия и цирк по балкански. Аз пък не виждам нищо лошо в това да се регламентират отношенията между хората, които нямат желание да минават през цялата тази простотия (защото сватбите са си точно това - селяния и чалга, дори и при интелигентни двойки). Най-малкото да имаш дете без брак в България е пълен кошмар и абсурдните случки са безчет. Че ще има проблеми с подобен закон е факт, просто защото живеем в България. Не разбирам обаче вас щастливо бракуваните какво точно ви бърка в ситуацията. Живейте си там кротко, женете се, развеждайте се - имате това право. Но не е редно веднага да се обявявате против нещо, което е факт в голяма част от нормалния свят, ама Бай Ганьо не ще да вдене.
lele male, точно това се опитвам да кажа - всеки има право на свобода без да го съдят и да му лепят етикети. Дразни ме това, че новината за промените в закона веднага доведоха до клиширани изказвания за бягане от отговорност и за детинско поведение, ако не искаш да удариш заветния подпис. Бракът отдавна е загубил значението си и все повече млади хора го разбират. Какво пречи да имат някакви, макар и елементарни права. Хора отглеждат деца и остаряват заедно без да сключат брак, което лично за мен по никакъв начин не демонстрира безотговорно поведение към партньор и към семейство. Единственото, което искам да кажа е, че нещата не са в черно или бяло. Няма нищо лошо да се приеме подобен закон и като човек който абсолютно никога няма да се прежали да организира сватба аз го приветствам. Няма да е зле просто да спрем да бъдем коне с капаци.
Демек неусетно излиза обратното ;) Не женените подценяват неженените, а неженените омаловажават женените - конете с капаци. Иначе, ако младите все по-често не се женеха от такива възвишени подбуди, а не защото са шубета и не знаят кого и какво искат, и аз щях да приветсвам идеята
Сега пък неженените били шубета... А какво геройско има в това да организираш 350 лели, баби, шуранайки и 25ти братовчеди да се насвинят и напият геройски в чест на младите? Кому е нужно да се харчат всичките тези безобразни количества пари, при положение, че половината от тези хора изобщо не знаят за какво аджеба се женят, а всеки втори брак приключва с развод? Хайде да не обявяваме сляпото следване на стереотипите за геройство. Те точно затова са измислени - понеже е по-лесно да си като всички останали, а не да си живееш и да обичаш така, както си искаш.
Е що всички се хвърлихте върху Stormy Казва някои доста точни неша. Ние като общество не сме дорасли за подобни промени. Всички коментари го показват ясно Закони за т.нар. domestic partnership по света има от 1991, па като гледам не са затънали в разврат и разруха...
Не казвам, че има нещо геройско. Би било геройско за банкрутирал и уплашен от обвързване. Който по същата логика нелепо твърди, че неженейки се - живее по-различно и по-истински. И междувременно не е присъствал на, нито организирал други тъпи купони) (въпреки, че има много начини и поводи да вдигнеш купон, включително и варианта изобщо да не вдигаш, но пак да го отбележиш като смислена постъпка в живота си).
Сторми, една двойка ако иска да сключи брак, то тя може да го направи и в делничен ден с двама свидетели, след което да пият по едно кафе и готово. Не е необходимо да се свири сбор на цялата рода, за да се бракуват. Подкрепям мнението на Йордан, че всеки за себе си взима това решение - с подпис или без. И в единия случай има минуси и плюсове, и в другия. Въпрос на личен избор и решение. Само в едно съм сигурна от наблюдения върху много двойки, че подписа не е панацея в отношението между двама, нито пък е жертва и геройство.
Именно изкуствено създадената нагласа за свобода и по-големите трудности при раздяла - при кого ще останат децата, чисто материални подялби етц, досега им гарантираха сигурно съжителство Или поне по-сигурно. Иначе не виждам адекватна/несуеверна причина, вместо да се гордееш, че си с точно този мъж, толкова да беснееш против брака, защото не искаш да "парадираш" с това. А собственият ти рожден ден и нова година, да са повод за селски изцепки, биейки по смисъл избора да имате семейство и деца заедно. С други думи, ако някой наистина е против брака, или никога не прави семейство, или звучи точно като evolutionbabe.
Ами, то тези двойки не подписват официален брак не главно заради селъанията по сватбата, а именно защото не искат да поемат ангажиментите на брака. Като със закон узаконят това съжителство, каква ще е разликата с официалния брак?! Единствено, според мен, трябва да се пазят правата на децата при съжителство без брак.
Ако някой се жени/омъжва с идеята, че човека до него ще го търпи 40-50 години само защото процедурата по развод е трудна много зле за този някой . Според мен е глупаво да се прави такъв закон, защото повечето хора не се бракосъчетават точно защото не им се занимава с глупости (не е само един подпис, има няколко медицински и т.н.). Според мен единственото нещо което трябва да се регламентира е "правата" (по-точно - отговорността) над децата. Материалните придобивки да си ги делят сами. От моите приятели около половината (и аз в това число) си живеят без брак от 6+ години и всички имат деца и си изгелждат точно толкова наред както и останалата половина. Драми няма. Това го споменавам като контрапункт на "липсата на смелост". П.С. Църквата е против защото това ще им намали приходите.
Какъв контрапункт е това? Да не казваш, че понеже не ви се занимава с глупости (които като глупости толкова тровят и влияят на връзката ви ), досега не искахте да "регламентирате "правата" (по-точно - отговорността) над децата"... Та трябваше някой накрая да излезе със закон, за да се ползвате само от плюсовете на брака. В което нямам нищо против, не ме разбирай погрешно.
Аз не искам нищо от държавата Децата сме си ги отгледали без нейна помощ, но и без да ни пречи това, че не сме бракувани. Само, че има двойки с проблеми и в такъв случай трябва да има някаква защита за децата. Липсата на сватба не винаги е свързана с мързел или бягане на отговорност. Аз лично не виждам смисъл в цялата церемония, точно както не виждам смисъл в църковният брак.
Veselina Jecheva за щастие не съм запознат точно с тази част от живота, но винаги съм мислел, че ако мъж и жена в брак се разведат, по време на процеса по развода съдът присъжда издръжка за децата и (ако има нужда) задължава майката да дава достъп до децата на баща им. При съжителство без брак това май го няма - един ден мъжът или жената може да си вземе шапката и да не се върне. В този смисъл един закон би имал смисъл от гледна точна на защите на децата. Всичко останало (разпределение на имущество и някакви други делби) би трябвало да не е работа на държавата защото хората сами са избрали този начин на съжителство.
Човеко с мнение, и на хора в брачни взаимоотношение, като ги стегне шапката, или като им дойде до панделката търпимостта към нещо нетърпимо, или им трепне сърцето, или каквото и да е , мислиш ли, че няма да си стегнат куфара?